Централнонервна интеграция на аферентната информация

Всяка промяна в средното артериално налягане в областта на sinus caroticus и arcus aortae е свързана също и с промяна в честотата на аферентните импулси, които достигат до булбарните сърдечно-съдови центрове, както и до центровете разположени в хипоталамуса и лимбичната система.

Изменените аферентни импулси се анализират и съпоставят с информацията изпратена от други съдови области и към периферията (сърце, кръвоносни съдове, кръвни резервоари). По този начин се променя потокът от импулси, вървящ по вегетативните нерви и се осъществява централнонервната интеграция на аферентната информация.

Ако първичната промяна в артериалното налягане е повишена, то това води до активиране на депресорната зона в продълговатия мозък, откъдето импулси посредством междинни неврони стигат до пресорната зона и намаляват честотата на тоничните разряди, които се зараждат спонтанно. Резултатът е разреждане на тоничната симпатикова импулсация пропорционално на „сигнала грешка", като тонусът на артериолите в периферията се понижава. Същевременно, импулси от депресорната зона се изпращат към моторното ядро на n. vagus в pons и вагусовата инервация на сърцето нараства. Едновременно с това сърдечният ритъм се забавя и силата на предсърдните миокардни съкращения намалява. В резултат артериалното налягане се връща към изходната му стойност, като този процес се осъществява постепенно с участието и на други регулаторни механизми.

При намаляване на артериалното налягане в аортата или синусовата област, се наблюдават обратните ефекти в осъществяването на централнонервната интеграция на аферентната информация. Това може да се предизвика опитно чрез компресия или на началната част на аортата или на общата сънна артерия. Отвеждането на акционен потенциал от аортния нерв и нерва на Херинг показва намаление на фоновата импулсна честота. Заедно с това се повишава кръвното налягане, чието повишение е резултат от понижената функционална активност на депресорната, но с активирането на пресорната булбарна зона.

Това активиране на пресорната зона се подсилва както от преки хуморални въздействия (получени в резултат от намаления приток на кислород и увеличеното напрежение на въглероден диоксид в medulla oblongata), така и рефлексни влияния, идващи от възбудените химиорецептори, които се намират в glomus catoticum и arcus aortae.

Вследствие на всички тези процеси, участващи в осъществяването на централнонервната интеграция на аферентната информация, сърдечната дейност се учестява, увеличава се ударният обем на сърцето и общото съпротивление в системното кръвообращение. Херинговият и аортният нерв се наричат буферни, тъй като предпазват организма и специално някои важни негови органи (какъвто е мозъкът) от големи промени в кръвното налягане. В това се изразява физиологичната функция на тези нерви.

Последователното прерязване на синусовия и на депресорния нерв, би довело до все по-голямо повишаване на артериалното налягане, тъй като се изключват рецепторните механизми, чрез които до най-голяма степен се поддържа фоновата тонична активност на депресорната зона в мозъчния ствол. В случай, че херинговият нерв е предварително прерязан, няма да се стигне до състояние на покачване на кръвното налягане.