Реч

Речта е средство за комуникация, начин на общуване чрез вербално кодиране. Тя е присъща само за човека и е най-съвършеното комуникационно средство, възникнало в еволюцията на живите същества. Докато при животните системите за комуникация служат за задоволяване на непосредствените биологични нужди (контакт между родил и дете, търсене на полов партньор, групово ловуване), при хората речта служи за формулиране и предаване на мисли, които често имат абстрактен характер.

Речта позволява да се изразяват установени причинно-следствени връзки между явленията в света и да се правят обобщения. Тези обобщения чрез писмената реч се предават от поколение на поколение, което стои в основата на човешкия прогрес, култура и познание. Речта се отличава от останалите форми на комуникация по своя творчески характер – за да се изрази нова идея, думите трябва творчески да се рекомбинират. Затова речта се явява най-сложната форма на човешко поведение, която изисква комбиниране на възприятия, регулация на движенията и мисловни процеси.

Усвояването и развитието на речта при хората е дълъг процес, изискващ обучение. Малките деца най-напред започват да разбират речта. През втората си година те започват да изговарят отделни думи или срички, а през третата година вече могат ефективно да образуват напълно нови изказни форми и да провеждат смислен разговор с деца и възрастни. През ранната училищна възраст децата се научават да четат и пишат, с което те усвояват и писмената реч. В началото речта има подражателен характер, а думите се свързват с конкретен обект или усещане. С усвояването и развитието на речта, думите придобиват по-абстрактен характер, тъй като те започват да обобщават характерните особености на множество сходни обекти.

Участие на хемисферите (доминантна и недоминантна) в речевата функция

Основните корови зони, които са отговорни за речевата функция са намират само в една от хемисферите, която се означава като доминантна хемисфера. Лявата хемисфера е доминантна при 98 % от десноръките и при 60-70 % от леворъките, докато дясната хемисфера в доминантна само при 15 % от леворъките. При останалите хора няма изразена латерализация на речевата функция.

Зоните, свързани с речта, в доминантната хемисфера са разположени около Силвиевата бразда (sulcus lateralis). Те са:

• Зона на Брока – разположена в долната фронтална гънка;
• Зона на Вернике – разположена в задната част на горната част на темпоралната гънка;
• Gyrus angularis и gyrus supramarginalis – разположени в долната париетална гънка.

С помощта на много тестове за изследване на речта е установено, че освен тези зони се активират и други асоциативни зони във фронталния, париеталния и темпоралния дял на доминантната хемисфера. При увреждане на основните зони свързани с речта се развива афазия (тежко нарушение на речта).

Речева функция на доминантната хемисфера

Най-разпространеният модел, обясняващ речевата функция, е този на Wernicke-Geschwind. Според него при чуване на дума се активират първичната и вторичната слухова зона в темпоралния дял, или полета 41 и 42 по Бродман. От тях активността се прехвърля към зоната на Вернике (поле 22). Там се съхранява информацията за фонетичния код на думите и за тяхното значение. Това прави възможно разпознаването на думата и стои в основата на човешката реч. За да се повтори чутата дума, информацията се препраща до зоната на Вернике към зоната на Брока, която се намира непосредствено пред първичната двигателна кора, в близост до областите, които контролират мускулите, участващи във фонацията и артикулацията. В зоната на Брока се съхраняват сложни двигателни програми за контрол върху произнасянето на думите. Тази зона е отговорна за изразяването (експресията) на речта. От зоната на Брока информацията се изпраща до първичната двигателна зона, която контролира мускулите, осъществяващи артикулацията.

При виждане на написана дума се активират различни зони. Най-напред се задействат първичните и вторичните зрителни зони, полета 17, 18, 19 по Бродман локализирани в окципиталния дял. След това се включва асоциативна зона, разположена в долната част на париеталния дял. Това е необходимо за разпознаване на писмената дума, или с други думи за разбиране на писмената реч (четене). После информацията се предава до зоната на Вернике, където се осъществява трансформиране на зрителното представяне на думата във фонетично. От зоната на Вернике пътят е същият както и при чутата дума.

Следователно разбирането на речта става с участието на парието-темпоро-оксипиталната асоциативна зона в доминантната хемисфера, а изразяването на речта се осъществява от префронталната асоциативна зона. Представеният модел за речевите функции е доста опростен. Днес се налага мнението, че речевата функция се осъществява с участието на сложна нервна мрежа, която включва голям брой зони във фронталния, париеталния и темпоралния дял на доминантната хемисфера. В тази нервна мрежа се включват и някои подкорови структури.

Недоминантната хемисфера също има известни функции. Тя може да обработва прост лингвитичен материал и участва в примитивното разбиране на речта. Нейната основна функция е свързана с емоционалните аспекти на речта, с разбирането на хумора и иронията. Недоминантната хемисфера няма отношение към изразяването на речта. При увреждане на област в нея симетрична на зоната на Брока в доминатната хемисфера, се характеризира с нарушаване на интонацията на говора. Ако симетричната зона на зоната на Вернике се засегне, пациентите губят способността си да разберат емоционалния тон на речта, хумора, иронията. Те губят способността да следят „нишката“ на разказа.

Нарушения в речта

Нарушението в разбирането и/или изразяването (експресията) на речта, което не е резултат от сетивни (глухота, слепота) или двигателни (парализа) увреждания, се нарича афазия. Афазиите се дължат на увреждането на специфични мозъчни зони, отговорни за различните аспекти на речевата функция. В зависимост от речевия дефицит се различават няколко вида афазии. Някои от тях са:

• афазия на Вернике – нарушено е разбирането на речта;
• афазия на Брока – нарушено е изразяването на речта;
• проводна афазия – силно намалена способност за повтаряне на чути думи;
• глобална (тотална) афазия – нарушено е разбирането и изразяването на речта.

Речта е основното средство за комуникация. Нейното разбиране и изразяване се обуславя от сложна нервна мрежа, благодарение на която се осъществява общуването между хората.