Юношески пауциартикуларен артрит МКБ M08.4

Артритът е медицински термин със старогръцки произход, който означава болка в ставите. Първите документирани данни за артрит датират от 4500 години преди новата ера в древноегипетските папируси. Прието е, че артритът е заболяване при възрастните хора, но клинични форми, които се изявяват преди 16-та година на детето се определя като ювенилна форма. Класическите клинични форми на болестта са:

• Системна (остра) форма на хроничен ювенилен артрит
• Полиартритна форма
• Олигоартикуларни форма със синонимно название юношески пауциартикуларен артрит

Спрямо това предразпределение олигоартикуларна е тази форма, при която болестният процес се проявява в по-малко от четири стави. Етиологията на болестта не е напълно изяснена, но се предполага, че настъпва хиперсензитивно състояние след инфекция с патогенен микроорганизъм. Предполага се, че тази хиперсензитивност настъпва единствено при предразположени индивиди. Доказани са хронифицирани форми при инфекция с Парвавирус B-19 и Лаймска болест, известно като артрит при Лаймска болест. Има установена взаимовръзка при имунните механизми между тези патогени и антителата, които реагират с IgG. Други теории са свързани с генетична асоциация с човешкия левкоцитен антиген. Това предопределя и имунокомплексия механизъм.

Първата клинична изява на болестта има два пика. Единият е между 2 и 5 години, а вторият е между 11 и 13 години.

Спрямо глобални статистически анализи се установява, че болестта е по-честа при момичета, отколкото момчета. Честота на юношески артрит със системно начало е еднакво преразпределена между половете.

Юношески пауциартикуларен артрит протича предимно като юношески полиартрит (серонегативен). Тази форма на ювенилен артрит има две основни подгрупи:

• Първи тип

Първи тип се среща между е около 30%. Болестният процес от ставите на горния крайник ангажира предимно лакътните, а от ставите на долния крайник — колената и глезените. Нерядко се съобщават и за темпоромандибуланите стави, ставите на шията или сакроилиачната става. Основно усложнение при тази подформа на болестта е иридоциклитът. Неконтролираното очно възпаление може да прогресира до развитие на дегенеративни изменения в очния апарат, катаракта, глаукома и други усложнения. Затова при деца с юношески пауциартикуларен артрит се прилага тест за зрителната острота. При тази форма пациентите нямам генетична асоциация с HLA-В27, не се позитивира ревматоидния фактор, но се установяват антинуклеарни антитела. Това и доказва имунната теория на болестта.

• Втори тип

Симптомите се изявяват в училищна възраст и за разлика от първия тип, при втория тип боледуват предимно момчета. В глобален мащаб честотата е около 15%. Подобно при първата подформа на болестта и тук ревматоидният фактор е отрицателен. Това лабораторно изследване се прави в съображение за серопозитивен ревматоиден артрит, тъй като около 3% от заболелите с това заболявания, клиничната симптоматика започва в ранна детска възраст.

Но за разлика от първата подформа на юношески пауциартикуларен артрит, тук се установява асоциация HLA-В27. При наличието на това генетично предразположение, чести усложнения са:

• Ювенилен анкилозиращ спондилоартрит
• Артропатия след чревна анастомоза
• Постдизентерийна артропатия
• Юношеския артрит при псориазис
• Синдром на Reiter-Leroy

Основен субстрат в патогенетичния прогрес на болестта е ставното ангажиране. При възпалителни промени се нарушават локалните защитни свойства на ставата. Настъпва пролиферация на ставната синовия. Сформират се абсцеси и кисти по-ставната повърхност, от които следват хрущялни и кости ерозии. Постепенно ангажираните стави се видоизменят от нормалната анемична конфигурация. Затруднява се движението, ставите се деформират и настъпва постепенна инвалидизация. Освен това се нарушава регионалното кръвоснабдяване на нервно-мускулната система и мускулите атрофират.

Класическата симптоматична изява включва:

• Болка, която се усеща при активни и пасивни движения на засегнатите стави
• Подуване на ставите, което се дължи на отока
• Локално зачервяване на надлежаща кожа
• Локално зачервяване
• Дисфункция

Диагностичният алгоритъм на юношески пауциартикуларен артрит преминава през следните етапи:

• Анамнеза и физикален преглед

Анамнезата е насочено лекарско интервю, от което лекаря "извлича" данните, които са свързани със сегашните оплаквания на пациента, минали заболявания, рискови социални фактори и ненапоследно място фамилна обремененост. На следващия етап се прилага пълен физикален преглед с акцент върху опорно-двигателната система и изследване на очен статус.

• Лабораторни изследвания

Скоростта на утаяване на еритроцитите и С-реактивният протеин свидетелстват за налични възпалителни процеси в организма. Тези изследвания се правят в съображение на търсене на инфекциозна етиология на ставната симптоматика. За да се диференцира юношески ревматоиден артрит се изследва ревматоиден фактор. При наличие на имуногенна етиология се позитивират антинуклеарните антитела.

• Образни и инвазивни диагностични методи

Рентгенографията остава конвенционален диагностичен метод. Методът е подходят за изследване на оставения статус при по-продължителни данни на симптоматика. Белези на ставна увреда са наличните абсцеси и кисти по хрущялната и ставата повърхност, ерозивни изменения, кости деформация и намаляване на ставното пространство. При остра форма на клиничната изява се препоръчва артросонографията, която е дел на ултразвуковото изследване. Методът е нативен, при който не се използва рентгеновото лъчение. Посредством артросонографията може да се извърши артроцентеза. При този метод от ставното пространство се извлича пунктат, който се подлага на цитологично, биохимично и микробиологично изследване с цел верифициране (установяване) на причинителя.

Терапията при юношески пауциартикуларен артрит цели да ограничи болестния процес и да предотврати евентуална инвалидизация. Острото възпаление добре се повлиява от кортикостероиди. Но кортикостероидната терапия има редица негативни ефекти и затова не е противопоказна дългосрочната терапия с тях. Кортикостероидите могат да предизвикат заболявания като захарен диабет, артериална хипертония, остеопороза. Продължителната болка добре се повлиява при прием на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Ако тези медикаменти се приемат пер ос (през устата) е необходима да се приема медикаменти, които защитават стомашната лигавица, тъй като НСПВС могат да предизвикат язва на стомаха и дванадесетопръстника.