Азатиоприн

В съвременната клинична практика често се налага провеждане на имуносупресиращо лечение. То намира централно място в трансплантологията и в терапията на множество автоимунни заболявания.

За предотвратяване на реакция на отхвърляне на трансплантата основният фактор е потискането на имунната система, докато автоимунните заболявания се дължат на неразпознаване от имунната система на собствени клетки и тъкани, които се третират като чужди. Потискането на имунитета позволява справяне с проблема и адекватна терапия на основното заболяване.

Цитотоксичният антиметаболит азатиоприн принадлежи към групата на имуномодулиращите средства, които потискат имунната система.

Имуносупресорите са голяма група лекарствени средства, които се използват предимно при трансплантация на органи и тъкани и при някои автоимунни заболявания, като основната им цел е потискане на имунната защита на организма.

Основният подход при терапията с азатиоприн е потискане на функцията на лимфоцитите.

Азатиоприн е едно от първите средства използвани като имуносупресори при трансплантация на органи. Механизмът, по който осъществява своя ефект, се състои в инхибиране на пуриновата синтеза. Лимфоцитите, като бързо делящи се клетки, са силно зависими от синтезата на пурини и потискането й води до потискане и на тяхната функция.

Този имуносупресор се използва при:

• автоимунни заболявания
• ревматоиден артрит
• пемфигус
• лупус еритематодес
• ювенилен дерматомиозит
• полимиозит
• автоимунна хемолитична анемия
• болест на Крон
• автоимунен хепатит
• при трансплантация на органи или тъкани
• хемолитична болест на плода и новороденото
• в комплексната терапия на някои малигнени новообразувания

В исторически план азатиоприн е най-широко използваният имуносупресор за предотвратяване на реакции на отхвърляне на присадката, като обикновено се прилага в комбинация с кортикостероиди. В съвременната клинична практика препаратът е изместен от някои по-ефективни и по-малко токсични средства.

Поради тежката миелосупресия (потискане на функцията на костния мозък) до която води, препаратът не се използва в детска възраст и пациенти с нарушения в хемопоезата.

Употребата му се назначава по строги показания, като дозата се определя индивидуално в зависимост от състоянието на болния. Прилага се под формата на таблетки за перорална употреба.

С повишено внимание се прилага при пациенти с увредена функция на черния дроб или бъбреците, при грипоподобна симптоматика, фебрилитет, кървене.

Тъй като е фоточувствителен, по време на употребата му е необходимо да се избягва пряката слънчева или ултравиолетова светлина.

Пациентите са изложени на повишен риск от развитие на някои малигнени хемопатии, като например неходжкинови лимфоми, както и кожен карцином, рак на маточната шийка и други.

Едновременната употреба на азатиоприн с някои лекарствени средства може да провокира появата на нежелани токсични взаимодействия. Такива са:

• алопуринол
• тубокурарин
• варфарин
• други цитотоксични препарати
• циметидин
• фуроземид
• АСЕ инхибитои
• индометацин
• сулфонамиди

Абсолютно противопоказана е употребата на този имуносупресивен медикамент от бременни жени и кърмачки, тъй като сериозно може да увреди нормалното протичане на бременността и да предизвика токсични явления при новороденото.

Употребата на азатиоприн може да доведе до развитието на следните нежелани ефекти:

• имунологични нарушения: реакции на свръхчувствителност, артралгия, миалгия, хипотония, обриви
• хематологични реакции: левкопения, анемия, агранулоцитоза, потискане на костния мозък
• гастроинтестинални нарушения: гадене и повръщане, диария, панкреатит, възпаление или перфорация на червата
• алопеция
• фоточувствителност
• повишена склонност към гъбични, вирусни и бактериални инфекции

Тъй като при употребата му много често се наблюдава гадене и повръщане, се препоръчва симптоматично лечение с антиеметици.