Остър ларингит и трахеит МКБ J04

Заболяванията засягащи дихателната система, в частност горните дихателни пътища, са най-разпространените сред хората в световен мащаб. Сред тях са настинката, гнойна ангина и други, които засягат по-голямата част от световното население поне веднъж годишно.

Остър ларингит и трахеит са не толкова често срещани заболявания на респираторния тракт. Много често двете състояния се бъркат в медицинската практика, тъй като имат сходна симптоматика. Най-характерният симптом и при двете заболявания е прогресивното затруднено дишане, което налага консултация със специалист и адекватно лечение.

От друга страна остър ларингит и трахеит споделят подобен подход към лечение и терапия, което донякъде улеснява лекарските специалисти поради спешните мероприятия, които трябва да се предприемат при двете състояния.

Остър ларингит

Ларингитът представлява локално възпаление на ларинкса, най-често вследствие на прекомерна употреба на гласа, дразнене на ларингеалната лигавица от вредни фактори или инфекция.

Самият ларинкс представлява конусовидна структура, намираща се между фаринкса и трахеята, чиито основни функции са гласообрауването и провеждането на вдишания въздух. Двете гънки на лигавицата на гръкляна, наречени гласни връзки стоят в основата на гласообразуването. При възпалителен процес те биват засегнати, което води до най-характерния симптом за остър ларингит-промяна в гласа (дрезгав глас). Постоянният дрезгав глас понякога може да е сигнал за по-сериозно заболяване.

Обикновено, когато се говори за остър ларингит се има предвид възпаление на лигавицата на ларинкса с продължителност не повече от 3 седмици. Ако оплакванията на пациента персистират повече от 3 седмици се говори за хронифициране на заболяването.

Честота на заболяването

Острото възпаление на ларингеалната лигавица е най-често срещаното заболяване на самия ларинкс. Много често ларингит се съпътства от симптоми на настинка, при което заболелите взимат собствени мерки за справяне със симптомите. Именно поради тази причина не се съобщава точното разпространение на това заболяване.

Направено е проучване в САЩ през 2012 година, което показва, че 1,4% от потърсилите лекарска помощ пациенти са имали проблеми с гласа през същата година.

Обикновено заболяването засяга предимно индивиди на възраст 18-40 години. Много рядко се среща при деца.

Причинители

Инфекциозни причинители на остър ларингит:

• Риновируси
• Грипни и парагрипни вируси
• Респираторно-синцитиален вирус
• Аденовируси
• Bordetella pertussis
• Streptococcus pneumoniae
• Haemophilus influenzae
• Corynebacterium diphtheriae - ларингит, причинен от дифтериен бактерии е изключително рядко явление в наши дни поради задължителната ваксина срещу този причинител.

Приблизително 10% от случаите на ларингит са причинени от гъбична инфекция. Това е често явление при имунокомпрометирани пациенти, най-често ХИВ-позитивни. Най-често срещаните видове гъбички са - кандида, хистоплазма и бластомици.

Неинфекциозни причинители:

• Вокална травма - най-често се получава при прекомерна употреба на гласа при викане или пеене. Това води увреждане на покриващия епител на гласните връзки, което изменя тяхната функция. Крайният резултат е дрезгав глас.
• Ятрогенно травматично увреждане - често срещано в медицинската практика е увреждането на ларингеалната лигавица при поставянето на ендотрахеална интубация.
• Алергии - реакция на свръхчувствителност към дадени вещества или материали от заобикалящата ни среда, което води до възпалителни промени в лигавицата на ларинкса.
• ГЕРБ (Гастроезофагеално рефлуксна болест) - при това заболяване поради една или друга причина имаме рефлукс на стомашно съдържимо, което поради секрецията на солна киселина от стомаха е с ниско рH. Стомашното съдържимо има изключително увреждащо действие върху лигавицата на респираторния тракт.

Като рискови фактори на заболяването се посочват:

• Предхождаща респираторна инфекция като настинка, бронхит или синузит
• Излагане на дразнещи вещества като цигарен дим или химикали
• Прекомерна употреба на гласа

Симптоми

В повечето случаи симптомите на ларингита траят по-малко от няколко седмици. По-леко протичащите ларингити обикновено са причинени най-често от вирусна инфекция.

• Дрезгав глас - това е най-характерният симптом за остър ларингит.
• Зачервено гърло
• Трудност при преглъщане
• Суха кашлица

При тази симптоматика повечето пациенти се подлагат на самолечение. По време на остър епизод на ларингит употребата на гласа може да доведе до увреждането му.

При наличие на някои от тези симптоми е нужна консултация с лекарски специалист:

• Затруднено дишане - получава се от обструкцията на дихателните пътища от възпалението на лигавицата. Проявява се клинично с диспнея, а в напреднал стадий може да доведе и до цианоза.
• Наличие на кръв при кашлица
• Висока температура, която не се повлиява от приложените лекарства

Поставяне на диагноза

Диагностицирането на остър ларингит може да се направи изцяло на базата на анамнезата и симптомите. Още при физикалния преглед наличието на симптоми като дрезгав глас, болка при преглъщане насочват лекаря към възпаление на ларинкса.

За потвърждаване на диагнозата някои специалисти предпочитат извършването на ларингоскопия, но тя не е задължителна. Въпреки това тя е доста информативен метод, който включва визуална инспекция на ларинкса. Чрез директното изследване ясно се визуализират локални промени засягащи ларингеалната лигавица като оток или зачервяване. Също така се прави оценка и на гласните връзка, внимателно се оглежда за секрети и неравности по повърхността, степен на обструкция на дихателните пътища. При съмнения за злокачествен процес, засягащ ларинкса при ларингоскопията може да се вземе биопсичен материал.

При диагностицирането на ларингит не са необходими лабораторни изследвания. Ако при ларингоскопия се открие секрет може да се вземе проба, която да се изследва за бактериален растеж.

Лечение

Към лечението на остър ларингит може да се включат методи и средства, които нямат доказана лечебна функция, но могат да подобрят състоянието:

• Вдишване на влажен въздух
• Избягване на говорене или пеене (използване на гласа), което може да утежни състоянието
• Пиене на много течности
• Избягване на назални деконгестанти, които силно изсушават ларингеалната лигавица

В повечето случаи на остър ларингит симптомите се подобряват значително в рамките на 1 седмица без използването на медикаменти. Някои лекарства, обаче могат значително да подобрят общото състояние за по-кратко време.

• Кортикосероиди - използват се само и единствено при остра обструкция на дихателните пътища от възпалителния процес, както и при затруднено дишане като значително подобряват състоянието на пациента. Въпреки това тяхната продължителна употреба има неблагоприятен ефект върху имунната система, като силно намалява защитната му функция.
• Антибиотици - в повечето случаи на остър ларингит антибиотично лечение не е необходимо поради наличието на вирусна инфекция (80% от случаите), срещу която антибиотиците не са ефективни. Въпреки това те продъжават да бъдат предписвани от лекарски специалисти, което единствено повишава резистентността на бактериите срещу тях. Те трябва да бъдат предписвани единствено при доказана бактериална инфекция.
• Лекарства за овладяване на кашлицата
• Антипиретици

В някои случаи на остра обструкция на дихателните пътища от това заболяване може да се наложи оперативна намеса, наречена трахеотомия. Но като една доста травмираща процедура, която има много контраиндикации, не се прилага много в медицинската практика.

Остър трахеит

Представлява дифузен възпалителен процес, засягащ трахеята и структурите, които принадлежат към нея. Признаците и симптомите на заболяването са много сходни с тези при остър ларинготрахеобронхит (круп), затова в медицинската практика двете състояния много се бъркат. И за двете заболявания е характерна внезапно настъпилата обструкция на дихателните пътища.

Въпреки неясната патогенеза на заболяването, в повечето случаи се дължи на увредени местни имунни механизми от предшестваща вирусна инфекция на дихателните пътища или нараняването на трахеята от скорошна интубация или травма. Това предразполага дихателните пътища към инфекция с бактериални микроорганизми.

Честота на заболяването

Остър трахеит се среща по-често през зимните и есенните месеци от годината, имитирайки епидемиологията на круп.

Според световни данни заболяването остава рядко срещано, с приблизителна честота от около 1 случай на 100 000 деца годишно.

Тъй като причинява остра обструкция на горните дихателни пътища процентът на смъртност от това заболяване е доста висок, в сравнение с другите респираторни заболявания (4-20% смъртност).

Трахеитът засяга повече мъже, отколкото жени в съотношение 2:1. Възрастовият диапазон на заболяването е от 3 седмици до 16 години, което е в контраст на възрастта, в която острия ларинготрахеобронхит се среща - от 6 месеца до 3 години.

Причинители

Както вече споменахме, най-честата причина за остър трахеит е предшестваща вирусна инфекция на горните дихателни пътища (риновируси, аденовируси, грипни и парагрипни вируси и др.). Поради вирусната инфекция се отслабват защитните механизми на лигавицата, покриваща трахеята, което води до инфекция с бактериален причинител:

• Staphylococcus aureus - в повечето случаи се касае за метицилин резистентни щамове стафилококус ауреус (MRSA).
• Streptococcus pyogenes
• Streptococcus pneumoniae
• Moraxella catarrhalis - последни доклади показват, че повечето случаи на остър трахеит са причинени от този микроорганизъм поради нарастващата нужда от ендотрахеална интубация (най-често при оперативна намеса).
• Haemophilus influenzae тип B (Hib) - този причинител се среща изключително рядко след въвеждането на Hib ваксината.
• Видове Bacteroides
• Mycoplasma pneumoniae
• Mycobacterium tuberculosis

Симптоми 

• Суха и дразнеща кашлица - наподобява кашлицата при крупа. Тя е суха и мъчителна. При излагане на дразнещи вещества като цигарен дим тя може да се задълбочи. Дължи се на дразненето на тусигенните рецептори намиращи се по повърхността на респираторната лигавица от възпалителния процес.
• Стридор
• Болка в гърдите - провокира се от движенията при дишане. Самият болков процес е локализиран по хода на трахеята.
• Треска - повишена телесна температура, която в някои от случаите не се повлиява от прилагането на антипиретици.
• Затруднено дишане - при напредване на процеса на затруднено дишане могат да се появят промени по кожата и видимите лигавици - цианоза. Тя е от централен тип и много добре се повлиява от включването на кислород към терапията.

Диагноза

Остър трахеит е трудно за диагностициране заболяване, тъй като се среща много рядко в медицинската практика и рядко специалистите мислят за него. Но навременното диагностициране е от изключително значение, тъй като състоянието изисква спешна медицинска помощ.

Още от оплакванията, лекарят може да се насочи към засягане на долните дихателни пътища от някакъв процес, но за потвърждение на диагнозата са нужни някои изследвания като:

1. Ларинготрахеобронхоскопия - това е изследователски метод, който с помощта на ендоскоп се прави оглеждане и оценка на състоянието на лигавицата на ларинкс, трахея и дори бронхите. По този начин могат да се изключат състояния като наличие на чуждо тяло в дихателните пътища, които могат да дадат същите оплаквания като остър трахеит. Освен това този метод може да служи за премахването на псевдомембранозни налепи по лигавицата, които могат да причиняват затруднението в дишането.
2. Вземане на материал за микробиологично изследване - може да се извърши при ендоскопското изследване, което позволява дори и вземането на биопсичен материал при съмнение за произхода и вида на заболяването. Друг начин е при отделянето на експекторат да се посее в специални хранителни среди за определяне вида на бактериалния причинител.
3. От лабораторните изследвания се виждат завишени възпалителни маркери - CRP, СУЕ, левкоцитоза и др.
4. При рентгенография на шия и гръден кош може да се визуализира стеснение в лумена на дихателните пътища субглостисно.

Диференциална диагноза

Острият трахеит може да се проявява с еднакви симптоми и признаци като много други заболявания:

• Круп
• Кандидоза
• Ретрофарингеален абсцес
• Епиглотит - това е заболяване с възпалителен характер, най-често дължащ се на инфекция с Haemophilus influenza. Състоянието може да бъде животозастрашаващо, тъй като причинява обструкция на дихателните пътища.
• Дифтерия - заболяване на горните дихателни пътища, причинено от бактериална инфекция. Характерно за това заболяване е образуването на псевдомембранозни налепи върху сливиците и фаринкса.

Лечение

При лечението на това заболяване от изключително значение е поддържането на проходими дихателни пътища, тъй като много често трахеитът се асоциира със затруднено дишане (диспнея) и цианоза.

В повечето случи при поява на цианотични промени по кожата на детето има нарушение на респираторния статус. Това налага извършването на ендотрахеална интубация, за да се поддържа проходими дихателните пътища. При драстично намаление в стойностите на парциалното налягане на кислород в кръвта се преминава към кислородотерапия.

При невъзможност за интубация се преминава към оперативна интервенция, наречена трахеотомия. Към този метод се пристъпва само в крайни случаи, когато се налага спешна интервенция в случай на тежка обструкция.

Още при постъпването в лечебно заведение със съмнение за остър трахеит е нужно включването на антибиотично лечение, тъй като в повечето случаи причинителят е от бактериален произход.

Антибиотиците, които се използват при това заболяване са широкоспектърни:

• Цефалоспорини
• Пеницилини, устойчиви на бета-лактамаза
• Ванкомицин

За симптоматично облекчение се използват същите лекарствени средства, както при остър ларингит.

Прогноза

Остър ларингит и трахеит са заболявания, които обикновено значително се подобряват след около 7-10 дни. В повечето случаи на проява на тези заболявания дори не е нужна лекарствена терапия, освен ако няма проява на някои от симптомите, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Оздравителният процес е бърз, без наличието на патологични промени на ларинкса и трахеята, вследствие на тези заболявания.