Херпесни вируси (Herpesviridae)

Семейство Herpesviridae се подразделя на три семейства - α, β и γ. В трите подсемейства се разграничават обща 10 рода:

Род Alphaherpesvirinae:

• Mardivirus;
• Simplexvirus;
• Varicellovirus;
• Iltovirus;

Род Betaherpesvirinae:

• Cytomegalovirus;
• Muromegalovirus;
• Roseolovirus;

Род Gammaherpesvirinae:

• Lymphocryptovirus;
• Rhadinovirus;
• Ictalurvirus.

От тях, с най-голямо значение за човешката патология са:

1. херпес симплекс вирус тип 1 и 2 (HSV-1, HSV-2);
2. херпесни вируси 6, 7 и 8;
3. варицела и херпес зостер вирус;
4. цитомегаловирус (CMV);
5. вирус на инфекциозната мононуклеоза.

Структура

Големината на вирусите е от 150 до 200 nm. Всички херпесни вируси притежават двойноверижна ДНК, заобиколена от протеиново покритие, което показва икосаедрична симетрия (капсид) изградено от 162 капсомера. Нуклеокапсидът е обграден от плик който е получен от ядрената мембрана на заразената клетка и съдържа вирусни гликопротеини с дължина около 8 nm. Част от вирусния строеж е и една аморфна, понякога асиметрична структура разположена между капсида и плика (envelop), която се обозначава с названието тегумента. Геномът на херпес вируса е голям и кодира поне 100 различни протеина. От тях повече от 35 полипептида са участват в структурата на вирусната частица. Херпесвирусите кодират вирус-специфични ензими, участващи в метаболизма на нуклеиновите киселини, ДНК синтезата, генната експресия и регулирането на протеините (ДНК полимераза, хеликаза-примаза, тимидин киназа, протеинови кинази).

HSV-1 и HSV-2 инфектират епителните клетки и се установяват под формата на латентна инфекция в невроните. Тип 1 е свързан с орофарингеални лезии и причинява обикновения херпес. Тип 2 заразява главно гениталната лигавица и е основно отговорен за гениталния херпес. И двата типа 1 и 2 могат причиняват неонатални инфекции и инфекции при имунокопрометирани пациенти, които често протичат по-тежко. Първичният генитален херпес може да бъде причинен както от HSV-1, така и от HSV-2, а също така може да бъде асимптоматичен. HSV-2 има притежава тропизъм към гениталната лигавица и традиционно е свързан с генитални инфекции. Клиничните характеристики на първичния генитален херпес причинени от HSV-1 и HSV-2 са неразличими, но рецидивите са по-чести при HSV-2. Първичният генитален херпес се характеризира с тежки и продължителни системни и локални симптоми. Проникващите антитела срещу HSV-1 имат подобряващ ефект върху тежестта на инфекцията причинена от HSV-2.

Вирусите на варицелата и херпес зостер причиняват заболявания протичащи с везикулозен обрив по кожата и лигавиците в различни части на тялото - варицела и херпес зостер инфекция.

Цитомегаловирусът причинява както безсимптомно протичащи инфекции, така и тежки увреждания, водещи до прождевременно раждане, микроцефалия и дори смърт.

Вирусът на Епщайн-Барр причинява инфекциозната мононуклеоза, която се характеризира с ангина, хепатоспленомегалия и лимфонодулопатия. Повечето пациенти с инфекциозна мононуклеоза са асимптоматични, но приблизително 90% показват серологични данни за инапарентно прекарана EBV инфекция. Инкубационният период на инфекциозната мононуклеоза е 1-2 месеца. Почти всички пациенти с инфекциозна мононуклеоза съобщават за умора и продължително неразположение.

Херпесвирус 6 причинява заболяването Exanthema subitum, позната още като Roseola infantum или шеста болест. Херпесвирус 7 е имунологично различен от 6ти, той е етиологичния агент на заболяването Pityriasis rosea. Human herpesvirus 8 е открит за първи път през 1994 г. в биопсичен материал от болен със саркома на Kaposi и е етиологичния агент на това заболяване.

Лечение

Употребата на валацикловир, ганцикловир, и фоскарнет показват успех при инфекции с херпесни вируси 1, 2, 6, 7 и 8. За профилактика на варицелата съществува жива атенюирана ваксина, прилагаща се подкожно. Най-добрият подход е да се определи честотата и тежестта на рецидивиращите инфекции с херпесни вируси и предпочитанията на пациента за профилактика. Възможностите за дългосрочна потискаща терапия включват приема на ацикловир  или валацикловир перорално, два пъти дневно в рамките на една година с преоценка в края на терапията.