Питириазис розеа МКБ L42

Питириазис розеа представлява еруптивна доброкачествена дерматоза, предимно при млади хора, протичаща остро или подостро с еритемо-сквамозни ефлоресценции.

Питириазис розеа се счита за инфекциозно заболяване с вирусна или микробна (стрептококова) етиология поради асоциацията за честата му поява след прекарано остро възпаление на горните дихателни пътища, цикличното му протичане и последващия имунитет, както и поради наблюдаваната едновременна заболевемост на няколко души от даден колектив. Провежданите серолични изследвания обаче не са установили корелация между розовия лишей и различните вирусни и бактериални инфекции. Съществуват и схващания, че в някои случаи заболяването може да бъде израз на контактна алергия, а в други случаи - на автоалергия.

Заболяването е относително често и се среща предимно във възрастта между 15 и 35 години, главно през пролетта и есента.

Обикновено е с внезапно начало, характеризиращо се с поява на едно кръгловато или овално еритемо-сквамозно петно с розов цвят, леко надигнат ръб и големина от 2 до 5 см в диаметър. Напълно оформеното изменение има жълтеникав център и белезникава финосквамозна периферия, като наподобява медальон.

Тази първична плака ("майчина плака") показва склонност да заздравява в центъра и да нараства периферно. При 20 % от болните такава инициална плака не се наблюдава, при 50 % от пациентите тя се разполага по трункуса, а при останалите 30 % - по други участъци на кожата.

След няколко дни до две седмици в областта на трункуса - предимно по гърдите, гърба и корема, и мишниците, рядко по лицето и бедрата, се появяват множество леко надигнати розови петна, централната част на които е с по-интензивен цвят, с овална форма и покрити с фини белезникави сквами. Лезиите са локализирани симетрично и по гърба могат да оформят фигури, оприличавани на "клонки на ела". Началният им размер и колкото зърно на леща, но постепенно нарастват до размера на малка или средно голяма монета. При деца обривите могат да засегнат лицето и скалпа.

Не се установява засягане на видимите лигавици, но при отделни пациенти се наблюдават еритемни макули по лигавицата на устната кухина. Субективни оплаквания отсъстват.

Протичането на питириазис розеа е циклично, като обикновено изчезва за около 6 седмици, в много редки случаи - за 2-3 месеца. На местата на обривите временно могат да останат хиперпигментни петна. Рецидиви се срещат изключително рядко - при 2 % от случаите, обикновено след 7-10-годишен период.

При някои болни обривите могат да бъдат придружени от слабо повишение на телесната температура, общо неразположение и незначително увеличение на лимфните възли, най-често на тези в тилната област. По време на обрива кожата се характеризира с повишена чувствителност към всякакъв вид дразнене - от физично, химично и медикаментозно естество.

Pityriasis rosea iritata е клинична форма на розовия лишей, която възниква, когато върху съществуващия обрив се въздейства с различни външни (често миене със сапуни и шампоани, триене, неподходящи медикаменти, обилно изпотяване и др.) и вътрешни (предимно медикаментозни) фактори. Боледуването се удължава, като се появява умерен или доста силен сърбеж.

Наблюдават се и уртикариални и папулозни форми, особено при деца. Като атопични варианти са описани хеморагични, везикулозни и силно генерализирани форми с по-бавна еволюция.

Диагнозата на розовия лишей се основава на клиничната картина с остро начало и предшестваща майчина плака, отрицателните резултати от серологичните реакции за lues и на резултата от биопсията, което се налага при малка част от пациентите.

Хистопатологично в епидермиса се установява паракератоза, акантоза и спонгиоза с интер- и интрацелуларен едем, понякога до степен на интраепидермални везикули. В дермата се наблюдава едем в папиларния слой с незначителен периваскуларен лимфоцитен инфилтрат със склонност към екзоцитоза.
Електронната микроскопия установява псевдовирусни структури в кератиноцитите, епидермалните Лангерхансови клетки и в клетките на дермалния инфилтрат.

Диференциална диагноза се прави с лекарствени ерупции, erythema annulare centrifugum, erythema dyschromicum perstans, еритема мултиформе, сарком на Капоши, лихен планус, парапсориазис, нумуларен дерматит, pityriasis lichenoides, pityriasis rubra pilaris, гутатен псориазис, себореен дерматит, сифилис.

След около 6 седмици настъпва спонтанно излекуване, затова в повечето случаи не е необходима медикаментозна терапия. Поради повишената чувствителност на кожата към всякакъв вид дразнене трябва да се избягват излагане на слънце, изпотяване, носене на грубо и синтетично бельо, къпане в началото на заболяването (по-късно може хладък душ без сапун и изтриване).

Външно при силен сърбеж или усещане на кожен дискомфорт се прилагат индиферентни пудри и / или бяла микстура. При pityriasis rosea iritata се използва мека цинкова паста или локални кортикостероиди в охладителен крем. При по-тежко протичащи или иритирани случаи могат да се предпишат периорално антихистаминови препарати и евентуално нискодозови кортикостероиди.

Питириазис розеа е самоограничаващо се, обикновено доброкачествено заболяване, за което прогнозата е отлична и процентът на рецидив е нисък (около 2 %). Тъй като това не се счита за трансмисивна болестта, пациентите не се нуждаят от изолация и могат да се върнат на работа или училище. Основната заболеваемост е от пигментни промени, които могат да се развият при заздравяване на лезиите, особено в чернокожи хора. Може да се появи както хиперпигментация, така и хипопигментация. Въпреки това лезиите не водят до белези.