Остри инфекции на горните дихателни пътища МКБ J00-J06

Всеки един организъм е съставена от системи и органи, които целят поддържането на постоянството на вътрешната среда - хомеостаза. Едни от тези системи е дихателната, чрез която се осъществява газообмена между външната среда и самите организми. Тя е изградена от органи и структури, които са имат за цел провеждането на вдишвания въздух, с помощта на дихателните пътища, до белите дробове, където всъщност се осъществява газообменът.

Дихателните пътища, освен проводна функция, имат също защитна и секреторна. Те се изразяват с наличието на кашличен рефлекс, мукоцилиарен апарат, лимфоидни структури и др. Респираторният тракт се разделя на горен и долен, като границата между двете според някои литературни източници е стерналният ъгъл на гръдната кост, а според други гласните връзки.

В тази статия ще разгледаме острите инфекции на горните дихателни пътища (ГДП).

Към ГДП принадлежат следните органи и структури:

• Нос и носна кухина
• Околоносни кухини
• Фаринкс
• Тонзили (сливици)
• Ларинкс
• Трахея

Честота

Остри инфекции на горните дихателни пътища представляват най-честата причина за посещение при лекар с различни симптоми, вариращи от хрема до затруднено дишане. В САЩ тези инфекции, са най-срещаното заболяване, водещо до отсъствие на деца от училище или възрастни от работа.

Въпреки, че могат да се срещат по всяко време, те се срещат най-често през есента и зимата. Това е свързано с по-дългия престой на хората в затворени и непроветриви помещения, което е благоприятен фактор за развитието на инфекция. Освен това ниската влажност през студените месеци от годината също влияе върху разпространението на тези заболявания.

Високата честота на тези заболявания се базира на начините, по които става разпространението, а те са:

• Въздушно-капков - чрез аерозоли, основно отделяни при кашляне и кихане. Те попадат в околната среда за кратко и навлизат в респираторния тракт при близък контакт.
• Контактно-битов - при този път на заразяване механизмът се основава главно на пряк контакт между заразно болен и здрав индивид. Най-честата причина за това е не честото миене на ръце.

Патофизиология

Методът, по който причинителите увреждат структурите на ГДП е чрез локална инвазия на самите причинители в респираторната лигавица. Така те индуцират локална възпалителна реакция, която се изразява с оток и хиперемия (зачервяване) на лигавицата. Това от своя страна води до проява на характерна симптоматика за засегнатите структури от дихателната система. За бактериалната инфекция е характерна секрецията на множество токсини и ензими, които имат силно увреждащо действие върху респираторната лигавица. Това води до клетъчна деструкция и силен имунен отговор, което води до образуването на бели налепи и секреция на гной. Това са основните белези, чрез които може да се отдиференцира бактериална от вирусна инфекция.

Причини

Като причинители на остри респираторни инфекции се посочват различни представители на вируси, бактерии и гъби. Но за да индуцират инфекция, както вече споменахме, те трябва да преминат през доста защитни механизми на дихателната система. При попадане в носа те трябва да преодолеят множеството косми, чиято основна функция е улавянето на чужди частици от вдишвания въздух. След инвазия в горните дихателни пътища те се сблъскват с муко-цилиарния апарат, който е изграден от цилии и секрет, наречен мукус. В допълнение към физическите бариери се присъединява и имунната система, чрез нейните лимфни структури - сливиците. Те представляват струпвания от лимфоидна тъкан и са общо 6 на брой. Разположени са на входните врати на организма - в носната и устната кухина. При наличие на инфекция много често те реагират чрез подуване и зачервяване.

Различните патогенни причинители имат различна способност да преодоляват защитните механизми на дихателната система и да индуцират инфекция.

Най-честите причинители на остра респираторна инфекция са именно вирусите в около 70% от случаите. Това е така поради силната вариация в серотиповете (повечето вируси имат над 100 различни серотипове), срещу които нашите организми няма как да изградят имунитет без предварителна среща с конкретния причинител. Освен това различните вируси имат различен инкубационен период (време до появата на първите симптоми). Някои от най-често срещаните вируси и техните инкубационни периоди са:

• Риновируси - 1-5 дни
• Грипни и парагрипни вируси - 1-4 дни
• Респираторен синцитиален вирус (RSV) - 7 дни
• Коронавируси - 1-4 дни
• Аденовируси - 1-5 дни
• Епщайн-Бар вирус (EBV) - 4-6 седмици
• Вирус на СПИН - ХИВ-позитивните имат повишен риск от респираторна инфекция поради дефицит на имунната система, причинен от този вирус.

Бактериите причиняват 15-30% от горните респираторни инфекции. Най-често това се дължи на вторична бактериална инфекция след първична вирусна. Другата най-често срещана причина за бактериална инфекция е отслабване на защитните сили на имунитета. Някои от бактериите, които се срещат са:

• S.pyogenes - бета-хемолитичните стрептококи от група А са често изолирани бактериални причинители при инфекции на ГДП поради високата им вирулентност. Инкубационният период при инфекция със стрептококи от група А е между 1 и 5 дни. Според международни данни около 20-30% от населението по целия свят са носители на инфекция с този причинител, без клинична изява. Те са потенциални заразоносители за всички хора, с които имат тесен контакт, и спират да бъдат такива единствено при провеждане на антибиотично лечение за ерадикиране на причинителя.
• S.aureus - това са грам-положителни микроорганизми. Името им aureus (от латински златен) произлиза от специфичната им оцветка при растеж (дават златист оттенък поради наличието на каротеноиден пигмент). Те са бактерии с кълбообразна форма, не образуващи спори и неподвижни. Това е най-честата причина за развитието на рецидивиращи епизоди на остър фарингит при пациенти.
• Streptococcus pneumoniae - това са грам-положителни бактерии от род стрептококус. Те са факултативно анаеробни микроорганизми (не се нуждаят от кислород за съществуването им), които са най-честият причинител на пневмонията (40-60% от случаите). Важен фактор на тяхната патогенност е наличието на протеин адхезин, който им позволява прикрепяне към епителните клетки на лигавиците на дихателните пътища. При 5-40% от хората пневмококите са нормални обитатели на горните дихателни пътища.
• Corynebacterium diphtheriae - дифтерията е потенциална животозастрашаваща инфекция на горните дихателни пътища, която до голяма степен е изкоренена в развитите страни от въвеждането на детски ваксинационни програми. Въпреки това все още се среща в някои слабо развити страни. Антибиотиците са ефективни в ранните стадии на заболяването, но възстановяването е много бавно. Най-характерният белег на дифтерията е образуването на фибринозен налеп в горните дихателни пътища, който прави обструкция на въздушния поток.
• Haemophilus influenzae - в миналото този бактерии се е свързвал със заболяването остър епиглотит, което представлява едно от спешните състояния в медицината поради остро настъпващият задух. Въведена е ваксина срещу този причинител именно поради тази причина, с което силно е редуциран броят на смъртните случаи от остър епиглотит.
• Bordetella pertussis - причинителят на коклюш, заболяване известно като "магарешка кашлица", в наши дни в развитите страни се среща изключително рядко поради въведената задължителна ваксина срещу този причинител в имунизационния календар.

В много редки случаи остра инфекция на горните дихателни пътища може да бъде причинена от гъбички. Пациентите, които заболяват са основно ХИВ-позитивни или с някакво друго заболяване, следствие, на което са имунодефицитни. Най-честите видове гъбички, които причиняват инфекция на ГДП са от род Кандида, Аспергилус и др.

Рискови фактори

Като рискови фактори на остри инфекции на горните дихателни пътища се посочват:

• Чести инфекциозни заболявания
• Имунодефицитни състояния
• Пряк контакт със заразно болен
• Дълъг престой в непроветриви помещения
• Тютюнопушене (активно и пасивно)

Симптоми

Клиничното протичане на инфекциозните респираторни заболявания се характеризира с инкубационен период средно около 1-5 дни, в които заболелите чувстват общо неразположение. След този период започва клиничната изява на инфекцията на ГДП и характерните симптоми. Най-важен фактор за развитието на заболяването представлява конкретният причинител. Бактериалните инфекции се характеризират с по-продължителен период и трудно повлияване от лечението, ако в него не е включен антибиотик.

Специфични симптоми за инфекция на ГДП

• Хрема
• Запушен нос
• Зачервено гърло - при прегледа гърлото е силно зачервено и много често е една от основните причини за посещение при лекар поради силната болка, която пациентите изпитват при преглъщане.
• Кашлица - в началото на заболяването почти винаги кашлицата е суха и дразнеща, докато в по-напреднали стадии тя става влажна и съпроводена с обилна експекторация на гнойни храчки. Наличието на гной в храчките много чест говори за бактериален причинител.

Неспецифични симптоми

• Фебрилитет - повишената телесна температура е характерна за всички инфекциозни заболявания. При заболявания остри респираторни инфекции тя може да варира средно между 37 и 39 градуса, рядко над тези стойности. При пациенти с температура 39 градуса и трудно повлияваща се от антипиретици, може да се мисли за бактериален причинител.
• Главоболие - много често то е провокирано от повишената телесна температура. Болката е разлята и се повлиява от аналгетици. Характерно за остър синуит е локализираното главоболие в анатомичните проекции на засегнатите синуси. Възпалението на околоносните кухини, освен това се усеща като чувство за натиск в конкретните синуси.
• Обща отпадналост
• Гадене и повръщане - това е характерно за малки деца с остра респираторна инфекция, при които освен това има тези симптоми. Това може да затрудни поставянето на диагноза и насочване към гастроинтестинално заболяване. Затова е нужно лекарят да направи обстоен преглед.

Симптоми, които изискват незабавна лекарска помощ

• Задух - недостиг на въздух се проявява при инфекция на ларинкса и неговите структури най-често (епиглотис). Локалното възпаление индуцира оток на тъканите, което прави обструкция на лумена и води до задух.
• Цианоза - посиняване на кожата около устните и носа. Говори за недостиг на кислород в организма и налага спешното хоспитализиране с последващ кислородолечение.

Усложнения

Някои от най-честите усложнения на острите респираторни инфекции са:

• Гноен отит
• Пневмония
• Ревматична треска от стрептококова инфекция
• Разпространение на инфекция от синусите към мозъка (менингит)
• Ретрофарингеален и перитонзиларен абсцес

Диагноза

Диагностицирането на остри инфекции на горните дихателни пътища се осъществява чрез:

Физикален преглед

При преглед от лекар се започва с неинвазивни методи на изследване и представените от пациента оплаквания. От специфичните симптоми лекарят се насочва към инфекция на ГДП. Огледа и палпацията също имат важна диагностична стойност (често се откриват уголемени шийни лимфни възли, цианотична кожа и др.). От огледа на видимите лигавици с помощта на шпатула ясно се виждат възпалителните промени в тонзилите и фаринкса (зачервяване, оток, бели налепи и гной при бактериална инфекция). Аускултация на белите дробове се прави задължително при съмнение за разпространение на инфекцията.

Изследвания

Най-често използваните методи на изследователски методи, които се използват при инфекциите на ГДП са:

Лабораторни изследвания

Не са задължителни при инфекции на ГДП, тъй като при всеки един възпалителен процес са завишени стойностите на левкоцити, СУЕ и CRP.

Микробиологично изследване

Вземане на материал с памучни тампони е задължително при всички инфекции на ГДП, при които има съмнение за бактериален причинител. В рамките на 24-48 часа микробиологичното изследване показва конкретния причинител. Евентуално след това може да се продължи с антибиограма, която да покаже към кои антибиотици е чувствителен причинителят.

Рентгенография

Прави се при съмнение за остър синуит, както и при възпалителни заболявания на ларинкс и трахея (ларингит, епиглотит и трахеит) за оценка на обструкцията на дихателните пътища. При другите инфекциозни заболявания няма диагностична стойност.

Ларингоскопия

Инвазивен, ендоскопски метод на изследване, при който ясно се визуализират локалните индуцирани промени в лигавицата на засегнатите органи. Ларингоскопията е изключително информативен метод, който помага за диференциална диагноза между различните заболявания.

Лечение

Както споменахме по-горе повечето от остри инфекции на горни дихателни пътища са причинени от вируси и следователно не изискват специфично лечение, тъй като инфекцията се самоограничава. Диагностицираните хора обикновено се лекуват симптоматично вкъщи. Почивката е важна стъпка от лечението. Повишеният прием на течности също има благоприятен ефект за изхода от заболяването. Въпреки това, за облекчение на симптомите най-често се използват следните групи лекарствени препарати:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Антихистамини - действат благоприятно чрез намаляване на секретите
• Назални деконгестанти
• Аналгетици
• Противокашлични средства - най-често под формата на сиропи с муколитично действие
• Антибиотици - използват се широкоспектърни антибиотици в случаи на съмнение за бактериална инфекция. Най-често предписваните антибиотици за лечение на инфекция на ГДП са от групите на пеницилини, макролиди и цефалоспорини.

В рубриката остри инфекции на горните дихателни пътища са разгледани следните заболявания:

• Остър назофарингит [хрема] МКБ J00 - острият назофарингит, известен още като простуда или хрема, е неспецифично инфекциозно възпаление на лигавицата на носа. Гърлото, синусите и ларинкса също могат да бъдат засегнати. Хремата се дефинира като назално възпаление с различна степен на засягане и на гърлото. Самодиагностиката е честа. Изолирането на вирусния агент рядко се извършва и не е възможно да се идентифицира вирусния тип чрез симптомите. Симптомите могат да се проявят за по-малко от два дни след експозиция на причинителя. Някои от признаците са кашлица, възпалено гърло, хрема, кихане, главоболие, треска и др. Хората обикновено се възстановяват в период от една седмица след проявата на симптоматиката.

• Остър синуит МКБ J01 - остро настъпилото възпаление на някои от околоносните кухини се дефинира като остър синуит. Самото възпаление може да настъпи следствие както на неинфекциозни, така и неинфекциозни причини. Най-характерният симптом е чувството за натиск и главоболие в анатомичната проекция на засегнатия синус.
• Остър фарингит МКБ J02 - острият фарингит е неспецифично възпалително заболяване на фаринкса. Заболяването обикновено причинява болка и усещане за дразнене в областта на гърлото, както и затруднено преглъщане.
• Остър тонзилит (ангина) МКБ J03 - В задната част на гърлото са разположени две маси от лимфоидна тъкан, наречени сливици, които действат като филтри, улавящи микроби. Без тях тези микроби биха причинили инфекция на дихателните пътища и дори белите дробове. Понякога патогенните микроорганизми могат да причинят възпаление на самите сливици, при което те набъбват и зачервяват, състояние, известно като остър тонзилит.
• Остър ларингит и трахеит МКБ J04 - Остър ларингит и трахеит са не толкова често срещани заболявания на респираторния тракт. Много често двете състояния се бъркат в медицинската практика, тъй като имат сходна симптоматика. Най-характерният симптом и при двете заболявания е прогресивното затруднено дишане, което налага консултация със специалист и адекватно лечение.
• Остър обструктивен ларингит [круп] и епиглотит МКБ J05 - това са не толкова често срещани заболявания, но характерното за тях е внезапната обструкция на дихателните пътища. Важно е тяхното ранно разпознаване от лекарски специалисти, тъй като могат да доведат до сериозни усложнения.
• Остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализация МКБ J06 - остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена и неуточнена локализация обединяват група от заболявания, които е характерна симптоматика. Тя зависи от засегнатите органи и локалните промени, които инфекциозният процес е предизвикал.