Демиелинизиращи болести на централната нервна система МКБ G35-G37

от 07 ное 2014г.

В рубриката демиелинизиращи болести на централната нервна система се включват заболявания с основна картина на демиелинизация, засягаща бялото вещество на мозъка - т. е загуба на миелин.

Етиологията в общия случай е непозната, предполага се вирусна теория, но за сега няма сигурни доказателства. При други заболявания е установена автоимунна генеза, но точните интимни механизми не са добре проучени.

Заболяванията, включени в тази категория като цяло са редки, засягат предимно млади хора. Интересен факт е, че демиелинизиращите болести са разпространени в напредналите страни.

Клиничната картина е хетерогенна, доминира неврологичния дефицит, изразяващ се в прогресираща загуба на двигателна или сетивна функция. Симптомите започват обикновено мнимо, на фона на грипоподобна картина или с хронична умора. Пациентите отдават симптомите на преумора. Загубата на функцията първоначално може даже да не бъде забелязана. С напредване на демиелинизиращия процес и загубата на нервна тъкан дефицита се задълбочава.

Диференциална диагноза се прави с бавновирусни енцефалити и енцефалопатии, токсични влияния, полирадикулоневрит и други.

Диагнозата се основава на преглед от невролог и друг специалист - офталмолог, оториноларинголог, набор от лабораторни изследвания - кръв, урина, ликвор. Образните изследвания - компютър томографски, магнитен резонанс, SPECT (еднофотонна позитронно-емисионна томография), PET (позитронно-емисионна томография) и други са с най-голяма диагностична стойност.

Лечението е по-скоро симптоматично насочено. В съображение влиза основно имуносупресивната терапия - цели се стопиране прогресията на демиелинизиращия процеса.

Прогнозата не е оптимистична, заболяванията са свързани със значителна инвалидизация, затруднения в ежедневието и необходимост от обгрижване. Подходящо е насочването към рехабилитационни центрове.

В рубриката демиелинизиращи болести на централната нервна система са разгледани:

Множествена склероза