Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на червата Дивертикули на червата

Дивертикули на червата МКБ K57

Дивертикули на червата МКБ K57 - изображение

Дивертикулите представляват сляпо завършващо торбовидно образувание на червото съобщаващо се с неговия просвет. Названието произхожда от латинската дума diverticulum, която означава отклонение от основния тракт. Дивертикули на червата са рядка патология и обикновено не дават клинична изява. Откриват се случайно при рентгеново изследване. Най-често са разположени в постбулбарната част на дванадесетопръстника или в други части на тънкото черво. Могат да бъдат и множествени.

В дуоденума имат типичния вид на истински дивертикули, чиято стена съдържа всички слоеве на чревната стена. В тънкото черво са обикновено псевдодивертикули (стената им съдържа само лигавица и субмукоза). При задържане на храна в лумена, вторично се развиват възпалителни или обструктивни нарушения.

Дивертикулозата на дебелото черво е заболяване, при което се образуват множествени издувания като торбички от лигавица, покрити със сероза без мускулен слой, т.е. по строеж те са псевдодивертикулози, защото не участва цялата чревна стена. Дивертикулозата на дебелото черво е заболяване на възрастта над 50-60 години. Според някои проучвания повече от 50 % от хората над 80-годишна възраст имат дивертикулоза. Жените боледуват малко по-често от мъжете.

Етиология на дивертикули на червата
Дивертикулите биват вродени и придобити.

  • Вродените се срещат предимно в ранна детска възраст и причините все още не са изяснени.
  • За придобитите дивертикули важна роля играят хронични заболявания на червата, намалена употреба на целулозна храна, конституционални фактори и др.

В патогенезата на дивертикули на червата участват няколко фактора:
Нарушената моторика на червата, хипертрофия на мускулната стена и повишено вътрелуменно налягане обуславя дискоординация между съкращенията на надлъжната и циркулярната мускулатура на мускулния слой.
Слабост в чревната стена е друг фактор за образуване на дивертикули. Дистрофични промени в стената, създаващи слабостта, където дистрофично променените съединителна и мускулна тъкан се заместват с мастна тъкан. Особено слаби места са местата на преминаването на кръвоносните съдове.
За повишеното вътре луменно налягане играят роля някои анатомични аномалии като недостатъчност на клапния апарат на гастро - интестиналния тракт. Повишеното налягане води до образуване, по съществено на пулсионни дивертикули в слаби места на чревната стена.

Обикновено дивертикулите се образуват по страничните повърхности на дебелото черво, в пространството между тениите, най-често дивертикулите се локализират в лявата половина на дебелото черво. Големината им варира от 0.5 до 1.5 см в диаметър, а шийката им е широка от 3-5 мм. По брой те са десетки и много рядко единични.

Дивертикули на червата се класифицират въз основа на:
I. Броя им:
1. Единични;
2. Множествени;
II. Начин на възникване:
1. Вродени;
2. Придобити;
III. Наличие на усложнения:
1. Усложнени;
2. Неусложнени;
IV. Външната им форма:
1. Торбовидни;
2. Вретеновидни;
3. Конусовидни;
4. Цилиндрични;
V. Строежа на стената:
1. Истински - състоят се от всички слоеве на стената;
2. Псевдодиверикули - стената им е изградена от mucosa i submucosa.

Клинична класификация на дивертикули на червата
Дивертикулоза без клинична симптоматика - среща се в 1/3 от изследваните и се приема като случайна находка.
Дивертикулоза с клинична симптоматика - характеризира се с болка в корема, нарушен моталитет, гадене и рядко повръщане. Някои болни имат запек придружен с кръв и слуз в изхожданията, а често и редуване на запек с диария.
Дивертикулоза с дивертикулит (без усложнения, усложнена с перфорация и перитонит, с параколичен абсцес, кръвотечение, илеус - чревна непроходимост, фистули).

Клинична картина на дивертикули на червата
Главните признаци на неусложнената с дивертикулит дивертикулоза са болки в корема и функционални нарушения на дебелото черво. Болката обикновено е тъпа и дифузна. При дивертикули на дебелото черво обикновено се локализира в ляво и може да бъде периодична, слаба или силна или с коликообразен характер. Характерно е липсата на палпаторна болезненост. Функционалните нарушения се изразяват в запек, по-рядко в диария, гадене и повръщане.

Причините за развитието на дивертикулит е задръжката на фекалии в дивертикулите, образуването на ерозии, язви, които създават благоприятна почва за възпалителен процес - дивертикулит, перидивертикулит, параколит. Главните признаци при дивертикулит са: болка в корема, засилване на запека, метеоризъм, повишена температура, левкоцитоза, палпаторна болезненост по хода на червото, при перидивертикулит и параколит може да се палпира инфилтрат и да е налице перитонеално дразнене.

При дивертикули на червата се получават следните усложнения:
Кръвотечение от възпалителния дивертикул най-често поради ерозия на артерията, която се намира в шийката на дивертикула. Кръвотечението може да бъде профузно с признаци на остра кръвозагуба, с анемизиране, тахикардия, снижение на хемоглобина, изхождане на непроменена кръв с изпражненията. В други случаи кръвотечението е слабо, продължително, но също води до анемия. При 30 % от случаите се налага хирургично лечение. Необходимо е да се извърши колоноскопия за установяване на мястото на кръвотечението. Операцията се състои в обшиване на кървящия съд и инвагинация на дивертикула в червото или сегментна резекция на червото.
Перфорация с перитонит - дава тежък фекулентен перитонит, който налага спешна операция.
Образуване на параколичен абсцес и фистулизиране. Абсцесът може да се пробие към лумена на червото и да се получи излекуване, но може да се пробие и в друг коремен орган, като се оформя вътрешна фистула. Абсцесът може да пробие и в свободната коремна кухина, при което се получава дифузен перитонит.
Остра чревна непроходимост. Най-често тя има характер на обтурационна и се дължи на псевдотуморни формации от възпалителен инфилтрат, получени при перфорация или перидивертикулит.

Диагноза и лечение на дивертикули на червото
Диагнозата се основава на клиничната симптоматика, фиброколоноскопията и най-много на иригографията.
Болните с дивертикулоза и неусложнен дивертикулит подлежат на консервативно лечение. То включва диета, богата на плодове и зеленчуци. Целта е да се осигури редовна и лесна дефекация. При болки и запек се дават спазмолитици, лаксативи, а при признаци на дивертикулит и антибиотици. Показания за оперативно лечение има при дивертикулит с перфорация, при усложнения с илеус, при не овладяващо се кръвотечение, вътрешни фистули и при изострящ се често дивертикулит. Операциите, които се прилагат в зависимост от случая са: резекция на сигмата или хемиколектомия.

Повече за дивертикули на тънкото и дебелото черво и техните усложнения можете да прочетете при:

3.0, 10 гласа

ВИДОВЕ Дивертикули на червата МКБ K57

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Дивертикули на червата МКБ K57

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Дивертикули на червата МКБ K57

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Дивертикули на червата МКБ K57

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки