Синдром на Лий
› Какво представлява синдром на Лий?
› Симптоми
› Прогноза
Въведение
Синдромът на Лий (Leigh syndrome) представлява рядко, наследствено митохондриално заболяване, което води до тежка невродегенерация в ранна възраст. Причинява се от генетични мутации, засягащи митохондриалната енергийна продукция. Проявява се с прогресивна мускулна слабост, двигателна регресия, дихателни, сърдечни, неврологични и метаболитни нарушения. Диагнозата се поставя чрез клинични, лабораторни, образни и генетични изследвания. Въпреки липсата на етиологично лечение, индивидуалният и комплексен подход и ранната интервенция могат да подобрят качеството и продължителността на живота.
Какво представлява синдром на Лий?
Синдромът на Лий (Leigh syndrome), наричан още субакутна некротизираща енцефаломелопатия, представлява наследствено митохондриално заболяване, при което се уврежда централната нервна система във връзка с дефицити в окислителното фосфорилиране и енергийния метаболизъм.
Клинично се характеризира с прогресивна невромоторна регресия, включително увреждане на двигателни способности, мускулна слабост, дистонични движения, дихателни нарушения и други.
Синдромът на Лий се среща рядко в клиничната практика, като честотата при раждане се изчислява приблизително на 1 на 40 000 новородени, като в определени географски региони е по-висока (например в някои части на Канада).
Състоянието има прогресивен ход, тежко клинично протичане и често завършва с фатален изход в детска възраст във връзка с дихателна недостатъчност и мултиорганни увреждания.
Причини и рискови фактори
Синдромът на Лий е резултат от митохондриална дисфункция, причинена от генетични мутации, които нарушават процеса на окислително фосфорилиране, представляващ основният механизъм за производство на енергия (аденозин трифосфат, АТФ) в клетките. Липсата на достатъчно енергия води до дегенерация на тъканите с най-високи енергийни нужди, включващи предимно мозъка, мозъчния ствол, базалните ганглии и гръбначния мозък.
Основните особености в етиопатогенезата на синдрома на Лий включват:
- генетични причини: синдромът на Лий може да се унаследи по няколко различни начина, в зависимост от засегнатия ген. В около една четвърт от случаите се дължи на митохондриални ДНК мутации, които се предават само по майчина линия, тъй като митохондриите се наследяват изключително от яйцеклетката. В останалото мнозинство от случаите се дължи на ядрени генни мутации
- особености в унаследяването: унаследяването най-често е автозомно-рецесивно, като детето унаследява по един дефектен ген от всеки родител. В редки случаи са описани Х-свързани мутации
- патогенетични особености: нарушената функция на митохондриите води до енергиен дефицит в невроните, натрупване на лактат и метаболитна ацидоза, прогресивна клетъчна смърт в централната нервна система, дегенеративни промени в базалните ганглии, таламуса и мозъчния ствол
- рискови фактори: по-висок риск от развитие на болестта е налице при наличие на фамилна анамнеза за митохондриално заболяване, кръвнородствени бракове, носителство на мутации от майчината линия и други

Ранното разпознаване на състоянието позволява оптимизиране на лечението и забавяне на неговата прогресия. Генетично консултиране се препоръчва при планиране на следваща бременност.
Симптоми
Клиничните прояви на синдрома на Лий варират в значителна степен, но най-често започват в ранна детска възраст, в периода между 3 и 12-месечна възраст, по-рядко в късното детство, но може и дори при възрастни.
Заболяването е прогресивно, като с времето води до неврологична деградация, двигателни нарушения и мултисистемно засягане.
Сред най-характерните прояви се включват:
- ранни прояви: наблюдават се загуба на вече придобити умения (регресия), като детето спира да седи, пълзи или ходи. Възможни са летаргия, раздразнителност, слаб апетит, нарушен мускулен тонус, епизоди на повръщане, затруднено хранене и други
- неврологични симптоми: характерни са хипотония и мускулна слабост, прогресиращи до спастичност и дистония, атаксия, некоординирани движения, регресия в психомоторното развитие (загуба на речта, двигателни и когнитивни умения), а при една трета до една втора от пациентите са възможни и епилептични гърчове
- дихателни увреждания: възможни са различни по вид и тежест дихателни нарушения, включително апнея или дихателна недостатъчност поради засягане на мозъчния ствол, апноични паузи и други
- зрителни прояви: възможни са нистагъм, страбизъм, птоза, оптична атрофия с риск от перманентно намаление на зрението или слепота
- сърдечно-съдови прояви: при част от засегнатите се установяват кардиомиопатия, аритмии и други
- метаболитни нарушения: възможни са лактатна ацидоза, епизоди на метаболитна декомпенсация, особено при инфекции или глад
При по-редки ювенилни форми и форми на болестта при възрастни симптомите могат да включват допълнително и хронична мускулна слабост, невропатия, дисфагия, дизартрия, постепенно намаляване на зрението и слуха, когнитивен спад, психични разстройства и много други.
Усложнения
Синдромът на Лий е прогресивно и мултисистемно заболяване, при което усложненията настъпват в резултат на енергийния дефицит и невродегенерацията в централната нервна система, както и засягането на сърдечни, дихателни и мускулни структури.
Сред най-честите усложнения се включват:
- неврологични усложнения: прогресивна енцефалопатия, дихателна недостатъчност като следствие от засягане на дихателните центрове в мозъчния ствол, неконтролируеми гърчове, загуба на зрение и слух във връзка с прогресивна атрофия на зрителния нерв и кохлеарна невропатия
- метаболитни и системни усложнения: тежка лактатна ацидоза, често животозастрашаваща, хипогликемия, резултат от нарушен енергиен метаболизъм
- сърдечно-съдови усложнения: хипертрофична или дилатативна кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, фатални аритмии
Други възможни усложнения са аспирационна пневмония, малнутриция, забавяне на растежа, остеопения и много други.
Диагноза и изследвания
Диагнозата при синдром на Лий се базира на анализа от информацията, получена от клинични, лабораторни, образни и генетични изследвания:
- разпит и преглед: подозрение за синдром на Лий възниква при данни за кръвонородствени бракове, неврологична регресия в ранно детство, мускулна слабост, хипотония, дихателни нарушения, лактатна ацидоза, липса на други известни подлежащи заболявания
- лабораторни изследвания: установяват се повишени нива на лактат и пируват в кръвта и цереброспиналната течност, нисък лактат/пируват коефициент, повишени нива на аминокиселини, органични киселини и кетотела в урината. Назначават се разширени лабораторни изследвания с цел подпомагане на диференциалната диагноза
- образни изследвания: с най-високо информативно и диагностично значение е ядрено-магнитният резонанс на главата, като се установяват характерни промени в базалните ганглий, мозъчния ствол, малкия мозък
- генетични изследвания: потвърждението на диагнозата изисква идентифициране на съответната мутация. Генетично консултиране е препоръчително за всички семейства при планиране на следваща бременност, поради високия риск от рецидив в потомството

Синдромът на Лий трябва да се различава от други митохондриални и невродегенеративни заболявания, като например синдром на Алпер, пируватна дехидрогеназна недостатъчност, болест на Уилсън и други.
Лечение при синдром на Лий
Към момента няма разработено ефективно етиологично лечение на синдрома на Лий. Терапевтичният подход е симптоматичен, поддържащ и строго индивидуализиран, насочен към намаляване на метаболитния стрес, оптимизиране на митохондриалната функция и забавяне на прогресията на заболяването, подобряване качеството на живот и удължаване на неговата продължителност.
Това се постига с комплексни мерки, включително:
- поддържаща терапия: необходим е контрол на метаболитната ацидоза, осигуряване на адекватно хранене с богата на въглехидрати диета и избягване на гладуване, което влошава енергийния дефицит. Често се налага физиотерапия и логопедична рехабилитация за поддържане на двигателните и комуникативните способности
- насочена терапия: целта е да се подобри клетъчното производство на енергия и да се ограничи оксидативният стрес, във връзка с което се препоръчва допълнителна суплементация с тиамин (витамин B1), коензим Q10, L-карнитин, рибофлавин (витамин B2), биотин и липоева киселина
- симптоматично лечение: при нужда се назначават подходящи симптоматични средства. При гърчове се назначават подходящи антиконвулсанти (леветирацетам, ламотриджин, топирамат), при кардиомиопатия се включват АСЕ-инхибитори, бета-блокери, при данни за подлежащ инфекциозен процес се включва ранна и агресивна антибиотична терапия, тъй като инфекциите често предизвикват тежка метаболитна декомпенсация
Обсъждат се и се разработват различни бъдещи подходи и експериментално лечение с помощта на генна терапия, митохондриален трансфер, ензимна заместителна терапия и други.
Прогноза
Прогнозата при синдром на Лий е сериозна и често неблагоприятна, поради прогресивния характер на заболяването и невъзможността за пълно възстановяване на митохондриалната функция. При класическата инфантилна форма повечето пациенти загиват до около тригодишна възраст, обикновено вследствие на дихателна недостатъчност или тежка лактатна ацидоза.
При по-късно настъпилите (ювенилни или възрастни) форми протичането е по-бавно, с периоди на стабилизация, но също прогресивно.
Психологическата и социалната подкрепа на семейството е ключова, тъй като грижата за тези деца е продължителна и комплексна.
Въпреки че изходът в повечето случаи остава неблагоприятен, новите генетични и клетъчни терапии дават надежда за бъдещи терапевтични пробиви.
Изображения: freepik.com
Библиография
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/6037-leigh-syndrome-leighs-disease
https://medlineplus.gov/genetics/condition/leigh-syndrome/
https://en.wikipedia.org/wiki/Leigh_syndrome
https://umdf.org/leigh-syndrome/
https://rarediseases.org/rare-diseases/leigh-syndrome/
https://www.childneurologyfoundation.org/disorder/leigh-syndrome/
https://eyewiki.org/Leigh_Syndrome
https://radiopaedia.org/articles/leigh-syndrome-3
Коментари към Синдром на Лий