Хроничен ларинготрахеит МКБ J37.1

Инфекциите на респираторния тракт са най-разпространените заболявания в световен мащаб. Особено често срещани са инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища. Сред тях е и хроничен ларинготрахеит, което представлява едновременното засягане на ларинкса и трахеята от хронична инфекция. За хронифициране на заболяването се говори, когато е с продължителност повече от три седмици или се наблюдават няколко епизода на възпаление в рамките на една година.

Ларинкса и трахеята са органи на респираторния тракт, и то извършващи проводната функция. Другата основна функция на дихателната система е газообменната, която се извършва от белите дробове. Важна особеност на гръкляна (ларинкс) е неговото участие в гласообразуването, което е жизнено важно. Много често възпалителните заболявания на ларинкса именно водят до промяна на гласа, чрез което може лесно да се познае заболяването.

Като причинители на хроничен ларинготрахеит могат да се посочат различни инфекциозни и неинфекциозни фактори и агенти. Много често в медицинската практика се наблюдава остра инфекция на респираторния тракт, която не се третира и в голяма част от пациентите може да хронифицира. Лечението на тези инфекции е важно поради риск от образуване на гъсти, мукопурулентни секрети, които да доведат до обструкция на дихателните пътища. Лечението е основно насочено към защита на респираторния тракт, като за целта се използват различни методи за оценка на състоянието по терапевтични и диагностични причини, според които може да се прилагат антибиотици.

Честота

Хроничен ларинготрахеит е една сравнително често срещана респираторна инфекция, която може да засегне хора на всяка възраст. Въпреки това, в зависимост от етиологията на възпалението, се наблюдават различни възрастови пикове в разпространението. Бактериалните инфекции на ларинкса и трахеята се срещат най-често при деца между 3 и 8-годишна възраст, но се наблюдават и случаи при кърмачета. Хронифицирането на заболяването е характерно повече за възрастни поради различни вредни навици от тяхното ежедневие, които могат да доведат до хронично възпаление. Заболяването се среща по-често при мъже, отколкото при жени с коефициент на разпространение 1,3:1. Заболяването не проявява сезонна или пикова принадлежност, може да се прояви целогодишно и може да засегне хора от всички раси.

Причини

Както вече споменахме, за хроничен ларинготрахеит могат да се посочат различни инфекциозни и неинфекциозни причини. Полученото възпаление на ларинкса е много характерно и най-често води до засягане в някаква степен на гласните връзки. Обикновено се развива в отговор на инфекция, травма на гласните връзки или алергии. Тежестта на заболяването може да варира от лека респираторно възпаление до тежка инфекция. Причините за хроничната инфекция най-често са:

• Предхождаща остра инфекция - много често причина за хронична инфекция, е предхождаща остра такава, която в 80% от случаите е причинена от различни вирусни агенти. Сред най-честите причинители могат да се посочат аденовируси, грипни, парагрипни вируси и др. Останалите проценти основно се заемат от бактериални причинители на инфекция, която ако не бъде правилно третирана директно може да хронифицира.
• Травматично увреждане на ларинкса (прекомерна употреба на гласа основно при певци) - прекомерната употреба на гласа също може да доведе до възпалението на ларинкса и гласните връзки.
• Алергии - алергията към различни вещества от заобикалящата среда също може да доведе до хроничното възпаление на дихателните пътища.
• Рефлукс на стомашно съдържимо - стомашното съдържимо е с кисел характер поради високото съдържание на солна киселина. Като има рефлукс и то попадне в респираторния тракт, има силно увреждащо действие върху лигавицата и причинява възпаление.
• Автоимунни нарушения - не е установена конкретната причина, поради която хората с автоимунни заболявания, често се оплакват от ларингит, хроничен с трахеит и трахеит, хроничен с ларингит. Приблизително 30-75% от хората с ревматоиден артрит съобщават за симптоми на ларингит.

Патофизиология

Локалното увреждане на лигавицата на ларинкса и трахеята от изброените по-горе фактори, стимулира локални и системни възпалителни реакции. Локалните промени в лигавичния слой са оток, зачервяване, хиперемия, образуване на гъсти мукопурулентни секрети, улцерации и разностепенна обструкция на дихателните пътища. Тези патологични промени могат да са в различна степен проявени в зависимост от множество фактори, като например:

• общо състояние на пациента
• етиология на увреждащия агент

Симптоми

Симптомите и клиничното протичане на хроничен ларинготрахеит са характерни за заболяването при повечето пациенти. Те също се повлияват от увреждащия агент и неговото действие върху респираторната лигавица. Сред най-характерните за заболяването симптоми са:

• Общо неразположение
• Главоболие
• Сухо или възпалено гърло
• Дисфагия (затруднено преглъщане)
• Усещане за подуване в областта на ларинкса (дискомфорт в предната част на шията)
• Увеличени шийни лимфни възли
• Дрезгав глас
• Висока температура
• Мускулни болки
• Суха кашлица

Диагноза

Първата стъпка в диагностицирането на хроничен ларинготрахеит е подробната анамнеза, показваща вредни навици и фактори в ежедневието, отминали остри респираторни инфекции и свръхчувствителност към различни алергени. След това се преминава към физикален преглед, при който могат да се видят локални възпалителни промени в гърлото и тонзилите, ако и те са засегнати. Палпацията на шия за уголемени шийни лимфни възли е от голямо значение. Чрез нея се придобива представа за тяхната големина, консистенция, повърхност, надлежаща кожа, чувство на болезненост. След анамнеза и физикален преглед се използват различни методи за потвърждаване на диагнозата.

• Микробиологично изследване - взима се материал от гърлен секрет с помощта на памучен тампон, който се изпраща за микробиологично изследване. То има за цел да докаже или отхвърли бактериален причинител на инфекцията. Рутинно изследването отнема около 24-48 часа.
• Ларингоскопия - ендоскопско изследване на ларинкса е предпочитан метод на избор от лекарите, тъй като могат ясно да се визуализират структурите и състоянието на ларинкса.
• Кръвни изследвания - поради хроничното възпаление, в периферната кръв се наблюдават някои характерни показатели за една инфекция. Повишаването на стойностите на левкоцити, понякога лимфоцити, скорост на утаяване на еритроцити (СУЕ), С-реактивен протеин (CRP).
• Рентгенография на шия - рентгеновото изследване се назначава рутинно при съмнение за възпалително заболяване на респираторния тракт. При хроничен ларинготрахеит най-показателна е латералната рентгенография на шия, при която могат да се визуализират характерни за една хронична инфекция промени.

Диференциална диагноза

Заболяването протича с неспецифични симптоми, които могат да се проявят при множество други заболявания на респираторния тракт. В диференциалната диагноза на хроничен ларинготрахеит най-често се включват:

• Круп
• Хроничен ларингит
• Дифтерия
• Коклюш
• Астма

Лечение

Лечението на ларинготрахеит основно зависи от етиологията на самото заболяване. Първоначално се използват различни лекарствени средства за симптоматично облекчение и за овладяване на самото възпаление. Сред най-често употребяваните медикаменти са:

• Противовъзпалителни средства
• Аналгетици
• Антипиретици
• Антибиотици
• Антихистамини (при алергия)

Прогноза

Трахеобронхит, който продължава повече от три седмици, се счита за хроничен. При такива пациенти трябва да се приложи адекватно лечение, съобразено с тежестта на заболяване и тяхното общо състояние. В повечето случаи на трахеобронхит, прогнозата е благоприятна, като след лечение се наблюдава пълно оздравяване.

Изображения: freepik.com