Доброкачествено новообразувание на мозъчните обвивки (менингите) МКБ D32

Доброкачествените новообразувание на менигните се наричат менингиоми.Менигните представляват обвивката на главния и гръбначния мозък. Обвкивката се състои от твърда (dura mater), паяжиновидна (arachnoidea) и мека (pia mater). Доброкачествените новообразование се характеризит с това, че не метастазират, нарастват бавно и са обикновено капсулирани. Доброкачествените новообразувания се наричат още бенигнени а злокачествените – малигнени. 

Менигниомите са доброкачествени новообразувание на централната нервна система, които могат да се развият в черебната кухина или в гръбначния канал. Рядко срещано заболяване. Честотата му е 2 случая на 100 000 индвивида. Менигниомите представляват 20% от вътречерепните новообразувания. В Африка честота на менингиомите е по-голяма.

Етиологията на менингиомите е все още недоуточнена. Предполага се, че травмите, възпалителните проциси  и вирусните инфекции в областа на главата и гръбначния мозък. Предполага се, че има и наследствена предразположеност .
Менингиомите се развиват от обвивките  на главния и гръбначния мозък – менинги. Развиват се от арахноидалните клетки. Най-често менингиомите се развиват в париеталната област на главния мозък. По-рядко може да се развият и в основата на главния мозък. Произхода на менингиомите трудно се класифицира, тъй като арахноидалните клетки има характеристика на епителни и мезенхимни клетки.
 
Клиничната симптоматика при доброкачественото новообразувание на мозъчните обвивки – менингиома  се определя главно от механичния натиск, който те оказват върху мозъчната тъкан – главоболие, повърщане, обща слабост, загуба на апетит, парези или парализа на крайници, промяна в сетивността. При фронтална локализация може да се стигне до промяна на характера, апатия, изпускане на малка нужда, промяна в обонянието – анозмия. Засягането на черебно-мозъчните нервни може да доведе до симптоми типични за фациалиса, изтъпване на част от лицето, езика, промяна или загуба на гласа, проблеми при преглъщане. При гръбначно-мозъчна локазицая може да се появи болка в кръста.

Лабораторните показатели при доброкачествено новообразувание на мозъчните обвивки не са типични и нямат диагностична стойност. Основните методи за диагностика на менингиома са инструментални – компютърна томография, ядрен резонанс, рентгенография, сцинтиграфия, ангиография. Последно време в медицината навлиза навлиза имунодиагностиката – при менингиомите се изследва епителиален мембранен антиген.

Трябва да се разграничат от други новообразувания в черепната кухина – неврофиброматоза, глиом, краниофарингеом,  глиобластома мултиформе.

Лечението на менингеомите е оперативно. При малък размер и липса на симптоматика, пациентите се оставят под наблюдени чрез профилактични прегледи.