Хроничен ларингит МКБ J37.0

Ларинксът представлява въздухоносна тръба, която е част от дихателните пътища. Намира се непосредствено след гълтача (фаринкс). Разполага се в предния, срединен участък на шията, под подезичната кост. Закрепен е подвижно чрез връзки и мускули, като е значително подвижен във вертикално направление за изпълнение на основните му функции. У възрастен индивид гръкляна достига големина от 8 см и ширина - 4 см. Големината му основно зависи от възрастта и пола на индивида.

Ларинксът е основно изграден от хрущялен скелет, който се състои от хиалинни и еластични хрущяли. Те биват чифтни и нечифтни. Освен хрущялния скелет, той е изграден също и от собствени и скелетни мускули, които са напречно-набраздени. Самата кухина на гръкляна на фронтален срез има форма на пясъчен часовник. Тя се разделя на три части - предверие, лъжливи гласни връзки и истински гласни връзки (гласна цепка).

Като част от респираторния тракт, ларинксът изпълнява основната функция, характерна за дихателните пътища. Освен това изпълнява и функцията на гласов орган. Неговите функции могат да бъдат обобщени като:

• гласообразуване
• проводна

Ларинксът, заедно с другите горни дихателни пътища, е постоянно изложен на вредното действие на различни дразнители. Именно затова, често се наблюдава неговото остро или хронично възпаление. Двете състояния, засягащи една и съща анатомична структура могат да имат сходна симптоматика, която в повечето случаи се различава и може да се съди за давността на инфекциозния процес. Хроничен ларингит е актуална тема на интерес, главно поради новоидентифицираните етиопатогенетични фактори, свързани със самото заболяване.

Честота

Хроничен ларингит е едно от най-често срещаните хронични заболявания на респираторния трактв световен мащаб. Няма данни за точното разпространение на състоянието поради лекото му протичане в повечето случаи и подлагането на домашно лечение на тези пациенти. Въпреки това, е известно, че заболяването е широко разпространено.

Много от ежедневните фактори от заобикалящата среда влияят върху разпространението на хроничен ларингит. Според проведени проучвания заболяването засяга еднакво всички раси. Традиционно мъжете са засегнати два пъти повече от жените. Тази тенденция обаче се изменя с течение на времето поради тютюнопушенето сред жените. Децата са основно засегнати от остро възпаление на ларинкса, докато хроничен ларингит засяга основно възрастни, и то в шестото десетилетие от живота.

Причини

 Под хроничен ларингит се приема възпалително заболяване на ларинкса, което е с продължителност повече от три седмици. За разлика от острия ларингит, чиито основни причинители са различни инфекциозни агенти, хроничния е следствие на неинфекциозни причини в повечето случаи. Въпреки това, различни бактериални агенти също могат да доведат до хроничното възпаление на ларинкса. Това е едно от усложненията на острата инфекция - хронифициране на процеса. Като най-чести етиологични причини за хроничен ларингит се посочват:

• Алергени от околната среда
• Химични вещества, изпарения и парфюми
• Прекомерна употреба на алкохол
• Активно и пасивно тютюнопушене
• Прекомерна употреба на гласа (основно при певци)
• Рефлукс на стомашно съдържимо (ГЕРБ)
• Бактериални или гъбични инфекции

Рискови фактори

Като рискови фактори за ларингит се посочват основно:

• Наличие на респираторна инфекция като настинка, бронхит или синузит
• Излагане на вредни вещества от околната среда (замърсен въздух)
• Алергичен ринит

Патофизиология

Поради това, че хроничният ларингит има многофакторна патогенеза, невинаги морфологичната картина е ясно очертана, съвпадаща със симптоматиката, тъй като процесът притежава значителна динамика. В това отношение се прилага следната класификация на хроничните ларингити:

• Хроничен катарален ларингит - характерни симптоми за него са дрезгав глас с неопределена продължителност, дразнеща кашлица и чувство за чуждо тяло в гърлото. Инхалиране с аерозолни препарати.
• Хроничен хиперпластичен ларингит - протича с дълготрайно променен дрезгав афоничен глас, непостоянни болки при преглъщане и говор, придружени от дразнеща кашлица. Вазоконстриктори, антибиотици и аерозолови препарати.
• Хроничен атрофичен ларингит - с неясно начало, съпроводено от сухота в гърлото, дразнеща суха кашлица, слаб глас до афония, особено сутрин и неприятно чувство за чуждо тяло. Терапията е консервативна, с включване на муколитици и препарати, съдържащи йод или пилокарпинови съставки.

Симптоми

Една от честите причини за хроничен ларингит е именно предхождаща остра инфекция, която причинява значителен дискомфорт и различни симптоми при пациентите. Тези симптоми могат да бъдат много сходни с тези при хроничната инфекция и понякога да затруднят поставянето на правилната диагноза. Въпреки това, повечето лекари могат да различат остра от хронична инфекция дори само с анамнезата и общия статус на пациента. Сред най-характерните симптоми при ларингит са:

• Главоболие
• Обща умора
• Суха кашлица
• Сухота в гърлото
• Зачервено гърло
• Болезнено преглъщане
• Променен глас (дрезгав глас)
• Епизоди на повишена телесна температура

Изброените симптоми могат да се срещат и при някои други заболявания на горните дихателни пътища, и затова не са повод за поставяне на диагноза. Нужна е консултация с лекар при тежко протичане на състоянието с поява на някои от следните симптоми:

• Кръвохрак
• Треска, неповлияваща се от лечение
• Затруднено дишане
• Шумно дишане (стридор)

Диагноза

За диагностицирането на хроничен ларингит се използват различни инвазивни и неинвазивни методи. От особено значение е правилно и подробно снетата анамнеза за появата на симптомите, тяхната продължителност и тежест. Промяната на гласа, съпроводена със суха кашлица, които са с продължителност повече от три седмици, говори за хроничен ларингит. За диагностично потвърждение се използват някои от следните методи:

• Кръвни изследвания - взима се венозна кръв, в която се следят нивата на левкоцити, лимфоцити, с-реактивен протеин (CRP), скорост на утаяване на еритроцити (СУЕ).
• Микробиологично изследване - с памучен тампон се взима проба от небните дъги в устната кухина и задната стена на орофаринкса. Чрез нея може да се потвърди или отхвърли бактериален причинител на хроничното възпаление.
• Ларингоскопия - това е най-добрият метод, който служи за визуализиране на ларинкса и неговите структури. Използва се ендоскоп, на върха, на който има разположени камера и източник на светлина. Въвежда се през устната кухина като не се достигне до ларинкса. Така може да се направи подробен оглед на ларигеалните структури и лигавицата.
• Биопсия - за отхвърляне на злокачествено заболяване най-сигурен метод е биопсията, която обикновено е с помощта на щипка, като се откъсва парче от лигавицата на ларинкса.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на хроничен ларингит влизат няколко заболявания, които са с много сходно клинично протичане. Сред тях са:

• Остър ларингит
• Круп
• Трахеобронхит

Лечение

Лечението на хроничен ларингит се различава от това при острото възпаление. При остър ларингит прогнозата е благоприятна и дори, без каквото и да е лечение, се наблюдава оздравяване при повечето пациенти в рамките на 10 дни. За разлика от него, при хроничен ларингит болните трудно оздравяват без приложено лечение с различни лекарствени средства.

Най-важната и първоначална стъпка в лечението на ларингит е избягването на вредните агенти от заобикалящата среда (ГЕРБ, тютюнопушене, замърсен въздух). Дори и тогава при някои от пациентите се наблюдава значително подобрение на тяхното състояние. За справяне с наличното възпаление, най-често се употребяват някои от следните групи лекарствени средства:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици
• Антипиретици
• Кортикостероиди
• Антибиотици

Превенция

Превантивните мерки се спазват с цел намаляване риска от появата на хроничен ларингит, но не могат да служат като сигурен метод срещу инфекция. Като такива се посочват:

• Избягване на активно и пасивно тютюнопушене
• Прием на много течности
• Ограничаване приема на алкохол
• Избягване на пикантни храни при стомашни проблеми и ГЕРБ
• Прием на храна богата на витамини
• Превантивни мерки срещу различни инфекциозни причинители (често миене на ръце, използване на дезинфектанти, носене на предпазна маска и др.)

Изображения: freepik.com