Мост (pons)

Мостът (pons) представлява базално издута част на мозъчния ствол, която се разполага под средния мозък, над гръбначния и пред малкия мозък. Тази част от мозъчния ствол се нарича още и мост на Варолий (pons Varolii) - по името на италианския анатом и хирург Costanzo Varolio (1543-75). Мостът има функционална връзка с малкия мозък и включва нервни пътища, които предават импулси от крайномозъчната кора до малкия и гръбначния мозък, и такива, които носят сетивни сигнали към таламуса.

При възрастни понсът има дължина около 2,5 см и се ограничава от средни и продълговатия мозък посредством дълбоки напречни бразди. Странично (от всяка страна) преминава в краче, което навлиза в малкия мозък и се определя като средно малкомозъчно краче - pedunculus cerebellaris medius. По неговата вентрална повърхност срединно преминава надлъжна бразда - sulcus basilaris, в която се разполага базиларната артерия - a. basilaris. От двете страни на браздата се наблюдават две изпъквания на моста, които са предизвикани от сноповете на пирамидния път. Анатомично мостът се разделя на две части - базиларна и дорзална (тегментум).

Базиларна част на моста - pars basilaris pontis

Базиларна част на понса е съставена от напречни и надлъжни нервни влакна. Надлъжните влакна са обединени в снопчета - fibrae pontis longitudinales. По-голямата част от тях принадлежат на пирамидните пътища - предимно tractus corticospinalis. Малка част от тях са fibrae corticoreticulares (короворетикуларни влакна). Останалите влакна са на коровопонтинния път (tractus corticopontini) - fibrae corticopontinae. Те изхождат от кората на крайния мозък и окончават в ядрата на моста - nuclei pontis. Тези ядра се разполага всред сноповете бяло мозъчно вещество и представляват големи струпвания на нервони. От тях водят началото си напречните влакна - fibrae pontis transversae, които в по-голямата си част пресичат срединната равнина. Те се обединяват във fibrae pontocerebellaris, които навлизат в малкия мозък през средното малкомозъчно краче. Посредством коровопонтинния път и понтоцеребеларните влакна се осъществява връзка между кората на крайния мозък и малки мозък, предимно с контралатералната хемисфера.

Тегментум на моста - tegmentum

В тегментума са включени редица ядра и сложна система от образувания на нервните влакна. Тук се разполагат ядрата на пети до осми черепномозъчни нерви (n. V - n. VII). Дорзалната повърхност на моста се отделя от продълговатия мозък чрез напречно вървящи бели ивици - striae medullares. В своята мостова част ромбовидната ямка - fossa rhomboidea, притежава срединна бразда, успоредно на която преминава продълговато възвишение - eminentia medialis. Най-изпъкналата му част се нарича colliculus facialis. Странично то се ограничава от надлъжната бразда - sulcus limitans, която нагоре стига до синкаво поленце - locus ceruleus. Латерално от браздата се разполага вестибуларното поле - area vestibularis, а в самия страничен ъгъл на ямата - слуховото възвишение - tuberculum acusticum.

Ядрата в дорзалната част на моста са предимно терминални, начални и едно вегетативно. Те принадлежат на четири краниални нерва: троичен нерв (n. trigeminus), отвеждащ нерв (n. abducens), лицев нерв (n. facialis) и слухово-равновесен нерв (n. vestibulocochlearis).

Терминалните ядра на троичния нерв са три:

• nucleus principalis nervi trigemini - проектира се латерално от sulcus limitans и до него достигат влакна, провеждащи повърхностната сетивност за допир и натиск от областта на главата;
• nucleus spinalis nervi trigemini - намира се също латерално от лимитиращата бразда и се разпростира от моста, през продълговатия мозък до горните гръбначномозъчни сегменти; до него достигат сетивни влакна от ganglion trigeminale на троичния нерв, провеждащи повърхностна сетивност за болка и температура;
• nucleus mesencephalicus nervi trigemini - разпростира се от средния мозък до моста, състои се от псевдоуниполарни нервони, чиито периферни израстъци преминават през тригеминални ганглий, без да се прекъсват, и достигат до дъвкателните мускули, а аксоните им до моторното ядро на нерва. Последното (nucleus motorius nervi trigemini) се намира в моста, медиално от горното сетивно ядро.

Началното ядро на n. abducens - nucleus nervi abduccentis, се локализира под най-изпъкналата част на медиалното възвишение - colliculus facialis. Базално и латерално от него е разположено началното ядро на лицевия нерв - nucleus nervi facialis. Изхождащите от него влакна преминават медиално и нагоре, заобикалят ядрото на отвеждащия нерв, като образуват коляното на лицевия нерв - genu nervi facialis, и се насочва към основата на мозъка. Горната част на nuclei tractus solitarii служи за терминално ядро на лицевия нерв, а nucleus salivatorius superior, намиращи се в ретикуларната формация - за парасимпатиково. В него се разполага и nucleus lacrimalis, което изпраща предвъзлови парасимпатикови влакна за слъзната жлеза.

Ядрата на вестибулокохлеарния нерв са слухови и равновесни, и принадлежат съответно към слуховата и равновесна част на нерва. Слуховите ядра са две: nucleus cochlearis anterior et posterior (предно и задно кохлеарно ядро), които са разположени в пределите на tuberculum aacusticum. Една част от изхождащите от тях влакна преминават на срещуположната страна, а другата остават в същата мозъчна половина. Те окончават в ядрата на трапецовидно тяло - corpus trapezoideum. От тези ядра (предно, латерално и медиално) водят началото си влакна, които формират плоско снопче - lemniscus lateralis, което се отправя към средния мозък. Влакната му провеждат звукови дразнения от двете уши. От горното оливарно ядро започват влакна, които по хода на слуховия нерв достигат до Кортиевия орган на вътрешното ухо и окончават с инхибиторни (потискащи) синапси върху основата на сетивните клетки.

Вестибуларните ядра се разполагат в областта на area vestibularis на ромбовидната ямка и са четири на брой - nucleus vestibularis lateralis, medialis, superior et inferior. От горното и латерално ядро водят началото си нервни влакна, които преминават през долното малкомозъчно краче и по него достига до малкия мозък. Към тях се присъединяват и влакната на вестибуларния нерв, които се отправят без прекъсване към фоликуло-нодуларната част на малкия мозък (церебелум). Така се образува вестибулоцеребеларния път - tractus vestibulocerebellaris, носещ информация от вестибуларния апарат към церебелума. От равновесните ядра изхождат и други влакна, които осъществява връзка с началните ядра на очедвигателните нерви за реализиране на вестибуло-окуларните рефлекси, други, които се отправят към гръбначния мозък, за регулация на движенията на тялото в зависимост от импулси идващи от равновесния апарат, а така също и еферентни неврити, завършващи с инхибиторни синапси върху сетивните клетки на статорецепторните зони във вътрешното ухо. В тегментума са разположени и части от ретикуларната формация, еферентни (tractus rubrospinalis и tractus tectospinalis) и аферентни (lemniscus medialis, tractus spinotectalis, tractus spinocerebellaris anterior) пътища.

Locus coeruleus (caeruleus) съдържа две ядра - nucleus caeruleus и негово вентрално продължение - nucleus subcoeruleus. Те представляват най-голямото струпване на норадренергични неврони в главния мозък и притежават широки връзки със структури на централната нервна система - стволови ядра, малък мозък, базални ядра, таламус, корови полета, лимбична система и други. Физиологичните изследвания показват участие на адренергичните неврони на locus caeruleus в контрола на мускулния тонус, болковата рецепция, вегетативните функции, съня, възбудимостта и процесите на памет и обучение.