Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Вирусология Херпесни вируси Вирус на инфекциозната мононуклеоза

Вирус на инфекциозната мононуклеоза (Epstein-Barr virus)

Вирус на инфекциозната мононуклеоза (Epstein-Barr virus) - изображение

Обща характеристика

Human (gamma) herpesvirus 4 (Epstein-Barr virus) принадлежи към род Lymphocytovirus, семейство Herpesviridae. Подсемейство Gammaherpesvirinae понастоящем се разделя на два рода - Lymphocryptoviridae, към който принадлежи Epstein-Barr вирусът (EBV или HHV4) и род Rhadinoviridae, който включва човешкия херпесвирус 8, свързан със заболяването саркома на Kaposi (KSHV или HHV 8). Епщайн-Барр вирусът причинява заболяването инфекциозна мононуклеоза. EBV е най-честата причина за инфекциозна мононуклеоза, но и други вируси могат да причинят това заболяване. Обикновено тези вируси се разпространяват чрез телесни течности, особено чрез слюнка, кръвопреливане или по време на сексуален контакт.

Вирусът е открит за първи път през 1964 г., когато сър Майкъл Антъни Епщайн и Ивон Бар го откриват след култивиране на клетъчна линия на лимфома на Бъркит. През 1968 г. вирусът е свързан с инфекциозната мононуклеоза.

Инфекцията с вируса Epstein-Barr (EBV) е често срещана в детска възраст. Въпреки че EBV може да причини мононуклеоза, не всички, заразени с вируса се разболяват. В-лимфоцитите са основните мишени за причинителя на инфекциозната мононуклеоза. Симптомите на инфекциозната мононуклеоза обикновено са леки и самоограничаващи се, но вирусът продължава да съществува в организма за цял живот. По този начин, здравите заразоносители могат да разпространяват вируса чрез целувка или споделяне на храна и прибори. Ето защо мононуклеозата се нарича още " болест на целувката".

Структура

ebvХерпесвирусите имат уникална четирипластова структура , състояща се от сърцевина, капсид, капсомери или вертекс и двуслойна липидна обвивка. Сърцевината съдържа двойноверижна ДНК, заградена от капсид, състоящ се от капсомери.

Капсидът е заобиколен от аморфна протеинова обвивка, наречена тегумента. Той е обвит в гликопротеин и двуслойна липидна обвивка.

Епидемиология

Вирусът Epstein-Barr (EBV) се среща в световен мащаб и е често срещана причина за вирусен фарингит (инфекциозна мононуклеоза). Разпространява се по въздушно-капков и контактно-битов път. Рисковите фактори за развитие на заболяването включват контакт с телесни течности (особено слюнка) и обекти, които са били използвани от заразени хора. Вирусът се разпространява от човек на човек, пациентите са заразни по време на инкубационния период и докато са налице симптомите на инфекцията. Инкубационният период е около четири до седем седмици.

Патогенеза и клинична картина

Инфекциозната мононуклеоза е описана за първи път от Спрънт и Еванс в бюлетина на болница "Джон Хопкинс" през 1920 г. Те описват клиничните характеристики на инфекциозната мононуклеоза. По това време тяхната статия е озаглавена "Мононуклеарна левкоцитоза в отговор на остра инфекция (инфекциозна мононуклеоза)", защото причинителят все още не е описан.

Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с ангина, генерализирана лимфонодулопатия, хепатоспленомегалия и засяга предимно пациенти между 15 и 25 години. Циркулиращите В-клетки разпространяват инфекцията в цялата ретикуло-ендотелна система, т.е. черен дроб, далак и периферни лимфни възли. EBV инфекцията на В-лимфоцитите води до хуморален и клетъчен отговор към вируса. Хуморалният имунен отговор, насочен срещу структурните протеини на EBV, е основата за теста, използван за диагностициране на EBV. Т-лимфоцитният отговор обаче е от съществено значение за контрола на EBV инфекциятар клетките естествените убийци (NK) и CD8 + цитотоксичните Т-клетки контролират пролифериращите В-лимфоцити, инфектирани с EBV. Т-лимфоцитният клетъчен отговор е изключително важен при определянето на клиничната експресия на EBV вирусната инфекция. Бързият и ефективен Т-клетъчен отговор води до контролиране на първичната EBV инфекция и до пълното потискане на EBV. Неефективният Т-клетъчен отговор може да доведе до прекомерна и неконтролирана пролиферация на В-клетки, което води до В-лимфоцитни злокачествени образувания на (напр. В-клетъчни лимфоми).

Имунният отговор към EBV инфекцията е треската, която се дължи на освобождаването на цитокини след инвазия на В-лимфоцити от EBV. Лимфоцитозата се причинява от пролиферация на инфектирани В-лимфоцити. Фарингитът, наблюдаван при EBV инфекциозната мононуклеоза, е причинен от пролиферацията на EBV-инфектирани В-лимфоцити в лимфната тъкан на орофаринкса.

Повечето случаи на инфекциозна мононуклеоза на EBV са субклинични и единствената проява на EBV инфекцията е серологичен отговор към повърхностен протеин на EBV, открит с EBV серологични тестове.

Микробиологична диагностика

Електронната микроскопия, имунофлуоресценцията и преципитацията в агаров гел се използват при доказването на Епщайн-Бар-вируснен антиген. Рутинният тест за диагностика на инфекциозната мононуклеоза е тестът за доказане на хипертрофилни антитела на Paul-Bunnel. За експрсна диагноза се използват моно-спот тестът и имунофллуросцентния тест.

Лечение

Не съществува специфична терапия за лечение на инфекциозната мононуклеоза. Антибиотиците не действат срещу вирусни инфекции. Лечението включва главно почивка и прием течности. Понякога стрептококова инфекция придружава ангината при мононуклеоза. При такива обстоятелства се налага лечение с антибиотици за съответните съпътстващи бактериални инфекции.

5.0, 5 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK47397/
https://www.emedicinehealth.com/epstein-barr_virus_infection/article_em.htm#what_is_an_epstein-barr_virus_infection_ebv_infection
https://www.medicinenet.com/epstein-barr_virus_ebv/article.htm
https://emedicine.medscape.com/article/222040-overview#a5

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория