Мост (pons)

Мостът, функционално е свързан с малкия мозък. Той представлява базално издута част на мозъчния ствол. Той се отграничава от средния и продълговатия мозък чрез дълбоки напречни бразди а странично преминава в краче, което се потапя в малкия мозък- средно малкомозъчно краче- pedunculus cerebellaris medius. Мостът се разделя на две части- базиларна и дорзална или тегментум.

Базиларна част на моста- pars basilaris pontis.
Тази част се изгражда от влакна-напречни и надлъжни. Надлъжните влакна са групирани в снопчета- fibrae pontis longitudinales. По-голямата част от тях принадлежат на пирамидните пътища- предимно tractus corticospinalis. Малка част от надлъжните влакна са fibrae corticoreticulares. Останалата част принадлежи на tractus corticopontini- fibrae corticopontinae. Те идват от крайномозъчната кора и завършават в ядрата на моста- nuclei pontis. Напречните влакна- fibrae pontis transversae, започват от ядрата на моста и в по-голямата си част прекосват срединната равнина. Те образуват fibrae pontocerebellaris, които през средното малкомозъчно краче навлизат в малкия мозък.

Тегментум на моста- tegmentum.
Той съдържа редица ядра и сложна система от образувания на нервните влакна. В нея се намират ядрата на пети до осми черепномозъчен нерв. По дорзалната повърхност мостът се отделя от продълговатия мозък чрез напречно разположени бели ивици- striae medullares. Най-изпъкналата част на моста се нарича colliculus facialis. Странично то се ограничава от надлъжната бразда- sulcus limitans която нагоре стига до синкаво поленце- locus ceruleus. Латерално от браздата се разполага вестибуларното поле- area vestibularis, а в самия страничен ъгъл на ямата- слуховото възвишение- tuberculum acusticum. Ядрата в дорзалната част на моста са предимно терминални, начални и едно вегетативно. Те принадлежат на четири черепномозъчни нерва: n. trigeminus (5), n. abducens (6), n. facialis (7), и n. vestibulocochlearis.

Терминалните ядра на n. trigeminus са три: nucleus principalis nervi trigemini, nucleus spinalis nervi trigemini и nucleus mesencephalicus nervi trigemini. Началното ядро на n. abducens- nucleus nervi abduccentis, се намира под най-изпъкналата част на медалното възвишение- colliculus facialis. Базално и латерално от него се разполага началното ядро на n. facialis- nucleus nervi facialis. За терминално ядро на същия нерв служи най-горната част на nuclei tractus solitarii, а за парасимпатиково- nucleus salivatorius superior, разположено в ретикуларната форамция. Ядрата на n. vestibulocochlearis са слухови и равновесни. Слуховите ядра са две: nucleus cochlearis anterior et posterior, а вестибуларните ядра се разполагат в областта на area vestibularis и са четири: nucleus vestibularis lateralis, medialis, superior et inferior.

Locus coeruleus (caeruleus) съдържа две ядра- nucleus caeruleus и като негово вентрално продължение nucleus subcoeruleus. Те представляват най-голямото струпване на норадренергични неврони в главния мозък и притежават широки връзки със структури на централната нервна система- стволови ядра, малък мозък, базални ядра, таламус, корови полета, лимбична система и други. Физиологичните изследвания показват участие на адренергичните неврони на locus caeruleus в контрола на мускулния тонус, болковата рецепция, вегетативните функции, съня, възбудимостта и процесите на памет и обучение.