Локални кортикостероиди

› Въведение 

› Какво представляват локалните кортикостероиди?

› Кога (при кои заболявания и състояния) се прилага лечение с локални кортикостероиди?

› Какви рискове и нежелани ефекти крие лечението с локални кортикостероиди?

› Полезни съвети при приложение на локални кортикостероиди

Въведение

Кожните заболявания са често срещан проблем, особено като се има предвид многобройните фактори, които могат да провокират увреждане на кожата. Най-често болестите по кожата се отличават с възпалителна, автоимунна, инфекциозна или друга етиология, както и в резултат от въздействието на замърсявания от околната среда, вредни навици, прием (или локално приложение) на лекарства.

В зависимост от тежестта на заболяването, степента на засягане на голяма площ от кожата, както и от редица особености от страна на болния (възраст, придружаващи заболявания и увреждания, прием на други медикаменти, планиране на бременност, кърмене и други).

Поради своята висока активност и доказана във времето ефективност кортикостероидите са едни от най-често използваните лекарства в дерматологията. Това не е никак случайно, тъй като тези агенти се отличават с изключително добри противовъзпалителни свойства, имат способността да потискат имунната система (ефективни при автоимунна етиология) и намаляват симптомите, свързани с болестта (най-често сърбеж, парене, зачервяване).

При приложението им върху кожата или лигавиците (лигавицата на половите органи, устната кухина, очите) лекарствата се означават като локални кортикостероиди.

За разлика от системните кортикостероиди (използвани перорално като таблетки и капсули или парентерално под формата на венозна инфузия, мускулни инжекции) локалните средства крият по-нисък риск от токсични прояви и водят до директно повлияване на засегнатите кожни участъци.

Какво представляват локалните кортикостероиди?

Локалните кортикостероиди са предназначени за директно приложение върху кожата, проявявайки всички свои ефекти на мястото на приложение.

Основното им показание е свързано с потискане на възпалението, затова локалните кортикостероиди се прилагат върху кожата за повлияване на различни възпалителни кожни заболявания.

При автоимунни заболявания се прилагат с изключително висока ефективност във връзка с тяхното имуносупресивно действие (потискат продукцията на субстанции и медиатори, които водят до обостряне на болестта).

Често се прилагат самостоятелно (монотерапия) или в комбинация с други лекарствени средства за постигане на оптимален ефект при конкретния пациент.

Кортикостероидите не са свободно достъпни до пациента (все пак съществуват форми с ниска концентрации и слаб ефект, които могат да бъдат закупени и без рецепта), а се предлагат срещу рецепта. Това е необходимо, тъй като употребата им (особено неправомерно, самоцелно, неинформирано) крие сериозни рискове и може да доведе до влошаване на състоянието.

След подробен разпит на болния (наличие на близък родственик с кожно заболяване или автоимунна болест, данни за въздействие на вредни фактори, прекомерно излагане на слънце, радиация или други вредности, прием на лекарства, локално приложение на козметични продукти и други) и обстоен преглед (форма, големина и локализация на кожните увреждания, степен на засягане на кожата и дълбочина на проникване на лезиите) лекуващият ви лекар (дерматолог) ще прецени необходимостта от приложение на локални кортикостероиди, дозата и продължителността на лечение.

При избора на подходящ локален агент се взимат предвид редица фактори:

• сила на лекарството
• лекарствена форма
• степен на проникване на медикамента в кожата
• локализация на кожните лезии
• степен на засягане, тежест на болестта
• индивидуални особености на болния

Локалните кортикостероиди съществуват в различни лекарствени форми, като например крем, гел, маз, лосион, разтвор, спрей, пяна, лепенки (пластири), капки и други.

Различните лекарствени форми се отличават с някои характеристики и се предпочитат при определени обстоятелства. Така например приложението на унгвент или маз се предпочита при заболявания, протичащи с изключително силно изсушаване на кожата, както и за области без окосмяване, докато употребата на разтвор, лосион, гел се препоръчва при силно окосмените части.

В зависимост от локализацията на болестните кожни лезии се наблюдават различия в проникването на препаратите. Така например най-висока абсорбция се наблюдава при кожата на клепачите, по лицето, в ано-гениталната област, докато най-слаба абсорбция и усвояване на препарата е характерна за грубата кожа на дланите и стъпалата.

Според силата на препаратите се отличават високо потентни (изключително силни), силни, с умерена активност и слаби агенти.

Според различни източници класифицирането на локалните кортикостероиди по сила се осъществява по различни скали, като някои използват скалата от едно до седем (едно е най-силен, седем е най-слаб), а други ги класифицират в четири групи по следните начин:

• суперпотентни или много силни: показват приблизително 600 пъти по-висока активност от хидрокортизон, като такива са например клобетазол, халцинонид
• потентни, силни: показват приблизително 100 до 150 пъти по-висока активност от хидрокортизон и такива например са бетаметазон, флуокортолон, мометазон, беклометазон, флутиказон и други
• умерено силни: показват между 2 и 25 пъти по-висока потентност от хидрокортизон и тук се включват представители като флуокортин, триамцинолон, дексаметазон, клокортолон и други
• слаби: тук се включват хидрокортизон, метилпреднизолон, преднизолон

Приложени локално тези агенти показват противовъзпалителен, имуносупресивен, антипролиферативен и вазоконстрикторен ефект.

След абсорбирането си от кожата, локалните кортикостероиди потискат продукцията на възпалителните медиатори (простагландини), които се образуват при възпаление. Простагландините причиняват вазодилатация и приток на клетки на възпалението и водят до подуване, зачервяване и сърбеж на кожата.

Във връзка с това намират широко приложение при голям спектър от заболявания.

Кога (при кои заболявания и състояния) се прилага лечение с локални кортикостероиди?

Най-честите показания за приложение на локални кортикостероиди са във връзка с кожен проблем, заболяване или усложнение.

Показани са за лечение (самостоятелно или като част от комплексната терапия) най-често при следните заболявания:

• Granuloma annulare
• Lichen sclerosus et atrophicus
• Атопичен дерматит
• Дерматит и екзема
• Себореен дерматит
• Себорея капитис
• Дерматит от пелени
• Витилиго
• Дисеминиран lupus erythematodes
• Дискоиден лупус еритематодес
• Ексфолиативен дерматит
• Контактен дерматит, неуточнен
• Ксерозис кутис
• Лихен планус
• Питириазис розеа
• Псориазис
• Милиариа профунда
• Милиариа кристалина
• Милиариа рубра

Освен в дерматологията локалните кортикостероиди намират широко приложение и в комплексното лечение на редица други заболявания, засягащи кожата или лигавиците в хода на процеса.

Така например агентите могат да се използват допълнително за облекчаване на симптомите при баланопостит, остър вулвит, подостър и хроничен вулвит, радиационен проктит, улцерозен (хроничен) проктит, хемороиди, други уточнени болести на ануса и ректума. При тези заболявания включването на локални кортикостероиди се осъществява по преценка на лекуващия лекар и обикновено е необходимо при тежко протичане, изразени симптоми и затруднения в терапията.

Под формата на подходящи разтвори (например капки за нос, капки за очи) локалните кортикостероиди намират приложение и за облекчаване на редица прояви, свързани с алергична компонента, като например алергичен ринит, причинен от полени, алергичен ринит, неуточнен, алергия, неуточнена, вазомоторен ринит, но също и в комплексната терапия на редица заболявания с цел ускоряване на възстановителните процеси и ограничение на възпалителната реакция, като например възпаление и запушване на Евстахиевата тръба, хроничен ринит, хроничен синуит и други.

Важно е да се отбележи, че локалните кортикостероиди не лекуват и не отстраняват причините за основното заболяване, а водят до ефективно облекчение на симптомите и по-бързо възстановяване при обостряне на болестта.

В зависимост от тежестта на състоянието на пациента се избира подходящ агент (с подходяща потентност) в подходяща лекарствена форма.

Какви рискове и нежелани ефекти крие лечението с локални кортикостероиди?

Кортикостероидите са една от лекарствените групи, която при неправилно приложение или продължителна употреба крие съществени рискове от нежелани ефекти и токсични прояви.

Въпреки че се прилагат локално тези агенти са не по-малко опасни от системните кортикостероиди, поради което е необходим изключително внимателен подход при назначаването им.

По правило се използва най-слабо потентният препарат, за да се намали рискът от страничните ефекти. Прилага се обикновено веднъж или два пъти дневно, най-често в продължение на около две седмици, като честотата на приложение и дозата постепенно се намаляват за избягване на нежелани ефекти.

Ако мощните кортикостероиди се използват върху обширни зони за продължителен период от време, могат да потиснат дейността на надбъбречните жлези и собствената продукция на стероидни хормони и да доведат до развитие на синдром на Cushing и други ендокринни увреждания.

Приложението на високо потентни стероиди върху големи кожни зони или върху зони с висока абсорбция на препаратите (лице, генитална област) крие рискове за изява на сериозни нежелани прояви.

Най-често описваните нежелани ефекти по време на лечението с локални кортикостероиди, наблюдавани при голям процент от пациентите, включват изсушаване на кожата, локално парене по време на нанасянето и малко след това, сърбеж.

Продължителното приложение на агентите, както и краткосрочното лечение върху обширни кожни участъци крие риск от изява на някои от следните странични ефекти:

• потискане на ендокринните функции: нарушения на растежа при подрастващи, болест на Адисон, синдром на Къшинг и други
• хипергликемия и диабет
• подуване на обширни участъци на тялото
• хипокалциемия и свързаните с нея усложнения като мускулни крампи, депресия, халюцинации, неврологични увреждания
• увреждане на кожата: въпреки че тези локални агенти се прилагат за облекчаване на проявите при различни кожни заболявания, продължителното лечение крие рискове от изтъняване на кожата, атрофични промени, фоликулит, бръчки, хипопигментация, влошаване на цялостния вид на кожата
• забавено зарастване на рани
• глаукома: поради високата чувствителност при приложение върху кожата около очите и клепачите продължително време може да се наблюдава развитие на вторична глаукома и увреждане на зрителния нерв (кожата около очите показва приблизително 300 пъти по-висока абсорбция на кортикостероидите в сравнение с другите кожни участъци по лицето и тялото)

Поради сериозните рискове от нежелани ефекти се препоръчва да следвате стриктно указанията на лекуващия ви лекар, без да предприемате самоволни промени в дозата, продължителността на терапията и особеностите в нанасянето.

Полезни съвети при приложение на локални кортикостероиди

• винаги следвайте заръките на вашия лекар
• обърнете внимание на листовката на медикамента и се съобразете с начина на приложение и особености, означени в нея
• не променяйте дозата и продължителността на терапията без изрична консултация с вашия лекар
• не прекратявайте внезапно лечението: препоръчва се плавно, с постепенно намаляване на дозата спиране на терапията
• нанасяйте продуктите само върху засегнатите зони, за да намалите рисковете от нежелани ефекти и системно проникване
• прилагайте агентите само локално
• нанасяйте агентите върху предварително добре почистена кожа
• в случай, че в терапията ви са включени и емолиенти, нанесете първо емолиентите, изчакайте около 30 минути и тогава нанесете и локалните кортикостероиди
• не прилагайте върху други хора, дори да смятате, че имат същите проблеми като вас: много заболявания по кожата протичат с идентични прояви, но се различават по терапевтичния подход
• не използвайте продукти с изтекъл срок на годност
• не използвайте локални средства без изричното знание на вашия лекар за намаляване рисковете от нежелани лекарствени взаимодействия

Изображения: freepik.com