Херпесни вируси 6, 7, 8

Обща характеристика

През последните две десетилетия бяха открити непознати до момента херпесни вируси (Human herpesvirus 6,7,8) чиито анализ допринесе много за разбирането ни във връзка с патогенезата на някои често срещани дерматози. Вирусите са част от семейство Herpesviridae, подсемейство Betaherpesvirinae, род Roseolovirus.

Човешкият херпесвирус 6 (HHV-6) е общоприетото колективно наименование за човешки херпесвирус 6А (HHV-6A) и човешки херпесвирус 6В (HHV-6B). Открит е през 1986 г. и е изолиран при култивиране на монинуклеарни клетки на болни от СПИН. Поради факта, че е изолиран за пръв път от човешки В-лимфоцити, е наречен В-лимфотропен вирус. HHV-6 причинява заболяването Exanthema subitum, позната още като Roseola infantum или шеста болест.

HHV-7 е изолиран за първи път през 1990 г. от CD4 + Т-клетки, взети от периферни кръвни лимфоцити. HHV-7 е имунологично различен от HHV-6, въпреки че те споделят около 50% идентична ДНК. Установено е, че вирусът се намира с слюнката. Като етиологичен агент се свързва със заболяването Pityriasis rosea, което засяга лица на възраст между 10 и 35 години. Human herpesvirus 8 е открит за първи път през 1994 г. в биопсичен материал от болен със саркома на Kaposi. Вирусът е етиологичния агент на това заболяване.

Структура

Human herpesvirus 6,7 и 8 не се отличават морфологично от останалите представители на семейство Herpesviridae. Херпесвирусите имат уникална четирипластова структура, състояща се от сърцевина, съдържаща големия ДНК геном, която е заградена от капсид, състоящ се от капсомери. Капсидът е заобиколен от аморфна протеинова мембрана, наречена тегумента. Той е обвит от двуслойна липидна обвивка.

HHV6 има рамери от 160 до 700 nm и е антигенно самостоятелен, изолираните щамове се групират в две различаващи се в антигенно отношение групи - А и В. HHV-7 е ДНК вирус със сферична форма и размери от 170 до 200 nm и се култивира единствено в Т-лимфоцитни култури. Геномът HHV-8 се намира в икосахедрен капсид с диаметър приблизително 1200 ангстрьома, с типичната обвивка на херпес вирусите и тегумент.

Епидемиология

Първичната инфекция с HHV-6 се проявява в рамките на първите 2 години от живота и обикновено се свързва с недиференцирано фебрилно състояние, въпреки че множество от децата проявяват класическите прояви на roseola infantum. Вирусите са повсеместно разпространени и се срещат в целия свят. Смята се, че най-вероятният начин за предаване е аерозолното предаване и слюнката, достигаща от майките до бебетата. Сексуалният контакт не се смята за начин на предаване на вируса. Pityriasis rosea, причинен от HHV-7 може да засегне всяка възрастова група. Най-често се среща между 10-годишна възраст и 35-годишна възраст. Обикновено тя изчезва сама в рамките на 10 седмици.

Патогенеза и клинична картина

Инфекцията причинена от HHV6 - Roseola infantum е антропоноза, източник са както болните, така и здравите заразоносители. Вирусът се отделя чрез пръски от горните дихателни пътища и храчки през целия период на болестта. Механизмът на предаване е въздушно-капков, а входната врата са лигавиците на горните дихателни пътища. Инкубационният период е от 3 до 7 дни. Заболяването настъпва внезапно, с повишена температура и последващ макулопапулозен обрив наподобяващ този при рубеола и морбили. Температурата достига 39-40 градуса и продължава около 3 дни. Други често срещани прояви на инфекция включват възпаление на тимпаничните мембрани и раздразнителност. Средната продължителност на заболяването е 6 дни, а най-честото усложнение на първичната инфекция с HHV-6 биват фебрилните гърчове, те се проявяват при 13% от изследваните пациенти в детска възраст. Подобно на другите херпесни вируси - вируса на Epstein Barr, варицелата, херпес симплекс-HHV-6 установява латентност през целия живот и може да се реактивира по-късно в живота. Реактивирането може да се появи в мозъка, белите дробове, сърцето, бъбреците и стомашно-чревния тракт, особено при пациенти с потиснат имунитет и пациенти с трансплантация. В някои случаи реактивирането на HHV-6 в мозъчната тъкан може да причини когнитивна дисфункция или смърт. След първична инфекция с HHV-6, вирусният геном продължава да съществува в периферните кръвни мононуклеарни клетки, най-вероятно в клетки от миелоиден произход. Вирусът също така продължава да съществува в слюнчените жлези. HHV-6 може да причини енцефалит по време на първична инфекция, въпреки че това е рядко събитие. Реактивираната инфекция с HHV-6 може да причини енцефалит при по-големи деца и възрастни, въпреки че това е рядко събитие. HHV-6 е една от най-честите причини за енцефалит при имуносупресирани пациенти, особено след трансплантация на хемопоетични клетки. Реактивирана инфекция с HHV-6 в периферната кръв често се наблюдава при пациенти с синдром на хронична умора. Няма обаче силно доказателство, че инфекцията с HHV-6 в периферната кръв или в централната нервна система е причина за синдрома на хроничната умора или когнитивната дисфункция, наблюдавана при пациентите с болестта. Човешкият херпес вирус 6 се смята, че е най-невротропният сред всички херпесни вируси. Вирусът предизвиква усложнения при инфектирани с вируса на ХИВ пациенти, тъй като причинява още по-тежка имуносупресия.

Human herpesvirus 7 се изолира от болни с интерстициална пневмония, при шестата болест заедно с HHV-6 и дори от здрави лица и притежава тропизъм за CD4 + Т-клетки. HHV7 е етиологичният агент на Pityriasis rosea. Pityriasis rosea обикновено засяга лица между 10-35 години. Обривът обикновено трае от шест до девет седмици, като рядко продължава повече от 12 седмици. Питириазис розеа характерно започва като овално еритемо-сквамозно петно с розов цвят, леко надигнат ръб и големина от 2 до 5 см. Една до две седмици след първоначалното появяване на еритемо-сквамозното петно, се появяват по-малки розови петна по тялото, ръцете и краката. Вторият етап на розовия лишей се проявява с голям брой овални петна, с диаметър от 0,5 сантиметра до 1,5 сантиметра. Обривът обикновено се локализира в областта на торса, горните и долни крайници.

Човешкият херпес вирус 8 (HHV-8) е онкогенният вирус, свързан със саркома на Капоши и лимфопролиферативните разстройства, а именно първичен ефузионен лимфом и мултицентрична болест на Castleman. Саркома на Капоши е сред най-честите злокачествени заболявания, наблюдавани при HIV-инфектирани пациенти. HHV-8 туморогенезата се медиира чрез молекулярна мимикрия.

Микробиологична диагностика

Вирусните диагностични техники могат да бъдат разделени на откриване на ДНК / РНК, антигенни анализи и анализи на антитела. Обикновено вероятността за откриване на вируси може да бъде усилена чрез култивиране, но процедурата обикновено е твърде времеемка, за да има клинична полза. Проби от биопсия на кожата се тестват чрез антигенни анализи, полимеразна верижна реакция или електронна микроскопия. Когато се прилага върху тъкани, полимеразната верижна реакция, особено техниките в реално време, е много чувствителна и улеснява различаването дори на вирусни подтипове като HHV-6A и HHV-6B.

Лечение

Понастоящем няма одобрени лечения за инфекции с HHV-6 и HHV-7. От практическа гледна точка, имунокомпетентните лица с некомплицирани кожни прояви, свързани с HHV-6 и HHV-7, особено roseola infantum и pityriasis rosea, се нуждаят само от симптоматично и поддържащо лечение. Няма фармацевтични продукти, одобрени специално за лечение на инфекция с HHV-6, въпреки че употребата на валацикловир, ганцикловир, и фоскарнет показват успех.