Речева терапия

от 31 авг 2018г., обновено на 08 дек 2022г.

Същност на речевата терапия

Вследствие на определени заболявания и състояния, както и внезапно настъпили травматични увреждания, при някои пациенти се наблюдават различни нарушения на речта. С цел те да бъдат преодолени се провежда речева терапия.

Речевата терапия цели постигане на разбираема и плавна реч. Провежда се след внимателно проследяване проблема на пациента, установяване степента на нарушенията и избор на индивидуални програми за лечение.

За кого е предназначена речевата терапия?

За кого е предназначена речевата терапия? Речевата терапия е предназначена за деца и възрастни, които имат:

затруднено възпроизводство и използване на речта;
затруднено разбиране на речта;
трудност при изговаряне на определени звуци;
заекване;
трудности с храненето, дъвченето и/или преглъщането.

Речевата терапия трябва да бъде съобразена с възрастта, степента на нарушението на речта и емоционалното състояние на пациента.

При какви заболявания се провежда речева терапия?

Затрудненията в речта при деца може да се дължат на:

Нарушенията в говора са съпътстващ симптом и на:

синдром на Аспергер (Asperger syndrome);
синдром на Ди Джордж (Di George syndrome);
синдром на Рет (Rett Syndrome);
микростомия;
синдром на котешкото мяукане;
аномалии в костите на черепа, които могат индиректно да повлияят нормалната функция на мозъка като оказват компресивен ефект;
вродени аномалии на езика;
цепка на небцето (вълча уста);
цепка на устната (заешка устна);
цепка на небцето с цепка на устната (вълча уста със заешка устна);
вродени аномалии на ухото;
вродена хидроцефалия.

Речеви затруднения при възрастни (в някои случаи и при деца) може да възникват в резултат на:

когнитивни увреждания;
инсулт;
неврологични заболявания, например болестта на Паркинсон;
нараняване на главата (травматични мозъчни наранявания);
деменция;
злокачествени новообразувания на устните, устната кухина и фаринкса;
злокачествено новообразувание на ларинкса;
болест на двигателния неврон - амиотрофична латерална склероза (ALS);
болест на Хънтингтън;
хроничен ларингит и ларинготрахеит;
придобита афазия с епилепсия (синдром на Landau-Kleffner).

Принципи на речевата терапия

Както беше споменато, речевата терапия се предназначена за деца и възрастни, които имат речеви затруднения от разнообразно естество, както и дължащи се на множество причини (физически, интелектуални, психически и други). Поради различния характер на проблема и своеобразните потребности е необходим индивидуален подход към всеки пациент.

За целта терапевтът оценя специфичните нужди на лицето след продължителна и обстойна консултация. На база на събраната информация той изготвя индивидуална програма за лечение, насочена към максимално подобряване на затрудненията. Ангажираността на семейството в този продължителен процес е от особено значение!

В някои случаи логопедът работи съвместно и с други специалисти, като например:

лекари;
медицински сестри;
психолози;
физиотерапевти;
ерготерапевти.

Също така може да поддържа връзка със специалисти в областта на образованието и социалните услуги.

Лечението в предучилищна възраст има два подхода в зависимост от това дали детето осъзнава проблема си или не.

При индиректния модел за лечение на речевите разтройства се използва лечение чрез въздействие на близките на детето, като то е стимулирано постоянно да общува с околните. Под формата на игра е накарано да назовава предмети, които са със специфично съчетание на звуци. Много голямо значение се удава на "Р", "М", "Н", "Й", "Щ", "Ш", "Ч".

Когато детето осъзнава проблема си е по-трудно, защото то става затворено и отказва да говори. При лечението освен консултация с логопед трябва да се проведе и консултация с психолог, който има опит в работата с деца. Комбинираното лечение има предимство, защото едновременно може да се изяснят причините за настъпилото речево разтройство и да се профилактира пълното спиране на говора на детето. Много често след като децата осъзнаят, че говорят неправилно се срамуват от това и отказват да говорят. В този случай родителите са съветвани непрестанно да говорят на децата, като описват дори и битовите действия, които извършват. Например: "В момента правя супа, за да хапнем. За да направя супичката, ще прибавя зеленчуци и ще сложа тенджерата на котлона..." и т.н.

Методи на речевата терапия

Има много различни методи използвани от логопедите за целите на речевата терапия. В повечето случаи при работата с деца упражненията са разработени под формата на игра. Това е много важно, защото децата лесно губят мотивация за работа, ако не им е интересно. Също така те не бива да се чувстват "принудени" да участват в процеса - най-добре е това да става неусетно. Всички методи са съобразни с възрастта и конкретните нужди на пациента.

Методи на речевата терапия При затруднения или отказ за комуникиране се използват специални карти, снимки, книги, предмети, кукли, с помощта на които детето може да изразява своите искания, емоции и впечатления. Подходът може да включва разиграване на "обикновени", ежедневни сцени, с което да се предразположи детето. Логопедът набляга на правилната лексика, използвайки прости изречения и изговаряйки думите бавно и ясно.

За деца със затруднения в произвеждането на някои звуци, се използва подход, при който детето се опитва да произведе (имитира) конкретните звуци многократно. Терапевтът набляга изключително на конкретните звуци, като обяснява и показва как трябва да се движи или разположи езикът, докато се произнася дадения звук. Често се използва огледало, за да може детето само да наблюдава как се справя.

Ако детето се затруднява да произнася конкретна буква, в ежедневната си работа логопедът набляга именно на думи, които започват с нея, като започва от по-лесни и постепенно повишава трудността.

При артикулационни проблеми, които се дължат на нарушения в координацията на устата например, логопедите работят и върху мускулите на устата, езика и гърлото. За целта се прилагат масажи на лицето, челюстите и езика; упражнения за езика, устните и мускулите на лицето; приучаване за използване на сламка; чрез свирене на свирки или с помощта на пръстите. Целта на тези методи е да се подобри подвижността на мускулите, които участват в говора.

Важна част от лечението са също така дихателните упражнения, при които детето се приучава как да диша плавно докато говори.

Други видове упражнения помагат на децата да усвоят социални умения, които участват в общуването, като ги учат да задържат главата си изправена, да поддържат контакт с очи и да повтарят думите си, когато са неразбрани.

Логопедите също могат да помогнат на децата с тежки увреждания да се научат как да използват специални устройства за комуникация, като например компютър с гласов синтезатор или специална дъска покрита със символи на всекидневни предмети и дейности.

Речева терапия при заекване

Заекването се отразява на плавността на речта, която затруднява комуникацията. Разстройството се характеризира със смущения в производството на речеви звуци, като повтаряне на определени букви или срички (обикновено първата в думата) или предшестване на думата с удължени звуци, като "хммм", "ъъъ" или други. В някои случаи лицето изпитва усилие да възпроизведе какъвто и да било звук и му трябва известно време, за да преодолее затруднението си.

Заекването започва по време на детството и може да продължи през целия живот. При някои пациенти то е постоянен проблем, а при други възниква при дадено притеснение - разговор с конкретна личност, пред публика, разговор по телефон, при някаква силна емоция. Ако не се вземат мерки, състоянието може да се влоши, както и да доведе до социална изолираност.

Повече за това разстройство ще намерите:

»Заекване

Как се диагностицира заекването?

Идентифициране на заекването в речта на индивида изглежда лесна задача. Всеки може да установи, че събеседника му заеква. В същото време обаче диагностицирането на заекването не е толкова лесна задача и то трябва да се извърши от логопед.

По време оценката на състоянието специалистът обръща внимание на броя и вида на тези "запъвания", както и при какви ситуации се наблюдават. Той проследява също начина, по който пациентът се справя със затрудненията. Важно е също как лицето реагира на евентуални "подигравки" на състоянието му и дали моментния афект дава отражение. Оценят се още езиковите умения; броят и сложността на думите, които могат да бъдат изречени гладко; възрастта и историята на човека (заекването може да се дължи на някаква травма от миналото, което значително може да усложни състоянието и диагнозата).

Съвкупността от тази информация се анализира много внимателно, за да се установи в каква степен съществува нарушение в плавността на речта. На базата на поставената диагноза и направените заключения се изработва специфична, индивидуална програма за лечение посредством речева терапия и (при необходимост) други методи.

Как се лекува заекването?

Ключова роля при заекването има провеждането на специализирана речева терапия от логопед. В най-добрия случай лечението на заекването е комплексно и трябва да включва също консултация с психолог.

Прилагането на речевата терапия цели да се постигне плавен говор, без накъсване на отделните срички и думи.

Най-добре речевото лечение да започне още в детска възраст. Обикновено разстройството става видимо още на възраст между 2,5 и 4 годинки, като по-рядко може да започне в ранна училищна възраст. Наблюдава се по-често при момчета, отколкото при момичета. Колкото по-рано бъдат взети мерки, толкова по-добри резултати се постигат, като може изцяло да се преодолее заекването.

Много важно за лечението на речевото разтройство е участието в лечебния процес и на родителите на детето. Много често децата започват да заекват учейки се от заекващите си родители, по принципа на имитацията. В този случай лечението не трябва да бъде насочено само към детето, но и към родителите.

Като цяло успехът на речевата терапия зависи от възрастта на пациента; ангажираността и отдадеността на специалистите, семейството и учителите; емоционалното натоварване и други фактори.

Важно е да се отбележи, че и след пълно овладяване на заекването трябва да се провеждат контролни консултации с логопед, за да се избегне появата на рецидив.

Каква е ролята на речевата терапия при заекване?

При речевата терапия трябва първоначално да се постигне спонтанна плавност на речта, след това контролирана плавна реч и цялостност на изказа, постигане на ритмично темпо, говор без усилие.

Провеждането на специализирана речева терапия при заекване има следните цели:

да помогне на пациента да говори по-свободно;
да контролира скоростта, с която изговаря думите;
да контролира емоциите си по време на разговор;
да общуват по-ефективно, използвайки пълен набор от думи;
да участва по-пълноценно в различни ежедневни дейности;
да се адаптира по-лесно в обществото и да избегне изолация;
да бъде по-уверен.

Важна част към речевата терапия при заекване е подпомагането от страна на другите събеседници. Често събеседниците на заекващи не знаят как да реагират или в опита си да помогнат всъщност влошават проблема. Не се опитвайте да довършвате изреченията или думите на Вашия събеседник - по този начин засилвате напрежението му и усещането, че Ви натоварва. Често неуместни са реплики от рода на: "Спокойно!", "Забави малко!", "Поеми си въздух!" - тези коментари омаловажават сложността на проблема. Натякването за проблема, упреците или подигравките, особено в детска възраст, могат да бъдат толкова травмиращи, че да доведат до такива емоционални реакции, които да възпрепятстват производството на реч и общуването по-нататък.

Най-добре е да бъдете търпеливи, да не показвате раздразнение или досада и да дадете време на събеседника си да се изкаже. С времето той/тя ще Ви се довери и общуването ще стане по-успешно.

Речева терапия при аутизъм

Аутизмът е разстройство, което засяга социалната комуникация в много отношения, включително езиковото развитие и възпроизводството на речта.

Вижте още:

»Детски аутизъм

Речева терапия при аутизъм Има няколко основни типа засягане на речта при аутизъм:

пациентът не говорят изобщо;
пациентът издава неясни звуци, подобни на писък, плач, сумтене, хъмкане или гърлени звуци;
речта на пациента е "роботизирана" или напевна;
пациентът повтаря механично чути изрази и думи (ехолалия), без да ги разбира или да вниква в тях;
пациентът използва правилни фрази и изречения, но с неизразителна/неправилна интонация или неадекватно спрямо ситуацията.

Провеждането на речева терапия е от изключително значение за овладяване на езиковите проблеми и говорните нарушения при аутисти, както и важна част от цялостната терапия на пациента. Често консултацията с логопед е част от диагностицирането на аутизма.

След поставяне на диагнозата, той определя най-добрите начини за подобряване на комуникацията и повишаване качеството на живот, индивидуално за всеки пациент. По време на терапията логопедът работи съвместно със семейството, учителите на детето, детски психолог, както и с други специалисти (при необходимост).

Какви са предимствата на речевата терапия при аутизъм?

Речевата терапия може да подобри цялостната комуникация на пациента. Тя предотвратява или редуцира изолацията, която често възниква поради затрудненото общуване, а с времето спомага за успешното социализиране и създаването на трайни връзки.

Специфичните цели на речевата терапия включват подпомагане на индивида с аутизъм с цел:

разработване на говорни умения;
артикулиране на думите - разчленено произнасяне (разделяне) на отделните звуци;
разбиране на вербалната и невербалната комуникация;
преценка за подходящото време и място за произнасяне на определени фрази, например кога да се каже "добро утро";
размяна на идеи;
развиване на наслада от комуникацията и общуването с околните, особено с връстниците;
стимулиране на желанието и овладяване на начини за развитие на отношенията;
започване на комуникация без подкана от страна на другия.

Кога е най-подходящо да се започне речева терапия при аутизъм?

Естествено колкото по-рано, толкова по-добре. Аутизмът обикновено е очевиден преди навършаване на 3 годинки, а първите признаци на нарушения на речта са доловими още на 18-месечна възраст. В някои случаи аутизмът може да се идентифицира още при бебета на 10-12 месеца.

Много е важно да се започне речева терапия възможно най-рано, понеже тогава тя има най-голямо влияние и дава най-значителни и бързи резултати.

С ранно идентифициране и намеса две от всеки три деца с аутизъм подобряват комуникационните си умения и проговарят разбираемо още в предучилищна възраст. Изследванията показват, че най-добри резултати се постигат при тези пациенти, при които изключително много се набляга на речевата терапия.

Техники за речева терапия при аутизъм

Техники за речева терапия при аутизъм Техниките за речева терапия при аутисти може да включват:

използване на устройства за алтернативно общуване, като електронен говорител;
използване на невербални модели за комуникация чрез картинки и снимки, които да помогнат на детето да се научи да общува;
използване на звуци, към които човек е повече или по-малко чувствителен, за разширяване и компресиране на речевите звуци;
подобряване артикулацията на словото чрез масаж и специални упражнения за устните или лицевите мускули;
обучение чрез специални песни.

При много от пациентите в детска възраст значителен резултат се наблюдават при провеждане на терапията в група.

В помощ на пациентите с речеви разстройства, както и на родителите на деца с такива проблеми са създадени специални групи за подкрепа. Те нямат за цел терапия, а по-скоро подкрепа и обмяна на опит. Организират се сбирки, срещи, инициативи и дори културни мероприятния, благодарение на които хората с речеви проблеми са по-малко изолирани. Такива групи има и в интернет пространството.

Прочетете още:

»Групи за подкрепа

Изображения: freepik.com