Гръклян (larynx)

Гръклянът (larynx) представлява въздухоносна тръба, но изпълнява функцията и на гласов орган. Той се разполага в предния, срединен участък на шията, под подезичната кост, на нивото от долния край на IV до горния край на VI шиен прешлен.

Гръклянът е закрепен подвижно чрез връзки и мускули. Той може да извършва значителни движения във вертикално направление при гълтане и говор. Гръклянът може да се отклонява пасивно и встрани. У възрастни височината на гръкляна достига 8 cm, ширината - 4 cm, а предно-задният размер - 3 cm. Средната обиколка у мъжете е 14,3 cm, а у жените 11,7 cm. Големината му се различава в зависимост от възрастта и пола.

Гръклянът има свой хрущялен скелет, който е изграден от хиалинни и еластични хрущяли. Те биват чифтни и нечифтни.

Чифтни хрущяли:

• Пирамидният хрущял (cartilage arytenoidea) е хиалинен и има форма на тристенна пирамида, с връх насочен нагоре.
• Рогчестият хрущял (cartilage corniculata) е малък еластичен хрущял с височина около 5 mm, извит роговидно назад.
• Клиновидният хрущял (cartilage cuneiformis) e еластичен, като не е свързан с другите хрущяли.
• Пшеничният хрущял (cartilage triticea) се разполага в lig. thyrohyoideum laterale.

• Щитовидният хрущял (cartilago thyroidea) е хиалинен. Той е най-големият хрущял. Изграден е от две плочки - lamina dextra et sinistra, които срастват отпред и под ъгъл (angulus), изпъкващ под кожата на шията. У мъжете този ъгъл е остър, а у жените и децата е прав.
• Пръстеновидният хрущял (cartilago cricoidea) представлява хиалинен хрущял с форма на пръстен.
• Надгръклянникът (cartilago epiglottica) е еластичен хрущял, с форма на лист от дърво.

Надгръклянникът се свързва с щитовидния хрущял. Между надгръклянникът и корена на езика се разполагат лигавични гънки. Гръклянът също така се свързва с трахеята и гълтача.

Мускулите на гръкляна са напречно-набраздени. Различават се скелетни и собствени мускули на гръкляна. Лигавицата на гръкляна (tunica mucosa laryngis) се свързва хлабаво с подлежащата тъкан, чрез добре развита lamina propria.

В кухината на гръкляна, лигавицата образува два чифта големи гънки. Лигавицата на гръкляна е изградена в по-голямата си част от привидно многослоен призматичен епител и е богата на слузни жлези (glandulae laryngeae), които са тубуло-ацинозни.

Кухината на гръкляна (cavitas laryngis) на фронтален срез има форма на пясъчен часовник. Тя се разделя на три части: пространството от входа на гръкляна до лъжливите гласни гънки, което се нарича предверие на гръкляна (vestibulum laryngis); двете лъжливи гласни гънки, заграждащи една цепка (rima vestibule), и третата част е представена от двете истински гласни гънки, които заграждат друга цепка, наречена гласна цепка (glottis или rima glottidis).

Гръклянът се кръвоснабдява от a. laryngea superior и ramus cricothyroideus. Венозната кръв се оттича по едноименните вени, започващи от няколко подлигавични сплетения. Лимфата от горния етаж се отправя към дълбоките шийни възли (nodi carvicales laterals profundi). Лимфата от средния етаж се насочва към nodi lymphatici prelaryngeales. Лимфооттокът от долния етаж се насочва към nodi lymphatici paratracheales.