Ангиодисплазия на колона МКБ K55.2

В рубриката съдови болести на червата се включва и сравнително рядко описваното в клиничната практика нарушения, известно като ангодисплазия на колона. Състоянието показва ниска често, като е важно да се отбележи, че в някои случаи остава недиагностицирано и може да се прояви с някои от характерните за него усложнения.

Ангиодисплазия на колона: етиология, особености, симптоми

Ангиодисплазията на колона включва наличието на патологични промени в някои от съдовете, изхранващи дебелото черво, като по-често се засяга дясната половина на интестиналния тракт.

Ангиодисплазия на колона представлява дилатирани (разширени) малки артерии, вени, венули и капиляри в мукозата и субмукозата на колона. Ангиодисплазията е дегенеративна лезия на предварително здрави кръвоносни съдове. Стените на съда са тънки с малко или без гладка мускулатура.

Състоянието може да протича скрито зад проявите на анемия, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания и други, което да причини забавяне в диагностиката и съответно риск от усложнения.

Между причините за масивно ректално кървене (тежка хеморагия) при възрастни пациенти важно значение има наличието на подлежаща, недиагностицирана ангиодисплазията на колона.

Етиологията на заболяването не е напълно изяснена, като в повечето случаи причината за промените е неясна. Вероятно имат значение дегенеративните промени в съдовете, които се развиват с напредване на възрастта (във връзка със засягане предимно на възрастните пациенти). Като рискови фактори, освен напредването на възрастта, се считат вредните навици (тютюнопушене, наркомании, алкохолна злоупотреба), заседналият начин на живот, непълноценното хранене, някои подлежащи и нелекувани заболявания и други.

Ангиодисплазията е локализирана най-често в сляпото черво или colon ascendens и само в 10 процента от случаите по-дистално, докато в сигмата се открива рядко. Лезиите са единични или множествени, рядко над пет милиметра в диаметър.

Клиничното протичане при ангиодисплазия на колона показва изключително големи вариации при отделните пациенти, като е възможно безсимптомно протичане или пълно разгръщане на симптоматиката.

Много ангиодиспластични промени протичат безсимптомно, не кървят, не водят до отклонения в лабораторните показатели. Все пак ректохеморагията (от лека до масивна) е най-характерната клинична проява. Ангиодисплазия на колона се съчетава в половината от случаите с дивертикулоза и най-често се доказва в десния хемиколон и в цекума.

Ангиодисплазиите в колона представляват дегенеративни съдови промени, които предизвикват обикновено интермитиращи и хронични кръвоизливи. В една пета от случаите обаче кръвоизливът може да бъде много масивен. При други болни може да има мелена. Придружаващ симптом на кървенето е и желязодефицитната анемия, чиито симптоми обикновено стават причина за посещение на лекарския кабинет. При чернодробна цироза, хронична бъбречна недостатъчност и стеноза на аортата ангиодисплазиите са честа причина за кръвоизливи, често с тежък характер и нужда от спешна терапия и кръвопреливане.

Най-честото усложнение на заболяването се явява именно хеморагията и последващата я анемия, както и рисковете от вторична бактериална инфекция и нейното разпространение, исхемични нарушения по хода на интестиналния тракт и други.

Диагностика и лечение при ангиодисплазия на колона

Диагностичният подход при ангиодисплазия на колона е комплексен и целенасочен, като с най-голямо информативно значение са находките от образните изследвания, като в масовия случай диагнозата се поставя въз основа на измененията, установени при фиброколоноскопия и ангиография.

При фиброколоноскопия се вижда леко надигната, интензивно червена зона с неравни или заоблени ръбове, по които се очертават кръвоносни съдове. Ангиодисплазията има специфична характеристика при ангиография с разширени малки артериални клончета, задържане на контрастната материя в съдовете, които се очертават като съдов сноп (туфа) и забавено изпразване на дилатираните (разширените) дрениращи вени. Контрастната рентгенография чрез бариева клизма е негативна, но помага диференциалната диагноза.

Анамнестичните и клиничните данни обикновено са оскъдни, слабо информативни и не подпомагат диагнозата и диференциалната диагноза. Лабораторните изследвания могат да насочат към наличието на анемичен синдром в резултат от подлежащо кървене с различен интензитет, промени в някои от маркерите на възпалението и други, но като цяло също има слабо информативно значение.

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от другите интестинални увреждания с различна етиология.

Терапевтичният подход при ангиодисплазия на колона се определя индивидуално при всеки отделен пациент, като с важно значение е тежестта на заболяването, особеностите в болестния процес и диагностичните находки, както и общото състояние на засегнатия.

Извършването на ендоскопска електрокоагулация, като метод на лечение на ангиодисплазия на колона, е сред най-ефективните начини за терапия на състоянието. Манипулацията крие опасност от перфорация на цекума, във връзка с което е необходимо нейното извършване от достатъчно опитен специалист. В терапевтичен план след ангиография може да се въведе интраартериално вазопресин. При неуспех и масово кървене се пристъпва към оперативно лечение с извършване дясна хемиколектомия.

Профилактично може да се назначи подходяща антибиотична терапия за намаляване риска от вторична инфекция, антикоагуланти, средства за лечение на налични основни заболявания, които са с лош контрол (сърдечни увреждания, атеросклероза, метаболитен синдром, диабет и други).

Прогнозата при ангиодисплазия на колона се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от тежестта на болестния процес и отговора спрямо приложените терапевтични мероприятия.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain