Нервна система (Systema neurosum)

  Нервната система е изградена от специализирани клетки, наречени неврони, които координират действията на организма и предават сигнали между различните части на тялото.

  При човека нервната система бива: централна - обхваща главния и гръбначния мозък и периферна - обединява нервите и нервните възли. При висшите гръбначни животни и човека, нервната система се разделя условно на два дяла: вегетативна нервна система и соматична нервна система. Те са свързани помежду си морфологично и функционално и са само части на единната нервна система.

  Вегетативната нервна система инервира всички вътрешни органи - дихателна, храносмилателна, пикочо-полова, ендокринна и сърдечно-съдова система, а също и гладките мускули, като допринася за поддържането на хомеостазата - относителното постоянство на вътрешната течна среда на организма.     Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на скелетните мускули. Вегетативната нервна система, поради своите анатомични и функционални особености, се разделя на два дяла: симпатиков и парасимпатиков. Първият дял инервира почти цялото тяло, а вторият - само определени области.
Невроните са тясно специализирани клетки с две основни функции - възбудимост и проводимост, като устройствато им се различава от това на останалите клетки. Те са изградени от звездовидно тяло, няколко къси израстъци (дендрити) и един по-дълъг, наречен аксон. По крайщата на невроните има множесто окончания, наречени синаптични. Нервните импулси се движат със скорост над 100 метра в секунда. Те преминават по аксона на един неврон към синаптичните му окончания и се приемат от дендритите на съседния неврон. Мястото, където се осъществява контакта между аксона на един неврон и дендритите на друг се нарича синапс. Веществото, което предава импулса на следващата клетка се нарича медиатор. Съществуват над 30 вида медиатори.
Невроните могат да се класифицират според функцията и структурата си. Според функцията си те биват аферентни и еферентни, а според структурата си -униполарни, биполарни, мултиполарни. Основната функция на нервната система е осъществяването на връзки и обмяната на информация в самия организъм или с външната среда. Тези процеси се осъществяват с помощта на рефлексите.