Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кожата и подкожната тъкан Папулосквамозни увреждания Лихен планус

Лихен планус МКБ L43

Лихен планус МКБ L43 - изображение

Лихен планус е заболяване на кожата и / или лигавиците с характерен обрив с папулозни, пурпурни, полигонални и периферно разположени лезии.

Не се наблюдава расова предиспозиция при лихен планус. Заболяването засяга еднакво често при мъже и жени. Най-често състоянието се среща между 30- и 60-годишна възраст, въпреки това лихен планус може да се появи във всяка възраст. В някои райони плоският лишей се среща по-често през зимните месеци.

Причината за появата на лихен планус е неизвестна, но заболяването не е заразно и не включва известни патогени. Счита се, че състоянието е Т-клетъчно медиирана автоимунна реакция. Този автоимунен процес предизвиква апоптоза на епителните клетки. Няколко цитокини са замесени при тази реакция, включително тумор-некротизиращ фактор алфа, интерферон гама, интерлевкин-1 алфа, интерлевкин 6 и интерлевкин 8. Смята се, че този автоимунен, Т-клетъчно медииран процес е в отговор на някаква антигенна промяна в устната лигавица, но не е идентифициран специфичен антиген.

Лихен планус може да бъде открит при други заболявания с променен имунитет. Тези състояния включват улцерозен колит, алопеция ареата, витилиго, дерматомиозит, морфея, лихен склерозус и миастения гравис.

Асоциация е установена между лихен планус и вирусна инфекция с хепатит С, хроничен активен хепатит и първична билиарна цироза.

Началото или обостряне на лихен планус също е свързано със стресови събития.

Някои пациенти с лихен планус имат фамилна обремененост. Установено е, че засегнатите семейства имат повишена честота на човешкия левкоцитен антиген B7 (HLA-B7). Други изследвания са намерили асоциация между идиопатичния лихен планус и човешкия левкоцитен антиген DR1 (HLA-DR1) и човешкия левкоцитен антиген DR10 (HLA-DR10). Тоест лихен планус може да бъде повлиян от генетична предиспозиция.

Лихен планус се локализира симетрично по флексорните повърхности на крайниците, като китките, предмишниците, подбедриците, както и по трункуса, главата, лумбалната област, гениталиите и лигавицата на устната кухина.

Характерната обривна единица е плоска папула с полигонална или овална форма, която има розово-червен цвят до тъмночервено-виолетов цвят при по-стари лезии. Големината им варира от просено зърно до малка монета. Папулите са отделно стоящи или конфлуиращи в неправилни плаки.

Повърхността им е блестяща, особено при странично осветление, със специфични белезникави ивици или мрежовидни структури, а някои от папулите са покрити с белезникави люспи. По окосмената част на главата обривите предизвикват атрофични промени по кожата, с разреждане или напълно опадане на космите (цикатриална алопеция). По дланите и стъпалата също могат да се появят жълтеникави папули с твърда консистенция.

Сърбеж се среща често при лихен планус, но варира по тежест в зависимост от вида на лезията и степента на засягане. Хипертрофичните лезии са изключително сърбящи.

Лигавицата на устата се засяга средно при 50 % от случаите при плоския лишей. Най-често по букалната лигавица се констатират белезникави, мрежовидни папратовидни лезии под формата на плаки, които са леко инфилтрирани. Лезиите в устата могат да бъдат асимптоматични или да предизвикат усещане за парене. Ако се развият ерозии, пациентът може да усеща болка. Оралните лезии епителизират много трудно и се считат за преканцероза.

По гениталиите папулите са розови, често групирани.

Ноктите показват при известна част от болните точковидни хлътвания, надлъжни стрии и поднокътна хиперкератоза.

Много характерна проява на заболяването е появата на лихенни лезии на мястото на физични и други въздействия на кожата.

При повече от 50 % от пациентите с лихен планус лезиите изчезват в рамките на 6 месеца. Установено е, че оралният лихен планус може да има средна продължителност от 5 години.

Съществуват няколко клинични форми на лихен планус:

  • lichen hypertrophicus - папулите са големи, брадавицовидни разположени по предната част на подбедриците
  • lichen planus atrophicus - след преминаване на обривите остават атрофични поражения на кожата
  • lichen planus follicularis - островърхи рогови папули, разположени фоликуларно
  • lichen planus pigmentosum - пигментирани петна могат да се срещнат самостоятелно или в съчетание с лезии
  • lichen planus bullosus - върху лихеннатта лезия се образуват мехурчета или големи мехури, след чието разкъсване се получават болезнени и трудно епителизиращи ерозии
  • ерозивен лихен планус - лезиите са установени върху лигавични повърхности и еволюират от места, предишно засегнати от лихен планус
  • пръстеновиден лихен планус - лезиите са с пръстеновидна форма
  • актиничен лихен планус - този вид сърбяща ерупция обикновено пощадява ноктите, кожата на главата и покритите области
  • lichen planus pigmentosus - рядка форма на лихен планус, която се среща при индивидите с по-тъмна кожа
  • lichen planus pemphigoides - рядка форма на лихен планус, при която се развиват мехури върху лезиите
  • lichen planus zostiriformis - лезиите са разположени по хода на даден нерв

Усложненията при лихен планус могат да включват:

  • потенциал на оралните лезии за малигнена трансформация, особено при мъжете
  • нежеланите реакции на медикаментозната терапия - инфекция, остеопороза, надбъбречна недостатъчност, увреждане на бъбреците, потискане на костния мозък, хиперлипидемия, изоставане в растежа при деца
  • алопеция
  • остатъчна хиперпигментация от хипертрофичните лезии

Диференциална диагноза се прави с лихен нитидус, реакция на присадката срещу приемателя, lichen simplex chronicus, питириазис розеа, гутатен псориазис, плакатен псориазис, сифилис, tinea corporis.

Диагнозата се поставя на базата на клиничните находки и резултатите от биопсия на кожата. Хистопатология на лихен планусОтличителните хистопатологични характеристики на лихен планус включват:

  • хиперкератотичен епидермис (колоидни телца или телца на Civatte) с неправилна акантоза и фокално удебеляване в гранулирания слой
  • дегенеративни кератиноцити в по-ниския епидермис; в допълнение към апоптотичните кератиноцити, колоидните тела са съставени от депозити на IgM (понякога IgG или IgA) и на комплемента
  • линеарни депозити на фибрин и фибриноген в областта на базалната мембрана
  • инфилтрат от лимфоцитни (предимно Т-хелперни) и хистиоцитни клетки с много Лангерхансови клетки в горната част на дермата

Директната имунофлуоресценция установява глобуларни депозити на IgM комплемента, смесени с апоптотични кератиноцити.

Лихен планус е самоограничаващо се заболяване, което обикновено отзвучава в рамките на 8-12 месеца. Леките случаи могат да бъдат лекувани с флуорирани локални кортикостероиди. По-тежките случаи, особено тези със засягане на скалпа, ноктите и лигавиците, могат да се нуждаят от по-интензивна терапия - прилагат се кортикостероиди, ретиноиди, имуносупресори, антибиотици, физиотерапия (PUVA-терапия, акупунктура, климатолечение).

3.7, 10 гласа

ВИДОВЕ Лихен планус МКБ L43

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Лихен планус МКБ L43

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Лихен планус МКБ L43

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО