Артропатия след чревна анастомоза МКБ M02.0

Възпалителен или дегенеративен процес в ставния апарат се определя като артрит. Инфекциозните артропатии са група заболявания, които разглеждат възпалителни артропатии, причиняващи се от патогени — бактерии, вируси, гъби и паразити. Рубриката "артропатия след чревна анастомоза" представлява артроза, която етиологично се различава от останалите форми. В тази рубрика ставното възпаление се дължи на предхождаща оперативна интервенция на чревния тракт.

Артропатия след чревна анастомоза се среща още под синонимните названия:

• Синдром на чревния байпас, свързан с артрит и дерматит
• Артропатия с дерматит при чревен байпас

Болестта е рядка. Не всяка оперативна интервенция на храносмилателния тракт се следва от подобна артропатия. Но е установена взаимовръзка с:

• Дивертикулит на червата
• Болест на Crohn (регионален ентерит)
• Улцерозен колит
• Синдром на сляпата бримка

Предполага се, че артропатия след чревна анастомоза се дължи на бактериален свръхрастеж. Бактериалният свръхрастеж се следва от функционални нарушения на гастроинтестиналния тракт. Нарушава се абсорбцията на хранителните вещества, мазнините, витамини.

Бактериалните антигени напускат границите на храносмилателната система и навлизат в циркулацията. Пептидогликаните се свързват с циркулиращи антитела и чрез кръвообращението достигат до различни органи. Отлагането на антиген-антитело комплекси в синовията на ставните хрущяли предизвиква възпалителен процес — артрит. Отлагането на тези комплекси в кожата клинични се презентира с дерматит.
Симптоматиката на артропатия след чревна анастомоза се изявява от 1 до 6 години след оперативната интервенция. Симптомите обикновено имат цикарден ритъм. Продължителността на един симптомокомплекс е между 2 и 4 седмици, като на всеки 4-6 седмици започва нов цикъл.

Водещо етиологично значение имат:

• Escherichia coli
• Bacteroides fragilis
• Streptococcus species

Основен симптом на артропатия след чревна анастомоза е полиартралгията, която при 2/3 от пациентите се придружава от васкулит. Дерматологичният статус при пациента се презентира от малки червени папули, мехури и пустули, които се локализират предимно на горната част на ръката. Тези кожни измения често се диференцират с фебрилна неутрофилна дерматоза, erythema nodosum или рецидивиращ паникулит [Weber — Christian].

Клиничната манифестация на артропатия след чревна анастомоза включва още:

• Фебрилитет
• Миалгия (мускулни болки)
• Неерозивен полиартрит
• Теносиновит (възпаление на сухожилията)

Неовладяването на болестния процес се следва от усложнения като:

• Електролитни смущения
• Чернодробна недостатъчност
• Нефролитиаза
• Дефицит на витамини
• Дефицит на цинк 
• Дехидратация

Диагностичен алгоритъм

• Анамнеза и физикално изследване

Анамнезата представлява насочен лекарски разпит. От проведеното интервю се снемат данни за сегашните оплаквания, придружаващи и минали заболявания. Важно да бъде установена предхождаща оперативна интервенция на храноснимателния тракт. От физикалното изследване лекарят констатира видими промени по ставния апарат — локално повишаване на температурата, зачервяване, оток, скованост, а от дерматологичния статус специфичните папули. Ако настъпи усложнения на болестния процес, физикалният статус се променя. Например при дехидратация се установява:

1. Намален тургор
2. Хлътнали очи
3. Анурия
4. Жажда
5. Сухи лигавици

При тежко степенна дехидратация съществува реален риск от хиповолемичен шок.

• Лабораторни изследвания

При изследване на пълна кръвна картина се установяват неспецифични промени. Могат да бъдат завишени стойностите на еозинофилите и неутрофилите. Важно е да бъде установена хематологичният статус, тъй като от една страна има нарушена резорбция на витамин К, а от друга има чернодробна недостатъчност. Бъбречната функция се интерпретира спрямо стойностите на креатинина в кръвта.

• Образни диагностични методи

От образните диагностични методи се прилагат компютърна томография и рентгенографията. Посредством рентгенографията могат да бъдат визуализирани вътреставните изменения и промените по чревния тракт.

• Инструментални изследвания

Прилага се кожна биопсия, посредством, която се разкрива наличието на периваскуларни неутрофилни гранули, неутрофилна инфилтрация, изразен дермален оток и дермо — епидермално отлепване.

Терапията на артропатия след чревна анастомоза има две направления. Консервативната терапия е насочена към овладяване на симптомите. Основна група фармакологични средства са кортикостероидите, поради техния противовъзпалителен ефект. Друга група медикаменти са антибиотиците, които се прилагат след определяне към бактериална чувствителност спрямо резултатите на антибиограмата. Неконсервативната терапия включва преоценяване на чревния байпас с последваща хирургична интервенция.