Афазия

Езикът представлява сложна йерархично организирана система от знаци, чрез която индивидите могат да си предават мисли, идеи, съобщения. Освен това служи и за изясняване на на мисли и идеи за самия индивид на чисто езиково-символно равнище. Речта представлява инструменталната страна на езика. Говорът е реализация на езиковата система като код. Други начини на езиково производство са писането, знаковия език, Морзовата азбука, машинописа. Те, заедно с четенето, са вторично придобити функции и се усвояват по-късно от говоримия език.
Афазията е придобито нарушение на езиковите функции и на езиковото координиране, вследствие на мозъчни поражения при инсулти, тумори, абсцеси, травми и деменции, затрудняващо общуването.

Класификация на афазиите

Класическата схема за обяснение на афазиите е "къщичката" на Lichthaim-Wernicke. Според нея могат да се опишат следните видове афазии:

• Кортикална моторна афазия на Брока - при увреда в моторния център на речта
• Кортикална сензорна афазия на Вернике - при увреда в сензорния център на речта
• Транскортикална моторна афазия - при прекъсване на връзката между моторния речев център и идеационния център
• Проводникова афазия - при нарушаване връзката между моторния и сензорния център на речта
• Субкортикална моторна афазия - при прекъсване на моторния изход, между моторния център на речта и изпълнителните речеви органи
• Субкортикална сензорна афазия - прекъсната е връзката между сензорния речев център и първичната слухова кора

Основното подразделение на афазиите е в две групи:

• Моторни (експресивни, неплавни) - при тях е нарушено единствено или предимно езиковото координиране
• Сензорни (рецептивни, импресивни, плавни) - нарушени са както езиковото координиране, така и езиковото декодиране.

Симптоми при афазия

Симптомите, които се наблюдават при афазия, зависят от това кой тип афазия се наблюдава, например:

• При хората с афазия на Брока се наблюдава съставяне на кратки, смислени изречения, но с голямо усилие, като често се пропускат при изговарянето съюзи, предлози, глаголи и окончания за лице и число. Това е най-често срещаният тип афазия, като характерно е, че болният разбира добре чужда реч, но осъзнават собствените си нарушения, като това ги потиска на емоционално ниво. Друг белег за афазията на Брока е десностранната хемиплегия или парализа на дясната ръка или крак, тъй като контролирането на дясната част на тялото се осъществява от контралатералното полукълбо на мозъка, тоест лявото.
• При хората с афазия на Вернике е характерна т.нар. „речева салата“ – съставяне на дълги, продължителни, безсмислени изречения, обогатени с излишни, дори понякога „нови“ думи. Не се наблюдават нарушения в движенията, тъй като мястото на увредата не се намира близо до дяловете, отговорни за контрола на движенията, но за сметка на това на болните им е трудно да разбират както чуждата, така и собствената си реч.
• При транскортикалната моторна афазия има изключително ограничени изразни средства, съчетани с липса на инициатива към съставяне както на въпроси, така и на отговори. Разбирането на чужда реч е запазено.
• При транскортикалната сензорна афазия имаме нарушено възпроизводство на речта, както и нарушено възприятие на чуждата реч. Разбират се само отделни думи, а при речта има множествени граматически неточности, както и неправилно употребени изрази и средства, но без нарушения в плавността и артикулацията на речта.

В заключение, общият симптом при всички видове афазии е нарушената степен на възпроизводство на речта.

На какво може да се дължи афазията?

Афазията може да се дължи на:

• Мозъчносъдови болести - инсулт, мозъчна аневризма
• Психични и поведенчески разстройства - деменция
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травми на главата
• Болести на нервната система - мултиплена склероза, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, мозъчен абсцес, епилепсия
• Новообразувания - мозъчен тумор
• Външни причини за заболеваемост и смъртност – прием на медикаменти, прием на алкохол

По-чести причини за афазия

Инсулт

Според определението на Световната здравна организация инсултът е „неврологичен дефицит с мозъчносъдов произход, протичащ над 24 часа или прекъснат вследствие на смърт в рамките на 24 часа“. Основните две категории, в които се разделя инсултът, са хеморагичен и исхемичен. Хеморагичният инсулт се причинява от кръвоизлив в мозъка, протича на два етапа – възникване на анемичен инфаркт в резултат на тромбоза на мозъчна артерия и внезапно повишаване на АКН (артериално кръвно налягане) с последващо развитие на вторичен кръвоизлив поради разкъсалия се тромб. Исхемичния инсулт е резултат от запушване на кръвоносен съд, вследствие на артериална емболия, тромбоза, преходни разстройства на кръвообращението на мозъка, тромбози на мозъчните вени и др. Резултатът от запушването е острия недостиг на кислород, влияещ негативно на мозъчните клетки. Инсултът обикновено се диагностицира с помощта на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Възможните последици от инсулта са свързани предимно с гласовия апарат и речта. Наблюдава се афазия, както и дизартрия – засегнати са мускулите, участващи в произнасянето на звуците в ларинкса. Повече информация за инсултът като здравен проблем, как да се предпазим и каква е неговата превенция може да прочетете на:

»Инсулт

Деменция

Деменцията, наричана още „болест на старостта“, представлява неврологично заболяване, при което се наблюдава прогресивно влошаване на умствените способности, нарушения в концентрацията и други. Деменцията може да се дължи на дегенаритвни заболявания, както и в резултат на мозъчно-съдови болести, инфекции, травми, отравяния и т.н. Деменция, наблюдаваща се в резултат на дегенеративни заболявания, има при болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, болест с дифузни телца на Леви и др. Афазията не е характерен симптом за началните степени на деменцията, като тя е по-скоро проява на напреднал болестен процес.

Епилепсия

Епилепсията е хронично главномозъчно заболяване, което се характеризира с пристъпи, възникващи на базата на свръхвъзбуда на определени неврони и проявяващи се с различни клинични и електрофизиологични признаци. Епилепсията не е единична болест, а хетерогенна група от заболявания, различаващи се по своята етиолигия и патогенеза. Извън популярния генерализиран епилептичен припадък (Grand Mall припадъци), могат да се наблюдават и парциални пристъпи с по-дискретни прояви. Сред тях са афатичните епилептични пристъпи (афазиолепсия). Клиничната проява зависи от огнището (засегнатия участък). С афазия се проявяват най-често парциални епилептични пристъпи с локализирано огнище в темпоралния или фронталния дял на главномозъчната кора. При тях може да се наблюдава краткотрайна, пристъпна загуба на способността за говорене и/или разбиране на речта.

Туморни заболявания на главния мозък (пространствозаемащи процеси)

Афазия може да бъде причинена от тумори с малигнен или бенигнен характер, растящи в областта на темпоралната или фронталната кора. Симптоматичните прояви се дължат на притискане на определени структури на мозъчната кора от туморния процес, поради ограниченото пространство в черепната кухина. Афазията, дължаща се на туморни заболявания, се характеризира с постепенна загуба на способността за изговаряне и/или разбиране на речта в продължение на седмици или месеци и съчетана с други прояви на съответното заболяване, най-често главоболие, световъртеж, апатико-аболичен синдром, повръщане и др.

Как се диагностицира афазията?

Диагностицирането на афазията се осъществява посредством множество тестове, проведени от логопед. Тестовете, които се извършват, са свързани с изучаването на речта, именуването, писане, четене, разбиране, повторение. Други тестове, които се осъществяват, са:

• Компютърна томография (КТ) – метод на образната диагностика, използващ рентгенови лъчи и компютър, за да направи изображенията на обхванатата област подробни, тъй като КТ дава информация за костите, мускулите, вътрешните кухи органи и телесните мазнини в тялото.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – нерентгенов метод за изобразяване на нервната система, гръбначния мозък, мускулите, костите, ставите, вътрешни органи и други с особено висока диагностична стойност, подходящ при пациенти, при които е редно да се избегне рентгеновото лъчение, поради различни причини.
• Позитрон емисионна томография (PET-скенер) – компютърно-томографска техника, служеща за изобразяване чрез радиоактивни вещества.

Лечение на афазия

Лечението на афазията на първо място е свързана с изясняване причините за нейната поява, т.е. поради какъв патологичен процес е възникнала. След изясняване на проблема обикновено се пристъпва към логопедична терапия. Тя може да бъде свързана с групова терапия за пациенти с техните семейства или невербална комуникационна терапия чрез снимки, компютри и други. Лечението на афазията се осъществява след консултация с Вашия личен лекар, който ще Ви насочи към специалист, който ще изясни първопричината за появата и чрез физикален преглед и някои от горепосочените методи.

Изображения: freepik.com