Вазодилататорни хуморални фактори

Вазодилатацията е процес на разширяване на кръвоносните съдове, който се дължи на отпускане на гладкомускулните клетки в стената на кръвоносните съдове. Той се наблюдава най-вече в големите вени и артерии и в по-малките артериоли. Вазодилатацията е процес обратен на вазоконстрикцията, при която се наблюдава стесняване на кръвоносните съдове. При разширяването на кръвоносните съдове потокът от кръв се увеличава поради намаляване на съдовото съпротивление. По тази причина вазодилатацията води до понижаване на кръвното налягане. Тя се предизвиква от локални фактори, от действието на някои хормони и от нервна система. Вазодилатацията може да бъде локализирана в конкретен орган (в зависимост от метаболитните нужди на дадена тъкан, например при физическо натоварване) или да бъде системна, тоест да засяга всички съдове на системното кръвообращение.

Основната функция на вазодилатацията е да увеличи притока на кръв в тялото към тъкани, които най-много се нуждаят от нея. Този процес често се предизвиква при нужда от кислород, но може да възникне и при нужда от глюкоза, липиди или други хранителни вещества. Вазодилатацията директно засяга средното артериално налягане, сърдечния дебит и общото периферно съпротивление. Тя е резултат от отпускане на гладката мускулатура на съдовата стена.

В човешкия организъм съществува набор от биологично активни вещества и хормони, които при участието си в хомеостазата изпълняват ролята на вазодилататорни хуморални фактори. Ендогенни (произвеждани от човешкия организъм) вазодилататори са:

• ендотелен хиперполяризиращ фактор;
• протеин киназа G;
• азотен оксид;
• адреналин – чрез свързването му с бета 2 адренергичен рецептор;
• хистамин;
• простациклин;
• простагландин D2;
• простагландин Е2;
• вазоактивен интестинален пептид (VIP);
• брадикинин;
• субстанция Р – мощен вазодилататор, чиито ефекти са медиирани от освобождаването на азотен оксид;
• хепарин;
• въглеродна киселина – естествен продукт от обмяната на веществата, който предизвиква вазодилатация;
• аденозин трифосфат – това съединение е основния енергиен източник в организма. Той предизвиква вазодиалтация на кръвоносните съдове, включително и на коронарните.

Хистамин

Хистаминът е органично азотно съединение, което участва в локалния имунен отговор, в регулацията на физиологичната функция на червата, в осъществяването на предаването на сигнали в нервната система (невротрансмитер). Освен всички тези функции в организма той играе ролята на вазодилатор. Хистаминът се получава от декарбоксилирането на аминокиселината хистидин. Най-голямо количество хистамин в организма се образува в мастоцитите и в белите кръвни клетки (левкоцити). Освен това той се образува и в някои вътрешни органи, в кожата и в мускулите. За хистамина съществуват четири вида рецептори – Н1, Н2, Н3, Н4. Те са с различна локализация. Н1-рецепторите се намират върху гладко мускулните клетки на кръвоносните съдове. Свързването на хистамина с този рецептор, активира каскада от реакции, асоциирани с G-протеини. Последицата от всички тези реакции е вазодилатация.

При състояния, свързани с разкъсване на тъканите, съществува опасност от така наречения хистаминов шок, тъй като хистаминът навлиза в кръвообращението като причинява силна артериолна вазодилатация, в резултат на която се предизвиква рязко спадане на кръвното налягане, повишаване пермеабилитета на капилярите и образуване на отоци.

Брадикинин

Брадикининът е възпалителен медиатор, който се открива в слюнката, секрета на потните жлези, миокарда и панкреатичния сок. Той е пептид, който причинява разширяване на кръвоносните съдове (вазодилация), което води до понижаване на кръвното налягане. Механизмът, по който той разширява кръвоносните съдове, е свързан с освобождаване на простациклин и азотен оксид. Брадикининът се синтезира чрез протеолитично разцепване на прекурсор кининоген от ензима каликреин. След освобождаването му брадикининът се свързва с брадикининов рецептор – B1 и В2. В гладката мускулатура на съдовете, това предизвиква отпускане на съдовата стена и вазодилатация. В другите гладки мускули – в бронхите, червата, той предизвиква свиване. Брадикинът увеличава съдовата пропускливост. Той играе ролята и на медиатор на болката. Калидинът също е вещество от групата на кинините. Той има вазодилататорен ефект.

Простагландини

Простагландините са група от физиологично активни липидни съединения, имащи хормон-подобен ефект. Те се откриват е почти всички тъкани в човешкия организъм. Простагландините са подклас на ейкозаноидите, тоест са производни на арахидоновата киселина. Те са голям клас съединения, които се характеризират със структурни различия, обуславящи широкия им спектър от биологична активност. В някои случаи даден простагландин може да има дори противоположни ефекти в различни тъкани. Простагландин D2 и простагландин Е2 са мощни локално действащи вазодилататори. Те инхибират агрегирането на тромбоцитите в кръвта.

Тонусът на кръвоносните съдове и сърдечната дейност зависят до голяма степен от взаимодействието между нервните и хуморалните фактори. Чрез тяхната корелация се осъществява поддържането на хомеостазата на сърдечно-съдовата система.