Други болести на червата МКБ K55-K63

Към голямата група болести на храносмилателната система се включват и други болести на червата. В рубриката се включват различни по вид и етиология увреждания по хода на интестиналния тракт, много от които показват идентично клинично протичане, диагностичен и терапевтичен подход. Ранното разпознаване и диференциране на заболяванията подпомага назначаването на своевременно лечение и се асоциира с по-добра прогноза във връзка с по-нисък риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Други болести на червата: причини и рискови фактори

Етиологията на заболяванията, включени в рубриката други болести на червата, е често многофакторна и комплексна, като изясняването на причините и рисковите фактори, допринесли за развитието на конкретното увреждане, има важно значение в оптимизацията на последващата терапия и изготвянето на ефективни профилактични мерки.

Най-общо следните фактори се считат като рискови и се асоциират с по-висок риск от развитие на различни интестинални нарушения:

• възраст: с напредване на възрастта нараства и рискът от поява на увреждания по хода на червата, като по-често заболяванията се описва при лица над 50 години
• прием на лекарства: приемът на високи дози от някои лекарства или продължителната им употреба в стандартни дози крие риск за интестиналния тракт, като такива са нестероидните противовъзпалителни средства, кортикостероидите, химиотерапевтици и антибиотици, някои антидепресанти и други
• вредни навици: редица вредни навици, като например тютюнопушене, наркомании, системна употреба на алкохол, преяждане, продължително гладуване и други крият риск с времето да провокират или съдействат за появата на интестинални увреждания
• непълноценно хранене: непълноценното, нездравословно хранене с намален внос на растителни влакнини, витамини и минерали в резултат от прекомерна консумация на консервирани, преработени, мазни храни е рисков фактор за болести на интестиналния тракт
• подлежащи заболявания: редица подлежащи заболявания както по хода на храносмилателната система (язвена болест, дивертикулит, болест на Крон, улцерозен колит, неоплазми), така и със системен характер (захарен диабет, хипертония, други сърдечно-съдови увреждания, метаболитни нарушения и други) крият риск от увреждане на интестиналния тракт в хода на своята прогресия
• травми и операции в коремната и тазовата област: тежки травми в тазовата или коремната област, наранявания, както и оперативни интервенции могат да станат провокиращ фактор за развитие на интестинални увреждания

Редица други фактори, освен гореизброените, могат да съдействат за появата, развитието и прогресията на различни по вид интестинални увреждания, като в масовия случай етиологията е комплексна и болестта се развива под влиянието на комбинация от редица фактори.

Видове други болести на червата

В тънките черва се извършва химично разграждане на храната, идваща от стомаха, а също и резорбция на хранителните вещества. В неговия просвет се изливат и упражняват своето действие секретите на големите храносмилателни жлези (черния дроб и задстомашната жлеза). За ефективното изпълнение на своите функции тънкото черво разполага с голяма секретираща и резорбираща повърхност.

Тънкото черво представлява нагъната тръба, която започва от пилора на стомаха и завършва при илео-цекалната клапа, намираща се на границата с дебелото черво. Дебелото черво е последният отдел на храносмилателния канал. То започва от илео-цекалната клапа и завършва със задно-проходното отвърстие (анус).

Към други болести на червата се включват увреждания на тънкото, дебелото или и на тънкото и дебелото черво, със засягане на ограничени сегменти или големи, дифузни участъци.

В рубриката се включват следните заболявания с характерните за тях особености и симптоми:

• съдови болести на червата: съдовите болести на червата включват развитието на исхемични нарушения, които водят до увреждане на кръвооросяването на тънките и дебелите черва. До такива исхемични промени могат да доведат спазъм, тромб, ембол или атеросклероза на съдовете, кръвоснабдяващи червата. Съдовите заболявания на червата могат да бъдат остри и хронични. Причини за остри съдови болести на червата са емболия и тромбоза на артериите и вените на червата, което води до инфаркт на червата, а най-честата причина за хронични съдови болести е атеросклерозата на чревните артерии
• паралитичен илеус и непроходимост на червата без херния: паралитичният илеус представлява чревна непроходимост, до която се стига поради потиснат тонус на гладката мускулатура на червата, което води до намаляване или напълно изчезване на моторната им дейност. Причините за паралитичен илеус токсично-възпалителни, рефлекторни, миогенни, съдови, неврогенни и други. При навлизане на определен чревен сегмент в друг се касае за инвагинация. Най-честата причина за инвагинация е прекарани чревни разстройства и усилена чревна перисталтика. Чревна непроходимост може да бъде причинена и от жлъчен камък, като конкрементите попадат в червото през папилата, фистула или анастомоза. Друг вид механична чревна непроходимост е фекалното запушване и запушване от ентеролит. След прекаран перитонит или друга коремна операция се получават сраствания между червата, които могат да доведат до чревна непроходимост или адхезивен илеус, които протичат с характерните за състоянието симптоми
• дивертикули на червата: сляпо завършващо торбовидно образование, съобщаващо се с просвета на червото, се означава като дивертикули на червата. Те обикновено не дават симптоматика и се откриват случайно при изследвания на червата. Могат да бъдат истински и псевдодивертикули, според това дали съдържат всички слоеве на червото. Според външната им форма са вретеновидни, торбовидни, цилиндрични и конусовидни. Бедната клинична изявява на дивертикулите най-често включва коремна болка и нарушен моталите, а клиничната изява обикновено е при настъпване на усложнения (кървене, перфорация, остра чревна непроходимост)
• синдром на раздразненото черво: колон иритабиле или синдром на раздразненото черво представлява функционално разстройство, без развитие и наличие на морфологични усложнения, с разнородна клинична изява и рецидивираш ход. Причините за появата му не са напълно изяснени, обсъждат се невропсихични и емоционални фактори, инфекции или възпалителни заболявания на червата, бедна на фибри диета и други. Клинично се изявява с коремен дискомфорт, хронична болка, променени изхождания с развитие на запек или диария, често са налице и подуване на корема, слуз в изхожданията, а по-рядко горно диспептични оплаквания и екстраинтестинални прояви
• други функционални чревни нарушения: в рубриката се включват развитието на констипация (запек), функционална диария, неврогенни черва, мегаколон, спазъм на сфинктера на ануса и атония на колона, всяко от които протича с някои характерни и редица неспецифични прояви
• фисура и фистула на ануса и ректума: острото разкъсване на аналната лигавица се означава като остра анална фисура. Когато фисурата персистира и дава оплаквания повече от 4 седмици се говори за хронична фисура. Фистулите представляват гнойни канали, чийто вътрешен отвор започва от морганиевите крипти, като могат да бъдат пълни и непълни. Пълни са фистулите, които имат вътрешен отвор към ректума и външен отвор към кожата, а непълни, когато имат само вътрешен отвор към ректума
• абсцес на ануса и ректума: абсцесите на ануса и ректума представляват остър гноен процес с развитие на остър парапроктит или перианален абсцес. Започват от криптите на ректалната лигавица и се разпространяват в рехавото пространство, повечето са спорадични, въпреки че някои заболявания увеличават риска за развитието им (захарен диабет, болест на Крон, хроничен прием на кортикостероиди). Болката в перианалната област е най-честия симптом на аноректалните абсцеси, често съпровождана от други локални или системни прояви
• други болести на ануса и ректума: в рубриката се включват развитието на полип на анус и ректум, пролапс на анус и ректум (изпадане на част или на цялата ректалната лигавица през ануса), стеноза (стеснение на аналния канал и правото черво), кръвоизлив, язва на анус и ректум, радиационен проктит (възпалително увреждане на долните части на дебелото черво причинено от рентгенови лъчи или друго йонизиращо лъчение, като част от лъчетерапия), перфорация и други
• други болести на червата: други болести на червата включват абсцес, перфорация, фистула, язва, ентероптоза, полип с уточнена или неуточнена локализация и засягане на различни по размери сегменти от интестиналния тракт. Симптомите често се припокриват, неспецифични са и за диагностициране на състоянията са необходими задълбочени изследвания

Сред най-честите усложнения на различните заболявания на червата се включват хеморагия (различно по степен кървене), вторична инфекция, септично състояние, малабсорбционен синдром, исхемични и некротични промени и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при други болести на червата обикновено изисква комплексен и целенасочен подход с провеждане на различни и многобройни изследвания с цел поставяне и потвърждаване на диагнозата, различаване от други, протичащи идентично интестинални увреждания, както и при възможност уточняване на етиологията на болестта.

За целта се прилагат следните диагностични подходи:

• анамнестични данни: данните от разпита на пациента обикновено са оскъдни и слабо информативни, но могат да насочат към давността и тежестта на проявите, връзката им с приема на храна, изясняване на някои рискови фактори (вредни навици, грешки в диетата, подлежащи заболявания)
• клинико-лабораторни находки: физикалният преглед в повечето случаи е слабо информативен и може да покаже наличието на неспецифични находки (палпаторна болезненост, промени в перисталтиката, наличие на шумове и други), но може и да липсват отклонения в находките. Лабораторно се назначават пълни кръвни изследвания за уточняване на нарушения в хемопоезата, алкалното равновесие, коагулацията и други, както и установяване на маркери на възпалението и характерни за инфекциозен процес находки
• образни и инструментални изследвания: с най-високо информативно и диагностично значение както за поставяне на диагнозата, така и за диференциране от другите чревни заболявания, са различните образни и инструментални изследвания, като често се назначават ехографско изследване (ултразвукова диагностика), контрастна или нативна рентгенография, ендоскопско изследване, а при нужда и компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ангиография, манометрични изследвания, биопсия в хода на ендоскопското изследване и други

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване на отделните заболявания, включени в рубриката, едно от друго, но също и различаване от редица други интестинални заболявания с инфекциозна, автоимунна или неопластична етиология и сходно протичане и диагностични находки.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при пациентите с други болести на червата се определя строго индивидуално в зависимост от редица фактори (общо състояние, тежест на болестния процес, необходимост от спешна медицинска намеса, развитие на усложнения и други).

Най-общо лечението бива консервативно (лекарства, диета, общи мерки и средства) и оперативно, като при много от пациентите се налага назначаването на комбиниран подход с комплексни мерки за лечение на заболяването.

Обикновено терапията включва някои от следните лечебни мероприятия и средства:

• лекарствена терапия: в зависимост от оплакванията на пациента и особеностите на болестния процес лекарствената терапия е етиологична (за лечение на причините на болестта) или симптоматична (само за облекчаване на проявите). Може да се наложи провеждане на лечение с антибиотици, кортикостероиди, противовъзпалителни средства, ензими, антисекреотрни средства, витаминни добавки, заместителна терапия и други, прилагане перорално (по-рядко) или парентерално
• хигиенно-диетичен режим: често до стабилизиране състоянието на пациентите се препоръчва парентерално хранене с постепенно преминаване към обичайното хранене. След стабилизиране на пациентите често се налагат някои корекции в дневното меню, като се препоръчва здравословно и пълноценно хранене с прием на достатъчно растителни влакнини, витамини, минерали и есенциални нутриенти, както и прием на достатъчно течности (вода, чай)
• общи мерки: общите мерки включват ограничаване на вредните навици, подобряване на физическата активност, редукция при нужда на телесното тегло, контрол и лечение на други подлежащи заболявания и редица други мерки по преценка на лекуващия лекар
• оперативна намеса: хирургично лечение се налага при определени състояния като опция на първи избор (остри съдови инциденти, тежки усложнения и други), както и при липса на ефект от консервативните мерки, при липса на друга алтернатива и по преценка на лекуващия медицински екип. В зависимост от особеностите на болестния процес се избират подходящи оперативни техники, като се предпочитат тези с минимално инвазивен характер с цел понижаване риска от усложнения и по-бързо възстановяване на пациентите. Обикновено предоперативно и няколко дни след интервенцията се назначава подходяща антибиотична профилактика

Прогнозата при други болести на червата се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите и тежестта на болестния процес, ранната диагноза и своевременната терапевтична намеса.

Заглавно изображение: freepik.com