Продълговат мозък (medulla oblongata)

Продълговатият мозък - medulla oblongata, е част от мозъчния ствол на главния мозък и се разполага най-ниско в черепната кухина - отпред и частично под малкия мозък. Надолу се продължава в гръбначния мозък, с който имат сходно устройство и функции. За граница между продълговатия и гръбначния мозък се приема областта, от която излиза първия гръбначномозъчен нерв, а за граница с надлежащия мост (pons) отпред служи дълбока напречна бразда - sulcus bulbopontinus, от която изхождат 6-ти, 7-ми и 8-ми черепномозъчни нерви, а отзад - striae medullares.

Функцията на продълговатия мозък е свързана с регулация на редица вегетативни (автономни) процеси като сърдечна дейност, дишане, кръвно налягане. В него са разположени вегетативни центрове, които представляват интегрална част на рефлекси като кихане, кашляне, повръщане и бозаене.

I. Външно устройство на продълговатия мозък

Повърхността на medulla oblongata е неравна и по нея се откриват редица бразди и изпъквания. По средата на предната повърхност се намира дълбока надлъжна бразда - fissura mediana anterior. В страни от нея се разполага надлъжно възвишение, наречено пирамида - pyramis bulbi, което се предизвиква от снопове на пирамидния път - tractus corticospinalis. В долния край на двете пирамиди техните снопчета се кръстосват и формират decussatio piramidum. В страни от пирамидите преминава една бразда - sulcus anterolateralis, от която започват коренчетата на 12-я черепномозъчен нерв (n. hypoglossus). Латерално на пирамидите се разполага второ възвишение, което по форма наподобява тази на маслината и се означава като oliva (маслина). В браздата зад маслината - sulcus retroolivaris, се появяват коренчетата на 9-ти, 10-ти и 11-ти черепномозъчни нерви.

Задната повърхност на медулата се разделя на две части от една ивица - obex, към която е закрепена съсъдестата ципа на четвъртото мозъчно стомахче. Повърхността под тази ивица е покрита с меката мозъчна обвивка. По средата на задната повърхност на продълговатия мозък, преминава плитка бразда - sulcus medianus posterior. В страни от нея се открива друга бразда - sulcus posterolateralis, която разделя задната от латералната повърхност на продълговатия мозък. Участъкът, разположен нагоре от obex е отворен и влиза в състава на дъното на четвъртото мозъчно стомахче - fossa rhomboidea (ромбовидна ямка). Тук в срединната равнина се разполага sulcus medianus, а странично и паралелно на нея - sulcus limitans. Двете бразди заграждат две триъгълни полета. Горното се назовава trigonum nervi hypoglossi (триъгълник на подезичния нерв), а долното, което е с по-тъмен оттенък - trigonum nervi vagi (триъгълник на блуждаещия нерв). Страничните части на ромбовидната ямка, които принадлежат към продълговатия мозък, са включени в състава на area vestibularis (вестибуларното поле) и tuberculum acusticum (слухово възвишение). В по-голямата си част тези структури се отнасят към моста. Между ромбовидната ямка и корените на езиково-гълтачния и блуждаещия нерви се разполага вървовидна структура, която свързва малкия с продълговатия мозък и носи названието долно малкомозъчно краче - pedunculus cerebellaris inferior.

II. Вътрешно устройство на продълговатия мозък

Продълговатият мозък е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество. Устройството му наподобява това на гръбначния мозък, с тази разлика, че каналът му е силно разширен в дорзална посока, а задните колонки от сиво вещество и сноповете бяло вещество са изместени встрани.

Сивото вещество на продълговатия мозък е представено от струпвания на нервни клетки в специфични образувания, наречени ядра. Ядрата на medulla oblongata са свързани с четири черепномозъчни нерви - езиково-гълтачен нерв (n. glossopharyngeus, XI), блуждаещ нерв (n. vagus, X), акцесорен нерв (n. accessorius, XI) и подезичен нерв (n. hypoglossus, XII). Те биват терминални,  начални (двигателни) и парасимпатикови. Освен тези ядра, в медулата се разполагат и междинни ядра, представляващи част от нервни пътища, които свързват кората на крайния мозък, малкия и гръбначния мозък.

♦ Към терминалните ядра на продълговатия мозък се отнасят:
1. Nucleus solitarius (nuclei tractus solitarii) - основното терминално ядро на продълговатия мозък, което представлява общосетивно и вкусовосетивно ядро на XI-ти и X-ти черепномозъчни нерви, а с най-горните си участъци - и на n. intermedius. Това ядро се намира в дълбочина на триъгълника на блуждаещия нерв в ромбовидната ямка и достига нагоре до моста.

2. Nucleus parasolitarius - малка група от нервни клетки, разположени вентролатерално от nucleus solitarius.

3. Nucleus spinalis nervi trigemini - започва от моста преминава по цялото протежение на медулата, като се локализира по-дълбоко и странично от предходното ядро, достигайки надолу до гръбначния мозък.

4. Nucleus gracilis и nucleus cuneatus - аналогични са на терминалните ядра и се намират във възвишения с аналогични наименования. Nucleus gracilis е едно от ядрата на задния стълб, до което достигат сигнали за повърхностната сетивнос за допир и натиск и проприорецепцията от долната част на тялото (долни крайници и туловище). Nucleus cuneatus има аналогична роля, но информация до него достига от горната част на тялото (над нивото на шести гръден сегмент (T6), с изключение на лицето и ухото - сетивната информация от лицето и ухото достига до първичното сензорно тригеминално ядро). Заднолатерално то nucleus cuneatus се разполага nucleus cuneatus accessorius. В него са поместени големи неврони, чиито аксони участват във формирането tractus cuneocerbellaris, който достига до малкия мозък чрез долното малкомозъчно краче.

♦ От началните (двигателни) ядра на продълговатия мозък изхождат моторните части на смесените черепномозъчни нерви (n. glossopharyngeus и n. vagus), както и на моторните нерви (n. accessorius и n. hypoglossus).

Към моторните ядра на продълговатия мозък се включват:

1. Nucleus ambiguous - представлява начално ядро на двигателните влакна на n. IX, n. X и главовата част на n. XI. Това ядро е разположено в централната част на съответната мозъчна половина и е заобиколено от ретикуларната формация. Второто (спинално) ядро на акцесорния нерв е локализирано в горните гръбначномозъчни сегменти.

2. Nucleus nervi hypoglossi - намира се в trigonum n. hypoglossi на ромбовидната ямка. В съседство с него се разполагат ядра от ретикуларната формация извести като perihypoglossal complex, включващ nucleus intercalatus (получава вкусови и висцерални влакна) и nucleus paramedianus posterior.

♦ Вегетативните парасимпатикови ядра на продълговатия мозък са две:

1. Nucleus salivatorius inferior - разполага се близко до повърхността на ромбовидната ямка, непосредствено до sulcus limitans и дава начало на парасимпатиковите влакна на n. glossopharyngeus.

2. Nucleus dorsalis nervi vagi - намира се повърхностно в едноименното триъгълно поле на ромбовидната ямка и представлява парасимпатиковото ядро на блуждаещия нерв.

Другите ядра, които не са свързани с нерви са nuclei olivares inferiores (долен оливарен комплекс) и nuclei reticulares (ретикуларни ядра). Оливарните ядра получават нервни влакна от nucleus ruber в средния мозък, nuclei reticulares на мозъчния ствол и кората на крайния мозък. По този начин се формира оливо-малкомозъчния път (tractus olivocerebellaris), които чрез долното малкомозъчно краче достига церебелума. Ретикуларните ядра са представени от множество невронални струпвания, които влизат в състава на formatio reticularis (ретикуларна формация). От тях изхождат множество влакна за различни части на главния мозък и гръбначния мозък. В ретикуларна формация се намират ядра, участващи в регулацията на редица жизненоважни функции - дихателен център, вазомоторен център, важни рефлексни центрове. Nuclei reticulares се разполага в близост с парасимпатиковото ядро на блуждаещия нерв и споделят близка функционална връзка с него.

III. Бяло вещество на продълговатия мозък

Бялото вещество на medulla oblongata е изградено от нервни влакна, част от които започват и завършват в неговите ядра, а друга част преминават транзиторно през него.

Транзиторно преминаващите пътища на продълговатия мозък биват възходящи и низходящи. Възходящите пътища идват от гръбначния мозък и се отправят в две посоки - към малкия мозък и към моста. Към малкия мозък се насочва tractus spinocerebellaris posterior, които е локализиран в задно-страничната част на продълговатия мозък и се отправя към долното малкомозъчно краче. Пътищата, които се отправят към моста са tractus spinocerebellaris superior (достига до малкия мозък), tractus spinotecalis (достига до средния мозък), tractus spinothalamicus anterior et lateralis (отправят се към междинния мозък).

Медиално преминават низходящите пътища, които водят началото си от средния мозък и моста. Те са tractus rubrospinalis, tecospinalis, bulboreticulospinalis, vestibulospinalis. Най-големият еферентен път е корово-гръбначномозъчния тракт - tractus corticospinalis. Той се намира в предната част на продълговатия мозък (в пирамидата). В областта на decussatio pyramidum (кръстовището) 85% от влакната му се кръстосват в срединната равнина и продължават своя низходящ ход като tractus corticospinalis lateralis на гръбначния мозък, а не кръстосаните влакна - като tractus corticospinalis ventralis.

До nucleus gracilis и nucleus cuneatus достигат едноименните снопчета на гръбначния мозък, провеждащи повърхностната и проприоцептивна сетивност. От тези ядра изхождат два вида влакна:

1. Вътрешни дъгови влакна (fibrae arcuatae internae) - навлизат в дълбочина, кръстосват среднинната равнина и се отправят възходящо като достига таламуса в междинния мозък, формирайки tractus bulbothalamicus.

2. Външни предни и задни дъгови влакна (fibrae arcuatae externae anteriores et posteriores) - разположени са в страничните части на продълговатия мозък и се отправят към долното малкомозъчно краче. Външните задни дъгови влакна изхождат от nucleus cuneatus accessorius и формират tractus bulbocerebellaris, по който се провежда сетивна информация от горния крайник и горната част на тялото. Външните предни дъгови влакна водят началото си от nuclei arcuati, които са разположени в предната част на пирамидния път. Тези влакна достигат до малкия мозък по долното му краче. Влакна, които изхождат от оливарното ядро и се насочват към срещуположното долно малкомозъчно краче, както и такива, които започват от ретикуларните ядра и се присъединяват към tractus reticulospinalis, идващ от моста.

Fasciculus longitudinalis dorsalis представлява снопче от влакна, преминаващи от средния мозък (хипоталамични и дорзални таламични ядра) през моста до продълговатия мозък. Минава вентролатерално от акведуктуса и медиалната бразда на ромбовидната ямка и включва некръстосващи се възходящи и низходящи вегетативни, и ретикуларни влакна. В срединната равнина, в областта на nuclei raphes, се намира кръстосване на нервни влакна - rephe medullae oblungatae.