Организация на нервната система

От функционална гледана точка основна градивна единица на нервната система представлява нервната клетка или т.нар. неврон - neuron, и неговите клетъчни израстъци. В ЦНС (централна нервна система) и периферните ганглии на автономната нервна система се разполагат мултиполарни неврони. От клетъчните им тела изхожда един дълъг израстък - аксон, и няколко къси израстъци - дендрити.

В периферните сетивни ганглии се намират биполарни и псевдоуниполарни нервни клетки, притежаващи периферен и централен израстък. Във функционално отношение периферният израстък е подобен на дендритите, т.е. провежда нервни импулси към тялото на неврона. В структурно отношение той представлява аксон, поради което се нарича дълъг дендрит. Централният израстък на тези неврони е аналогичен с аксона на мултиполарните нервни клетки и провежда импулси от тялото на клетката към следващия неврон, локализиран в ЦНС.

В централната нервна система различаваме сиво и бяло вещество. Сивото вещество - substanicia grisea, е съставено от клетъчните тела на нервните, дендритите, синапсите, глиалните клетки и кръвоносните съдове. Сивото вещество представлява струпвания на неврони, които са организирани в ядра - nuclei, колони - columnae, тела - corpus, и кора - cortex. Бялото вещество - substantia alba, включва аксоните на нервните клетки, глиални клетки и съдове. Повечето от аксоните са обвити от т.нар. миелинова обвивка, която при живи индивиди има белезникъв цвят. Аксоните са организирани в снопове, като формират пътища и снопчета в ЦНС - tractus и fasciculi. Тези пътища могат да бъдат подредени така, че да формират приплеснати структури, които се наричат ленти - lemnisci, или под формата на окръглени снопове - funiculi.

В централната нервна система е разположена система от свързани помежду си кухинни образувания, които са представени от четирите мозъчни стомахчета - ventriculi, в главния мозък и централния канал - canalis centralis, на гръбначния мозък. Тези кухини са изпълнени с гръбначномозъчна течност - ликвор.

Периферната нервна система е изградена от черепномозъчни, гръбначномозъчни и вегетативни нерви, сплитове - plexus, ганглии - ganglia, и рецептори. Ганглиите (нервни възли) представляват струпвания на нервни клетки извън ЦНС, откъдето идва и наименованието на невроните в тези образувания - ганглийни клетки.

Важен елемент в структурната организация на нервната система са проводните дъги, които представляват вериги от неврони. Първите неврони в тези дъги са сетивни (аферентни), а последните - двигателни или ефекторни (еферентни). Посредством тези анатомични структури се осъществява рефлексната дейност на организма. Според броя на невроните, участващи в проводните дъги, се различават т.нар. прости и сложни рефлексни дъги.

1. Простата рефлексна дъга е изградена от два неврона - аферентен и еферентен, които се свързват помежду си в даден сегмент на гръбначния мозък или в определено моторно ядро на черепномозъчен нерв. Тялото на сетивния неврон е разположено в периферен сетивен ганглии, извън ЦНС. Неговият периферен израстък се отправя към даден мускул, като завършва в него с проприорецептор, а централния му израстък достига до ЦНС, където завършва синаптично върху еферентен (моторен) неврон. Тялото и дендритите на мотоневрона са разположени в ЦНС - предни рога на гръбначния мозък или двигателни ядра на главния мозък. Аксонът на моторния неврон достига до даден мускул и със своите крайни окончания завършва върху мускулните влакна, като участват във формирането на невромускулните синапси. Този тип рефлексна дъга изхожда и завършва в един и същ мускул. Мускулните рефлекси, изследвани в клинични условия - Ахилесов, пателарен, бицепсов, масетерен, се реализират именно по описаните прости рефлексни дъги. При физиологични условия посредством простите рефлексни дъги се реализира нервния контрол на мускулните съкращения при движение и поддържане на дадена поза.

2. Сложната рефлексна дъга представлява друга важна структура в организацията на нервната система, която е изградена от три или повече нервни клетки. Рефлексната дъга, изградена от три неврона е съставена от аферентен неврон, междинен неврон и еферентен неврон. Периферният израстък на аферентния (сетивен) неврон достига до екстерорецептори на кожата, а неговия централен израстък завършва върху междинен неврон (интерневрон) в ЦНС. Интерневронът в границите на гръбначния мозък има къс и разклонен аксон, който окончава върху двигателните неврони на различни гръбанчномозъчни сегменти. Третият неврон в тази сложна рефлексна дъга е представен от моторните неврони на съответните сегменти, чийто аксони достигат до група от мускули. Описаната по-горе рефлексна дъга се нарича полисинаптична или полисегментарна.

Сложните рефлексни дъги, който се изграждат от повече неврони, преминават през центрове в главния мозък (супраспинални центрове). Интерневроните на тези рефлексни дъги образуват своеобразен свързващ апарат, състоящ се от възходящи неврони, които достигат до определен център в главния мозък, и низходящи неврони, изхождащи от същия супраспинален център и окончаващи върху моторните неврони на различни сегменти на гръбначния мозък. Посредством мултиневронните рефлексни дъги се реализират по-сложни и рационални ответни реакции. Такива са защитните рефлекси при болкови, температурни и допирни стимули върху кожата и някои лигавици. Кашличният, кихавичният и корнеалния рефлекси се осъществяват по посочените сложни рефлексни дъги.

Автономната рефлексна дъга, чрез която се реализира нервния контрол от страна на вегетативната нервна система, е изградена най-често от три неврона - един аферентен и два еферентни. Тялото на аферентния неврон, подобно на другите рефлексни дъги, е разположено в съответния сетивен ганглии. Периферният му израстък окончава в интерорецептор, а централният му израстък достига до първия еферентен неврон в ЦНС, който се нарича предвъзлов автономен неврон. Аксонът на последния достига до втория автономен неврон, наречен следвъзлов, който се намира в периферните ганглии на автономната нервна система. Аксонът на следвъзловия неврон достига до съответния ефектор - сърце, кръвоносен съд, вътрешен орган, жлеза.

Други важни анатомични образувания в организацията на нервната система са проводните пътища. Те представляват невронни вериги, провеждащи сетивна информация към кората на крайния мозък или към подкорови области, и започващи от тях нервни импулси за реализиране на двигателна активност. Според посоката на провеждане на нервните импулси проводните пътища биват аферентни и еферентни. Аферентните пътища осъществяват предаването на сетивна информация от сетивните органи и кожните рецептори, двигателния апарат и вътрешните органи, до кората на крайния мозък и определени подкорови центрове. Еферентните пътища реализират провеждането на нервни импулси от кората и подкоровите центрове до периферни двигателни неврони и чрез тях до скелетната мускулатура. В ЦНС, когато до една група неврони, струпани в ядро, достигат влакна от други области на мозъка, се казва, че до нея стигат аферентни влакна или аференции, а в случите, когато от същата структура изхожда аксони към други мозъчни области, се казва, че тя изпраща еферентни влакна или еференции.

Названието "централната нервна система" обединява главния мозък, поместен в черепната кухина, и гръбначния мозък, разположен в гръбначния канал на гръбначния стълб.

Главният мозък се дели на три основни части:

1. Rhombencephalon - ромбичен мозък, който от своя страна се дели на:

• medulla oblongata - продълговат мозък;
• metencephalon- заден мозък, делящ се:
  • pons - мост;
  • cerebellum - малък мозък.

2. Mesencephalon - среден мозък.

3. Prosencephalon - преден мозък, разделящ се на:

• diencephalon - междинен мозък;
• telencephalon - краен мозък.

Във функционално отношение главният мозък е разделен на мозъчен ствол, малък мозък и краен мозък (cerebrum). Структурно мозъчният ствол - truncus cerebri, наподобява сегментарното разпределение на гръбначния мозък. Към него се отнасят продълговатия и среден мозък, както и моста. Клинично към тази структура се включват и междинния мозък и базалните ядра на крайния мозък, като по този начин се различават горен ствол (междинен мозък и базални ядра) и долен ствол (среден мозък, мост, продълговат мозък).