Хроничен ларингит и ларинготрахеит МКБ J37

Ларинксът, известен още като гръклян, е орган принадлежащ към респираторния тракт. Като част от горните дихателни пътища, основната му функция е проводната, като пренася инхалирания въздух от гълтача към трахеята. Освен това, ларинкса изпълнява жизненоважна функция, като е основното звено в гласообразуването чрез своите гласни връзки. Именно затова, в някои литературни източници ларинксът се обозначава като гласова кутия.

Много често ларинксът може да бъде засегнат от различни инфекциозни и възпалителни процеси, като могат да нарушат основните функции на структурите на гръкляна. Ларингит се дефинира като възпаление на гласовата кутия, което може да причини пресипналост и загуба на глас. Когато възпалението е с продължителност повече от 3 седмици, се говори за хроничен ларингит. В статията хроничен ларингит и ларинготрахеит ще разгледаме хроничното възпаление на ларинкса и трахеята, индуцирани от различни инфекциозни и неинфекциозни причини.

Хроничната инфекция на ларинкса и трахеята е по-тежко състояние от остър ларингит, тъй като може да причини по-продължителни и по-дискомфортни промени и симптоми. Това може да бъде признак на по-сеирозно основно състояние, като автоимунно разстройство, което да е довело до хроничното възпаление на ларинкса. Основните причини за хронично възпаление са неинфекциозни такива, основно място, сред които заема тютюнопушенето. Установено е, че до 21% от всички хора развиват в някаква степен симптоми, характерни за хроничен ларингит в даден момент от живота си.

Честота

Хроничен ларингит е едно от най-често срещаните хронични заболявания на респираторния тракт в световен мащаб. Няма данни за точното разпространение на състоянието поради лекото му протичане в повечето случаи и подлагането на домашно лечение на тези пациенти. Въпреки това, е известно, че заболяването е широко разпространено.

Много от ежедневните фактори от заобикалящата среда влияят върху разпространението на хроничен ларингит. Според проведени проучвания заболяването засяга еднакво всички раси. Традиционно мъжете са засегнати два пъти повече от жените. Тази тенденция обаче се изменя с течение на времето поради тютюнопушенето сред жените. Децата са основно засегнати от остро възпаление на ларинкса, докато хроничен ларингит засяга основно възрастни, и то в шестото десетилетие от живота.

Причини

Симптомите на ларинкса като кашлица, възпалено гърло и дрезгав глас често са причинени от продължително дразнене на ларинкса и гласните връзки. Ако ларингитът продължава повече от няколко седмици или месец, може да доведе до необратими патологични промени на гласните струни. За острото възпаление е характерно, че в повече от 90% от случаите се причинява от различни инфекциозни агенти като вируси, бактерии и гъбички. За разлика от това, хроничното възпаление основно се причинява от неинфекциозни причини. Сред най-честите причини за хроничен ларингит и ларинготрахеит са:

• Прекомерна употреба на гласа - много хора използват гласа си за препитание, като учители, певци, служители в кол-центрове, при които прекомерната употреба на гласните струни може да доведе до тяхното възпалително увреждане. При някои хора дори, продължителното напрежение на гласа може да доведе до образуването на възли и израстъци на гласните струни.
• Прекомерна употреба на алкохол - алкохолните напитки имат дразнещо действие върху лигавицата на ларинкса.
• Замърсен въздух - замърсяването на въздуха и изпаренията от изгарящи материали, пожари, индустриални процеси и химикали, също могат да раздразнят ларинкса и да доведат до ларингит.
• Рефлукс на стомашно съдържимо (ГЕРБ) - това е една от честите причини за хроничен ларингит. При това състояние стомашната киселина регургитира към хранопровода и по-горните отдели на храносмилателния тракт, като накрая може да стигне дори до белите дробове. Стомашната киселина може да предизвика дразнене и усещане за парене в гърлото и гърдите.
• Предшестващи бактериални инфекции - възможна е и първична бактериална хронична инфекция на ларинкса и трахеята, но само от метицилин резистентни стафилококи (MRSA).
• Гъбични инфекции - те също могат да бъдат причинители на хроничен ларингит, но изключително рядко при здрави индивиди. Най-често засегнатите индивиди от микотични инфекции са имунокомпрометирани, хора на лъчетерапия и химиотерапия, използващи медикаменти за имуносупресия.
• Автоимунни нарушения - някои автоимунни нарушения също могат да увеличат риска от развитие на хроничен ларингит. Като такива състояния се посочват амилоидоза, грануломатоза на Вегенер, системен лупус, ревматоиден артрит.
• Тютюнопушене - активното и пасивното тютюнопушене имат силно увреждащо действие върху респираторната лигавица.

Симптоми

Основните симптоми при хроничен ларингит и ларинготрахеит са свързани основно в локалните патологични промени на ларинкса, гласните връзки и трахеята. Хроничното възпаление може да доведе до атрофични промени в лигавицата, както и до намаление в подвижността и трептенето на самите гласни връзки, при което се проявяват основните симптоми на заболяването. Много от симптомите могат да се проявят и при остър ларингит, но те са с по-малка продължителност, като при повечето пациенти изчезват в рамките на няколко дни. Възможно е хроничният ларингит да доведе до трайна увреда на гласните струни, което да доведе до гласови промени. Сред най-честите симптоми при хроничен ларингит са:

• Загуба на глас
• Дрезгав глас
• Постоянна непродуктивна кашлица
• Затруднено преглъщане
• Усещане за бучка в гърлото
• Възпалено гърло
• Висока температура
• Уголемени шийни лимфни възли
• Умора
• Главоболие
• Други грипоподобни симптоми

Диагноза

При диагностицирането на ларингит и ларинготрахеит от голямо значение е разграничаването на остро от хронично възпаление. В повечето случаи ларингитът се проявява остро и симптомите не продължават повече от няколко дни. При персистиране на оплакванията за по-дълъг период от време е нужна консултация с лекар, който да постави точна диагноза. Самата тя се поставя на базата на подробна анамнеза, проявените симптоми и изследване на ларинкса и трахеята.

Ларингоскопия

Ларингоскопията представлява минимално инвазивно изследване на ларинкса и неговите структури, като ясно могат да се визуализират патологични промени. Инструментът за изследването е извествен като ларингоскоп, който представлява тънка тръба, на върха на която има източник на светлина и камера. Тя се въвежда през устната кухина и оттам с внимателни движения стига до ларинкса. Прави се подробен оглед, като при съмнение за новообразувания се взима биопсичен материал с помощта на щипка. Основно се използват три вида ларингоскопия:

• Непряка ларингоскопия - при непряката ларингоскопия се използва и огледало, за да може да се направи оглед на задната част на гърлото и трахеята.
• Директна оптична ларингоскопия
• Директна ларингоскопия

Микробиологично изследване

Взима се материал от гърлен секрет, чрез памучен тампон от небните дъги и тонзилите. След това се използват специални хранителни среди, които благоприятстват бактериалния растеж. По този начин микробиологичното изследване може да докаже или отхвърли бактериален причинител на инфекцията.

Образно изследване

При хроничен ларингит и ларинготрахеит рутинно може да се назначи рентгенография на шия, при която могат да се визуализират промени в ларинкса и трахеята.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на хроничен ларингит е голяма и обхваща множество заболявания, които могат да протичат по сходен начин. Сред най-честите от тях са:

• Остър ларингит
• Круп
• Коклюш
• Трахеобронхит
• Остър и хроничен фарингит
• Астма

Лечение

Първата стъпка в лечението на хроничен ларингит и ларинготрахеит е установяването на етиологичната причина за хроничното възпаление. Ако ларингитът е причинен от рефлукс на стомашно съдържимо, както е при голяма част от пациентите, се прилага съответното лечение. С него се цели намаляване на самия рефлукс и вредното действие на солната киселина върху горните отдели на храносмилателния тракт и дихателната система. Сред най-честите причини на рефлукс са:

• ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест)
• Хиатална херния
• Остър и хроничен гастрит
• Стомашна язва

Използват се различни лекарствени средства с антиацидно действие, сред които най-често употребявани са:

• H1-блокери
• PPI (инхибитори на протонната помпа)

Тъй като, се касае за хронично възпаление на ларинкса и трахеята, лечението е единствено консервативно. Използват се различни групи медикаменти, които са с противовъзпалително действие. Най-често употребяваните лекарствени средства са:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици
• Антипиретици
• Антибиотици - използват се единствени при доказан бактериален причинител на инфекцията. В повечето случаи се започва антибиотична терапия с широк спектър на действие.
• Спрей за гърло
• Назални деконгестанти

Спазването на следните мероприятия могат да имат както лечебно, така и превантивно действие. Сред тях са:

• Избягване на вдишването на изпарения от дим или битови химикали
• Прекомерна употреба на алкохол
• Прекратяване на тютюнопушенето
• Прием на много течности
• Използване на естествени продукти за справяне с инфекциите
• Спазване на лична хигиена (използване на маски, дезинфектанти и пр.)

Усложнения

Рядко се наблюдават някакви сериозни усложнения на хроничен ларингит. При повечето пациенти той може да повлияе качеството на живот. При липса на адекватно лечение на хроничен ларингит, възпалението може да се разпространи към други органи и стуркутури на респираторния тракт, сред които най-често са бронхи и бял дроб.

Прогноза

Прогнозата на хроничен ларингит и ларинготрахеит е добра при по-голямата част от пациентите. Най-важната стъпка е уточняването на точната причина за възникването на хроничното възпаление. Това има важно значение за правилното лечение и справяне със самата инфекция.

Изображения: freepik.com