Остър трахеит МКБ J04.1

Трахеитът представлява остро настъпило възпаление на трахеята от инфекциозен причинител. В повечето случаи се касае за бактериална инфекция.

Остър трахеит е изключително рядко заболяване като се среща при 1 на 1 000 000 случая. В повечето случаи засяга малки деца, при които се проявява като затруднение при дишане. Среща се два пъти по-често при момчета, отколкото момичета.

Поради сходството в клиничното протичане на трахеита с круп много често двете състояние се бъркат. Въпреки това има и различия в протичането на двете заболявания. Едно от тях е възрастовият диапазон като остър трахеит засяга деца от 3-месечна възраст до 16 години, със средна възраст от 4 години. Докато вирусният ларинготрахеобронхит (круп) засяга деца под 3-годишна възраст.

И двете заболявания проявяват сезонност като се срещат по-често през зимните месеци.

Острото възпаление на трахеята е с много по-тежко клинично протичане като дори може да причини смърт в 4-20% от случаите поради острата обструкция на дихателните пътища. Но пациентите обикновено се справят с острата фаза на заболяването, ако се започне адекватно лечение.

Рискови фактори

Предразполагащи фактори за това заболяване са:

• Предшестваща вирусна инфекция на горните дихателни пътища
• Дребна шарка
• Пациент в ранна детска възраст

Причини

Като причинители на остър трахеит се посочват различни бактериални микроорганизми, които обикновено индуцират локално възпаление след предхождаща вирусна инфекция. Най-често това са хремата (остър назофарингит) или грип. Най-често срещаните бактерии са:

• Staphylococcus aureus - често явление е трахеит причинен от метицилин резистентни щамове S.aureus (MRSA). Те са бета-лактамаза продуциращи микроорганизми, които проявяват резистентност към някои широкоспектърни антибиотици.
• Streptococcus pyogenes
• Streptococcus pnuemoniae
• Moraxella catarrhalis - нови проучвания показват, че мораксела е един от водещите бактериални причинители на остър трахеит поради ятрогенна инфекция при интубиране на пациенти.
• Hemophilus influenza

След първична вирусна инфекция е по-лесно бактериите да стигнат до трахеята и да индуцират възпаление поради отслабените защитни сили на имунната система. Поради малкия размер и положението на трахеята при детето, дори и лек оток може бързо да причини обструкция на дихателните пътища.

Въпреки че в много редки случаи бактериалният трахеит може да засегне и възрастните, при тях се наблюдава тенденция към по-бавно развитие на заболяването с по-леко протичане.

Патофизиология

Острият трахеит е дифузен възпалителен процес на трахеята, при който често е свързан с образуването на прилепнали към лигавицата мукопурулентни мембрани.

Най-често заболяването се проявява на нивото на пръстеновидния хрущял (cartilago cricoidea), най-тясната част на трахеята. Острата обструкция може да не се развие единствено от възпалителните промени на лигавицата, а вторично вследствие на натрупването на мукопурулентни мембрани или субглотисен оток. Признаците и симптомите са много идентични между епиглотит, трахеит и круп (ларинготрахеобронхит).

Въпреки че патогенезата на бактериалния трахеит е неясна, увреждането на лигавицата или увреждането на местните имунни механизми, дължащи се на предшестваща вирусна инфекция, нараняването на трахеята от скорошната интубация или травмата, могат да предразположат дихателните пътища към инвазия с инфекциозни причинители. Една от по-рядко срещаните форми на остър трахеит е именно катарален, при който имаме отделяне на бистра, серозна течност локално от лигавицата, която покрива трахеята.

Симптоми

Симптомите на трахеално засягане от възпалителен процес са с късна изява. Често предхождащи симптоми са от засягане на горните дихателни пътища от възпаление, най-често настинка. Първоначалните симптоми може да са запушен нос и хрема.

След това в период от два до пет дни могат да се проявят клинично симптомите на остър трахеит, които включват:

• Висока температура - температурата обикновено е силно повишена, около 39°C. Тя се повишава в отговор на организма към инфекциозния причинител.
• Кашлица - кашлицата може да бъде както суха, така и влажна с отделянето на експекторат (секрет) при кашляне.
• Затруднено дишане - представлява състояние на задълбочено и учестено дишане с участието на допълнителна мускулатура в акта на дишане (тираж). Болните усещат недостиг на въздух. Медицинският термин за това състояние е диспнея. Колкото повече се задълбочава това състояние, толкова по-вероятно е да се прояви цианоза.
• Хрипове - представляват шумове, които се образуват при раздвижване на секрет в трахеята и бронхите. Шумовата находка се долавя на стетоскоп при аускултация.
• Цианоза - посиняване на устните вследствие на липсата на кислород за организма, която настъпва от обструкцията на трахеята и нарушението
• Стридор - представлява силен шум, наподобяващ хъркане. Получава се от обструкцията на дихателните пътища от възпалителния процес.

Симптомите на крупа са много сходни с тези на острия трахеит, затова е важно да кажем кои са разликите между двете заболявания:

• Често остър ларинготрахеобронхит има прогресивен характер с бавно развитие на симптоматиката, докато трахеитът се характеризира с остро начало и бързо развитие на клиничната картина.
• Друга разлика е в стойностите на повишената температура при двете заболявания - при остър трахеит се наблюдават по-високи стойности (около 39°C), отколкото при круп.
• Стандартното лечение на круп е с овлажнен въздух и инхалационен епинефрин. Този тип лечение не е адекватно спрямо остър трахеит, дори може да утежни състоянието на пациента.

Диагноза

За да се диагностицира заболяването е нужно лекарят първоначално да направи физикален преглед, при който ще установи:

• Фебрилитет
• Учестено дишане (тахипнея)
• При аускултация на белите дробове могат да се долавя шумова находка (хрипове)
• Тираж - участие на допълнителна мускулатура в акта на дишане
• Синкаво оцветяване около устните (цианоза) поради намаляване на нивото на кислород в кръвта

Правят се няколко диагностични тестове, които могат да потвърдят диагнозата.

1. Културелно изследване - взема се секрет от трахеята, както и с помощта на памучен тампон гърлен секрет, които се изследват за бактериална инфекция.

2. Рентгенография - при това изследване може да се оцени степента на обструкция на трахеята, както и дали белите дробове са засегнати от инфекциозния процес.

3. Кръвен тест - ПКК (пълна кръвна картина), при която се виждат завишени левкоцити и възпалителни маркери (CRP, СУЕ). Това потвърждава наличието на възпалителен процес.

4. Ларингоскопия - инструментален метод на изследване, който дава възможност за визуализиране на ларинкса и гласните връзки. Това е много информативен метод, който дава ясна визуализация за локалните промени, настъпили от заболяването, степен на обструкция на дихателните пътища. Също така при ларингоскопията може директно да се вземе секрет за микробиологично изследване. Това е изследване, с което може да се потвърди окончателно диагнозата, но не е задължително за поставянето на диагнозата.

Диференциална диагноза

Други състояния, с които трябва да се прави диференциална диагноза с остър трахеит са:

• Педиатричен ангиоедем - състояния, характеризиращо се с появата на внезапни отоци по различни части на тялото на детето.
• Кандидоза - това е гъбична инфекция, която най-често се появява при имунокомпрометирани хора (една от първите прояви на инфекция с ХИВ-вирус).
• Дифтерия - заболяване на горните дихателни пътища, причинено от бактериална инфекция. Характерно за това заболяване е образуването на псевдомембранозни налепи върху сливиците и фаринкса.
• Епиглотит - това е заболяване с възпалителен характер, най-често дължащ се на инфекция с Haemophilus influenza. Състоянието може да бъде животозастрашаващо, тъй като причинява обструкция на дихателните пътища.
• Ретрофарингеален абсцес

Лечение

При започване на лечение за остър трахеит от първостепенно значение е поддържането на проходими дихателни пътища.

Много често при възпаление на трахеалната лигавица се получава обструкция, която затруднява дишането (диспнея). В такъв случай може да се премине към ендотрахеална интубация (над 60% от заболелите от остър трахеит).

Медикаментозно лечение

След стабилизиране на дихателните пътища и на пациента се започва антибиотично лечение интравенозно. Използваните антибиотици при това заболяване са:

• Трето поколение цефалоспорини
• Пеницилини, устойчиви на бета-лактамаза (срещу MRSA-метицилин резистентни S.aureus)
• Клиндамицин или ванкомицин могат да се използват за лечение при пациенти, които проявяват алергична реакция спрямо другите видове антибиотици или при разпространение на инфекциозния процес в други органи и системи

За симптоматично облекчение се използват следните лекарствени средства:

• Нестероидни противовъзпалителни средства
• Противокашлични средства
• Секретолитици
• Антибиотици
• Витамини

Хирургично лечение

В редки случаи при това заболяване може да се премине към хирургична интервенция-трахеотомия. Тя представлява хирургическа процедура, която служи за отваряне на трахеята при спешни ситуации, свързани с липса на въздух до белите дробове, при невъзможност от самостоятелно дишане или натрупване на обилни секрети в трахеята поради невъзможност от преглъщане.

Усложнения

Като възможни усложнения на това заболяване се посочват:

• Ако не бъде овладяна обструкцията на дихателните пътища може да се стигне до внезапна смърт.
• Ако бактериалният трахеит е причинен от стафилококус ауреус, който секретира специфичен токсин, който причинява треска, шок и множествена органна недостатъчност.
• Пневмония
• Белодробен оток

Прогноза и превенция

Единствения начин за превенция на това заболяване е ваксинацията срещу различните бактерии и вируси, които могат да бъдат потенциални причинители на остър трахеит.

Прогнозата за заболяването е благоприятна при ранно разпознаване и адекватно лечение, мнозинството от децата, засегнати от трахеит, се възстановяват напълно, без дългосрочни усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com