Лечение при лупус

Автоимунните заболявания засягат имунната система на организма, предизвиквайки различни по тежест системни прояви. Честотата им показва тревожна тенденция към прогресивно нарастване, като етиологичните причини и рискови фактори за много от болестите са все още неуточнени.

Едно от най-често срещаните автоимунни заболявания е лупус (лупус еритематодес или лупус еритематозус).

Отличава се с полиморфни клинични прояви, рецидивиращо обостряне на симптоми, последвано от периоди на ремисия с различна продължителност. Засяга всички възрастови групи, но много по-често се открива при жени в детеродна възраст.

Известни са различни форми на болестта, като симптомите варират при отделните пациенти в широки граници и включват промени по кожата (най-често се наблюдава пеперудообразен обрив, засягащ бузите и носа), редукция на теглото, разреждане на косата, отпадналост и повишена умора, увреждания на сърдечно-съдовата, отделителната, дихателната система, анемия и други.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания:

• Лупус еритематодес

Своевременното лечение при лупус изисква комплексен и индивидуализиран подход и съвместна работа на различни специалисти.

Симптоматично лечение при лупус е нестероидни противовъзпалителни средства

Голямата група на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) включва многобройни представители с добра противовъзпалителна и обезболяваща (аналгетична) активност.

Това е една от най-често използваните лекарствени групи за облекчаване на симптомите при лупус и често са и едни от първите средства, които се назначават на съответния пациент.

Към едни от най-широко използваните агенти се включват:

• аспирин
• парацетамол
• ибупрофен
• диклофенак
• напроксен
• индометацин
• целекоксиб

Необходимо е индивидуализиране на терапията, тъй като отделните агенти повлияват в различна степен проявите при различните пациенти, което често налага изпробването на няколко препарата до откриване на най-подходящия за състоянието на конкретния болен.

Обикновено се прилагат перорално (налични са под формата на таблетки и капсули), при необходимост могат да бъдат приложени и парентерално (мускулно или венозно). За облекчаване на болките в ставите някои от лекарствата са налични и в локални форми (крем, гел, маз), които се нанасят по няколко пъти дневно върху засегнатия участък.

Обикновено се назначават кратки курсове на лечение (в рамките на няколко дни до две седмици), но при необходимост приложението продължава повече време.

При прием на по-високи от обичайните дози, както и при дългосрочна терапия, при някои пациенти са възможни сериозни нежелани прояви, най-често изразяващи се в увреждане на стомашно-чревния тракт.

При пациенти със стомашни оплаквания и подлежащи заболявания се препоръчва краткосрочна терапия с представителите от така наречената група коксиби (например целекоксиб, еторикоксиб), които ефективно се справят с болката и възпалението, без да дразнят стомаха поради своите особености в начина на действие.

Повишен риск от изява на нежелани ефекти е налице при лица с чернодробни, бъбречни, сърдечно-съдови, метаболитни и хематологични нарушения, както и такива, които често злоупотребяват със спиртни напитки и наркотични вещества.

При липса на ефект от приложението на нестероидни противовъзпалителни средства се назначават лекарства от други групи за овладяване проявите на болестта.

Лечение при лупус с антималарици (лекарства, използвани при малария) и кортикостероиди

Макар и странно на пръв поглед едни от най-често използваните и с висока ефективност средства, които се прилагат в комплексното лечение при лупус, са някои от представителите на групата на антималариците или това се средствата, които се използват за лечение на различните форми на малария.

Някои от антималариците, като например хидроксихлороквин, повлияват имунната система и по този начин оказват благоприятно въздействие при обостряне на лупус.

Терапията обикновено е комбинирана (включва медикаменти от различни групи), като целта е постигане на оптимални резултати и минимизиране на рисковете от нежелани ефекти.

Често се прилагат в комбинация с кортикостероиди като целта е редукция на дозата на последните (подпомагат тяхното действие, което се постига в по-ниски дози).

Обикновено се прилагат за облекчение на кожните прояви при лупус, язвите в устната кухина и облекчаване на болките в ставите, но оказват добър ефект и при леките форми на лупус за облекчаване на възпалението и хематологичните нарушения.

Най-общо антималариците подобряват кожните прояви като намаляват продукцията на автоантитела, предпазват от увреждащите въздействия на слънчевите лъчи и въздействат благоприятно върху кожните лезии.

Най-често прилаганите препарати от лекарствата, използвани за лечение при малария, включват хидроксихлороквин и хлороквин (в определени случаи и прогуанил).

За разлика от бързите резултати, които се постигат при лечение с кортикостероидите например, при антималариците е необходимо известно време до изява на първите видими ефекти.

В използваните дози антималариците обикновено се считат за относително безопасни и крият нисък риск от изява на сериозни странични ефекти, като най-често са налице гастроинтестинални увреждания и промени в оттенъка на кожата, които отшумяват с прекратяването на терапията.

Тъй като при използването им продължително време и особено в по-високи доза са възможни увреждания на зрението (увреждат ретината) се препоръчва очен преглед преди назначаване на терапията и в хода на лечението, като при установяване на налични промени терапията се преустановява.

Поради добрия им профил на безопасност, антималариците са средство на избор по време на бременност.

Кортикостероидите са едни от най-често използваните лекарства при наличие на обостряне на симптомите при пациенти с лупус.

Често използвани в клиничната практика са преднизон, преднизолон, метилпреднизолон, като се прилагат в различна лекарствена форма в зависимост от състоянието на пациента. Налични са за перорална употреба (таблетки), локална употреба (гел, крем, маз) и инжекционна форма (за интрамускулно или интравенозно въвеждане).

Тяхната висока ефективност се дължи на изразените им противовъзпалителни свойства и способност да потискат имунната система, което от своя страна води до овладяване проявите на болестта.

Във връзка с многобройните съображения по отношение на тяхната безопасност, кортикостероидите се прилагат под медицински контрол, като пациентите често се проследяват за наличие на подобрение и на изява на нежелани ефекти в хода на терапията.

При подобрение на общото състояние и постигане на задоволителен статус на пациента, терапията с кортикостероиди се прекратява постепенно, с плавно понижение на дозата.

При някои пациенти се прилага така нареченото разреждане на терапията (плавно преминаване, в рамките на една или две седмици от двукратно към еднократно приложение или преминаване към режим на приложение през ден).

Високата ефективност на кортикостероидите в терапията на автоимунните заболявания е доказана с годините, но повишено внимание заслужава рискът от изява на различни по тежест нежелани ефекти.

При краткосрочна употреба в сравнително ниски дози нежелани реакции може и да не се развият, а ако са налице обикновено са леки и бързопреходни.

Към едни от най-честите нежелани ефекти наблюдавани при по-продължителна терапия или прием на по-високи дози, се включват промени в кръвното налягане, депресивни епизоди, промени в поведението, увреждане на очите (катаракта), различни по тежест кожни реакции (акне, изтъняване или атрофични изменения, телеангиектазии), диспепсия, язвена болест на стомаха, повишен риск от инфекции, наддаване на тегло и други.

При продължителна употреба, особено при рискови пациенти, се наблюдават промени в костите (изтъняване на костите, остеопоротични изменения, патологични фрактури), развитие на захарен диабет, кардиоваскуларни нарушения, хематологични промени и други.

Лечението при лупус с антималарици и/или кортикостероиди, за разлика от лечението с нестероидни противовъзпалителни средства, изисква профилактичен мониторинг и проследяване състоянието на пациента (физикален преглед, лабораторни изследвания, при необходимост и образни изследвания).

Лечение при системен лупус с имуносупресивни средства, биологична терапия

При липсата на ефект от приложените първоначални мерки (нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, антималарици), при тежки прояви на болестта, при необходимост от използване на твърде високи дози кортикостероиди или при наличие на противопоказания за техния прием се налага включване към комплексната терапия на имуносупресивни средства.

При определени пациенти се прилага и така наречената биологична терапия, която по същество също представлява вид имунотерапия.

Имунисупресивните лекарства обикновено се прилагат по схема, в подходяща комбинация (съгласно възприетите стандарти или въз основа на особеностите на състоянието при отделния пациент), като дозата, честотата на приложение (ежедневно, ежеседмично, ежемесечно), както и продължителността на терапевтичния курс се определят от лекуващия медицински екип.

Към едни от най-често прилаганите при пациенти със системен лупус еритематозус имуносупресанти се включват:

• азатиоприн
• метотрексат
• микофенолова киселина
• циклофосфамид

Лекарствата се прилагат с повишено внимание, тъй като сами по себе си крият сериозен риск от изява на тежки нежелани ефекти, някои от които изискват спешна медицинска намеса.

Именно поради тази причина е от изключително значение преди стартиране на терапията да се определи цялостният здравословен статус на пациента (подлежащи заболявания, налични усложнения в резултат от лупуса, прием на други лекарства), въз основа на което да се изготви индивидуален терапевтичен план.

Всеки отделен препарат се отличава със свои специфични нежелани ефекти, наблюдавани в различна честота, като едни от най-честите включват хематологични нарушения (понижение на броя на червените и белите кръвни клетки), нефротоксичност (увреждане на бъбреците), хепатотоксичност (увреждане на черния дроб), повишен риск от инфекции, различни по тежест неврологични увреждания, репродуктивни нарушения.

Биологична терапия за лечение при лупус еритематодес се назначава при ограничен кръг от пациенти по стандартизирани медицински показания.

По същество този метод включва приложение най-често на препарати, известни като моноклонални антитела.

Едни от най-често използваните агенти при лупус са белимумаб, ритуксимаб и други, които изискват мониторинг на редица жизнени показатели поради риск от нежелани ефекти и често са трудни за откриване и доставяне в болничните заведения.

Прилагат се парентерално (интравенозно), като се дозират по схема, а дозата се изчислява въз основа на килограмите на пациента.

Терапията с моноклонални антитела изисква повишено внимание във връзка с многобройните рискове за пациента. Едни от най-честите нежелани ефекти при провеждане на терапията включват гадене, повръщане, главоболие, стомашен дискомфорт, чести инфекции. Възможни са увреждания на хемопоезата (левкопения, тромбоцитопения, анемия), промени в поведението, нарушения на съня, реакции на свръхчувствителност и други.

Биологичното лечение се прилага при малък процент от пациентите, при които другите терапевтични методики не са дали необходимите резултати.

Лайфстайл лечение при лупус (витамини, добавки, билки, хранене)

Лайфстайл лечението обхваща различни аспекти от начина на живот на пациента, които могат да доведат до влошаване на здравословното му състояние и обостряне на болестта.

От първостепенно значение е ограничаването на вредните навици и насочване към здравословните практики, като най-общо се препоръчва следното:

• отказ от тютюнопушенето: цигарите и цигареният дим сами по себе си водят до бавно, постепенно, но прогресивно влошаване на здравословното състояние и увеличават риска от кардиоваскуларни заболявания и инциденти
• ограничаване на консумацията на спиртни напитки: инцидентният прием на алкохолни напитки в малки количества не представлява съществен риск от здравна гледна точка, но системната консумация на питиета, съдържащи високо алкохолно процентно съдържание крие риск от увреждане на черния дроб, понижаване на имунната защита на организма, увреждане на когнитивните способности
• здравословен хранителен режим: препоръчва се повишен прием на пресни, сезонни плодове и зеленчуци, ядки, риба и свеждане до минимум консумацията на мазни, пържени и преработени храни, тестени и захарни изкушения. Полезна информация може да намерите в раздел Хранене (Хранене при автоимунни заболявания). Храненето е възможно най-естественият начин за прием на всички необходими витамини, минерали, полезни мазнини, протеини и въглехидрати, поради което се препоръчва консултация със специалист (диетолог) за изготвяне на индивидуален план, съобразен с потребностите на конкретния пациент
• използване на подходящи слънцезащитни продукти: за намаляване на рисковете от обостряне на болестта и ограничаване на кожните нарушения се препоръчва ежедневно нанасяне по лицето и откритите части на слънцезащитни продукти с достатъчно висок защитен фактор (препоръчва се употреба на продукти със SPF50), а през летните месеци допълнителна защита се получава от шапките, очилата, подходящото облекло
• подходяща физическа активност: съобразената със здравословното състояние и особености ежедневна физическа активност подпомага поддържането на добър имунен статус, допринася за грижата по отношение на опорно-двигателната и сърдечно-съдовата система, подобрява настроението и емоционалния тонус

• прием на витамини и минерали: посъветвайте се с вашия лекар за необходимостта от допълнителен прием на определени витамини и минерали в случай, че не приемате достатъчно с храната. Има данни за благоприятния ефект по отношение на цялостния здравен статус при пациентите с лупус от прием на омега-3 мастни киселини, витамин D, калций и магнезий
• прием на хранителни добавки: налице са противоречиви резултати по отношение на ефективността на добавките при пациенти с лупус еритематозус, поради което се препоръчва предварителна консултация с наблюдаващия лекар. Според различни проучвания в областта са възможни благоприятни ефекти по отношение облекчаване на някои от симптомите на болестта при прием на пчелно млечице, бромелаин, дехидроепиандростерон, L-канаванин, изофлавони и други
• прием на билки и лечебни растения: някои природни продукти могат да окажат благоприятно въздействие по отношение на някои от основните прояви на болестта, но поради риск от нежелани взаимодействия с някои от използваните лекарствени средства се препоръчва задължителна предварителна консултация с лекуващия лекар. Към потенциално полезните билки и лечебни растения при лупус се включват вратига, хидрастис, лайка, котешки нокът, босвелия, хризантема, акация, евкалипт, нони, кава-кава, джинджифил и други
• алтернативни средства и методи: липсват научни доказателства за ефективността на различните техники, на които се базира алтернативната медицина, което може да се дължи не толкова на действителна липса на ефект, а липса на достатъчно изследвания в областта. Отделните пациенти могат да почувстват облекчение на някои от симптомите при лупус с използването на акупунктура, мануална терапия, хидротерапия, йога, медитация и други, които е редно да бъдат съгласувани с лекуващия медицински екип

Полезна и подробна информация за различните алтернативни подходи за лечение при лупус може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Алтернативни подходи и средства в терапията на системен лупус еритематозус).

Лайфстайл лечението подпомага цялостната терапия при лупус, като намалява риска от обостряне на болестта и подобрява цялостния комфорт на пациента.

Оптимизирането на подходящото лечение при лупус изисква индивидуален подход и съвместна дейност на редица различни специалисти, чест мониторинг на състоянието и показателите на пациента и прилагане на комплексни терапевтични мерки.