Съдови болести на червата МКБ K55

Към голямата рубрика други болести на червата се включва и развитието на съдови болести на червата. При тези състояния в резултат от нарушения в съдовия мотилитет и развитието на исхемични промени настъпват различни по тежест увреждания, които често протичат с идентични, неспецифични клинични прояви и изискват лечение от спешен порядък за минимизиране рисковете от развитие на дългосрочни и фатални последици.

Съдови болести на червата: етиология и рискови фактори

Съдовите болести на червата са исхемични увреждания на червата, възникващи поради нарушения приток на кръв към интестиналния тракт. Трите основни кръвоносни съдове, които могат да се запушат, са артерия целиака, горна мезентериална артерия и долна мезентериална артерия.

Заболяванията могат да се срещнат във всички възрастови групи, като по-често се развиват при напредване на възрастта, като сравнително рядко се описват при пациенти под 40 години. Липсват точни статистически данни относно разпределението по поло, като според някои автори съдовите интестинални инциденти се описват малко по-често сред представителите на нежния пол.

Заболяванията често имат непълно уточнена етиология и многофакторно развитие, тъй като различни по вид допълнителни фактори и увреждания могат да благоприятстват развитието на съдови инциденти.

По-често възникват при наличие на атеросклероза, тромбемболия, аневризма, спазъм, както и при налични и лошо контролирани сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, подлежащи заболявания на интестиналния тракт с автоимунна или неопластична етиология и други. Предразполагащи фактори могат да бъдат тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркомании, непълноценно хранене и малабсорбционен синдром, заседнал начин на живот, силен стрес, злоупотреба с някои лекарства и други.

В зависимост от особеностите и естеството на причините, нарушенията могат да се изявят остро или хронично, могат да засегнат малки сегменти от тънкото или дебелото черво, а могат и да се разпространят дифузно с обхващане на големи участъци.

Изясняването на рисковите фактори, благоприятствали развитието на съдовите заболявания, има важно значение при оптимизация на индивидуалния терапевтичен план и създаването на ефективни профилактични мерки за намаляване риска от рецидив.

Видове съдови болести на червата

Към групата се включват различни по вид увреждания, протичащи остро или хронично и засягащи различни сегменти от интестиналния тракт:

• остри съдови болести на червата: острите съдови болести включват инфаркт на червата, мълниеносен исхемичен колит, исхемия на тънкото черво, мезентериален инфаркт, емболия и тромбоза на артерия или вена. Мезентериална тромбозата представлява тромбоемболичното запушване на артериалната съдова мрежа или на венозния дренаж на тънкото черво, като бързо се развива исхемия, исхемичен колит или инфаркт на чревната стена. Независимо какъв тип е мезентериалната тромбоза (артериална или венозна), в чревната стена се развива хеморагичен инфаркт. Първоначално отделни сегменти от тънкото черво изглеждат силно кръвонапълнени, със субсерозни или субмукозни кръвоизливи. По-късно стената става силно оточна, тъмночервена и хеморагично пропита. Червото е раздуто, с кръвенисто съдържимо, като инфарцираният участък е рязко ограничен от здравата част на чревната стена. При венозна оклузия некротичният, тъмно виолетово-черен (цианотичен) участък постепенно преминава в запазената тъкан. След около 24 часа от запушването на съда се развива серо-фибринозен или фибринозен перитонит и други различни по тежест усложнения
• хронични съдови болести на червата: най-честата причина за хронично запушване на чревните артерии е атеросклерозата. Поради отлично развитата колатерална циркулация, тежки стенози и тромбози на една, а понякога и на две артериални артерии, се толерира добре. Важна причина за хроничната интестинална исхемия, водеща до мезентериален инфаркт, е състоянието на интимална хиперплазия на висцералните артерии. Единствената постоянна находка при пациенти със симптоматична хронична интестинална исхемия е загубата на тегло, причината за което е, че болката увеличава интензитета си, след като пациентите се нахранят (постпрандиална болка), поради което пациентите започват да се хранят по-малко и да приемат по-малко храна
• ангиодисплазия на колона: ангиодисплазията представлява малформация на малките съдове на червата. Това е честа причина за необяснимо стомашно-чревно кървене и анемия, особено при възрастни пациенти. Дегенеративните лезии често са многобройни и включват сегменти от цекума или възходящото черво, въпреки че могат да се появят и на други места. Клинично може да се изяви с окултно кървене и мелена до масивна ректорагия
• други съдови болести на червата: особено внимание от съдови болести на червата трябва да се обърне на компресия на трункус целиакус. Ангиографичните находки показват, че целиачната артерия често се компресира от различни сухожилия или сраствания, които започват от диафрагмалните крачета. При тези пациенти симптомите не са прекалено силно изявени, но се демонстрира особен епигастрален шум. Все пак при слабо развити колатерали към територията, кръвооросявана от трункус целиакус, се появяват и симптомите на интестинална исхемия и се появява постпрандиална болка и тежка загуба на тегло
• съдови болести на червата, неуточнени: неуточнени съдови болести на червата включват развитие на неуточнени и диагностично неизяснени исхемичен колит, ентерит и ентероколит, в резултат от недостатъчно кръвоснабдяване. Патологичната находка, която се наблюдава, са мукозни и субмукозни кръвоизливи и оток с леки некрози и улцерации. В по-тежките случаи патологичната картина наподобява възпалителна болест на червата, като могат да се видят хронични язви, крипти, абсцеси и псевдополипи. В най-тежките случаи може да се стигне и до перфорация на червата. Клиничната изява на исхемичния колит и ентерит е коремна болка, кървене от долния интестинален тракт, диария, висока температура и общи прояви

Ранната диагноза и лечение намаляват риска от развитие на усложнения, като сред най-честите се включват тежка хеморагия с анемия, вторична инфекция, септично състояние, гангренозни и некротични изменения.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при различните по вид съдови интестинални увреждания изисква обстоен, целенасочен и комплексен подход и назначаване на различни по вид и характеристики изследвания за потвърждаване на диагнозата и подпомагане диференциалната диагноза:

• анамнестични данни: макар обикновено да имат слабо информативен характер, анамнестичните данни могат да насочат към уточняване давността на оплакванията, изясняване на налични подлежащи рискови фактори, допринесли за появата на заболяването (което има значение при последващата оптимизация на лечението и назначаване на ефективни превантивни мерки за намаляване риска от рецидив)
• клинико-лабораторни находки: физикалният преглед може да установи различни по вид находки, често с не особено специфичен характер, които не подпомагат особено поставянето на диагнозата, но могат да имат значение за диференциране на заболяването от някои други, идентично протичащи увреждания. От лабораторните изследвания може да се направи обща оценка на здравословния статус на пациента, оценка на електролитния баланс, хемопоезата, коагулационния статус и други
• образни и инструментални методи на изследване: с най-високо информативно значение са резултатите, получени от образните и инструменталните методи на изследване, като в зависимост от състоянието на пациентите се назначават различни по вид изследвания. Най-често това са ултразвукова диагностика на корем, контрастна или нативна рентгенография, ендоскопско изследване, ангиография, а при нужда може да се наложи и извършване на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други по преценка на лекуващия лекар

Диференциалната диагноза включва различаване на отделните съдови увреждания едно от други (включително и уточняване на остри или хронични нарушения се касае), но също и различаване от различните интестинални увреждания с инфекциозна, автоимунна и неопластична етиология, които протичат идентично и показват сходни диагностични находки.

Лечение при съдови болести на червата

Терапевтичният подход при пациентите със съдови увреждания на интестиналния тракт се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите и тежестта на болестния процес, давността на оплакванията, общото състояние на пациента и други, като при някои от случаите се налага провеждане на лечение от спешен порядък с цел намаляване риска от развитие на необратими увреждания.

Лечението най-общо може да бъде с консервативни мерки, с оперативна намеса или комбинация от хирургични и неоперативни мерки:

• медикаментозно лечение: лекарствената терапия е сред основните мерки за лечение, особено на уврежданията с хроничен характер, като може да включва назначаване на подходяща антикоагулантна терапия, противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), антибиотична терапия (профилактично особено преди и след хирургична интервенция, както и при данни за подлежаща активна инфекция). Успоредно с лекарствената терапия при някои от формите на съдовите увреждания се препоръчват хигиенно-диетични мерки, включващи намаляване приема на храна, избор предимно на течни и кашави храни, лесни за храносмилане, избягване на физическо натоварване и лягане веднага след хранене и други по преценка на лекуващия лекар
• оперативно лечение: хирургичната намеса е основна, особено при острите исхемични увреждания, като може да включва отстраняване на ембол, тромбектомия, пластика на засегнатите съдове и други интервенции, целящи възстановяване на анатомичната и функционална цялост на засегнатите участъци и съдове
• отстраняване на причините и рисковите фактори: установяването на причините и рисковите фактори, допринесли за развитието на съдовите увреждания, има важна роля в последващата терапия, като се препоръчва тяхното отстраняване или минимизиране на въздействието им. Най-често се препоръчва отказ от тютюнопушене, преустановяване приема на алкохол, лечение и контрол на налични подлежащи заболявания, подобряване на физическата активност и други по преценка на лекуващия лекар

Прогнозата при различните съдови болести на червата се определя главно от вида на увреждането, като при острите съдови увреждания е сериозна и зависи до голяма степен от навременната медицинска намеса, докато при хроничните съдови интестинални увреждания значение имат не само ранната диагностика, но и ефективно и целенасочено лечение и подходяща профилактика.

Заглавно изображение: freepik.com