Лихен нитидус МКБ L44.1

Лихен нитидус е рядка хронично протичаща папулозна дерматоза, срещаща се най-често при деца и млади хора.

Етиологията и патогенезата на лихен нитидус не са изяснени. Туберкулоидната тъканна структура напомня туберкулоза или саркоидоза, но такива не са доказани. Някои случаи на лихен нитидус са в съчетание с lichen ruber planus. Друга теория гласи, че лихен нитидус е самостоятелна болест. Описана е асоциация с болестта на Crohn.

Заболяването се среща рядко, като генерализирани или конфлуиращи се форми се наблюдават по-често при жените. Предилекционни места за развитие на обрива са пениса, флексорните повърхности на предмишниците, шията, понякога гръдния кош и гърба.

Папулите са малки, с размер 1-2 мм, червеникавокафяви при светла кожа и белезникави върху тъмна кожа. Те са полигонални и леко надигнати над кожната повърхност. Понякога в центъра са хлътнали. Инфилтратът им изглежда сив при витропресия.

Дисеминираните лезии, понякога разположени на групи, са мономорфни. Много рядко се срещат везикули или хеморагични лезии, които понякога конфлуират. Често се наблюдава феноменът на Koebner.

Нокътните промени се изразяват в задебеляване на нокътната плочка и онихорексис. Лигавицата на устната кухина се засяга рядко с много малки сивкавобелезникави папули, които не формират линеарни или ретикулирани промени, като тези при lichen planus mucosae oris. Разположени са предимно по лигавицата на твърдото небце и алвеоларния ръб на максилата.

Лихен нитидус има хронична еволюция, с тенденция към спонтанно оздравяване с постлезионална хиперпигментация без атрофия.

Диагнозата се поставя на базата на находките от физикалния преглед и извършената кожна биопсия. Хистопатологично се установява атрофичен епидермис над лезиите, като понякога се наблюдава вакуолна дегенерация на базалния слой. В дермата е налице изразен инфилтрат, разположен непосредствено под епидермиса, който се състои от лимфоцити, хистиоцити, умерен брой епителоидни и гигантски клетки. Данни за некроза не се установяват. Директната имунофлуоресценция обикновено е отрицателна.

Диференциална диагноза се прави с lichen ruber planus, lichen follicularis, keratosis pilaris, pityriasis rubra pilaris, sarcoidosis, psoriasis vulgaris.

Лечението на лихен нитидус се състои от системно приложение на ароматни ретиноиди и антихистамини. Провежда се физиотерапия (PUVA). Локалните кортикостероиди са показани върху ограничени конфлуиращи лезии.