Съдови болести на червата, неуточнени МКБ K55.9

При невъзможност за определяне, конкретизиране и категоризиране към някоя от добре познатите нозологични единици на някое интестинално съдово увреждане се касае за съдови болести на червата, неуточнени. Диагнозата обикновено се поставя по метода на изключването, а лечението често е симптоматично.

Съдови болести на червата, неуточнени: особености, симптоми

Съдовите заболявания са група заболявания, при които крайния резултат е исхемично увреждане на отделни сегменти или по-големи участъци от тънкото и/или дебелото черво.

В групата съдови болести на червата, неуточнени, са включени уврежданията, водещи до развитие на неуточнен исхемичен колит, исхемичен ентерит или исхемичен ентероколит.

Исхемичен колит представлява възпалителен процес на дебелото черво, предизвикан от засягане на съдовете, нарушено кръвоснабдяване, но без развитие на пълна некроза на тъканите. Същият процес може да се получи и на тънките черва и се нарича исхемичен ентерит. Възпалителен процес на тънките и дебелото черво, предизвикан от исхемия, се обозначава като исхемичен ентероколит.

Големите разклонения на мезентериалните съдове са свободни, засегнати са малките разклонения, най-често в левия колон, в зоните на анастомоза между двете мезентериални артерии. Исхемия (недостатъчен приток на кръв към тъканите) може да се развие след хирургично лечение на коремните органи и съдове, лъчелечение, притискане на съдовете от заболявания по съседство (карцином, дивертикул, херния).

Исхемията е резултат на намаления кръвоток или на хипоперфузия (намален приток на кръв) в чревната стена. Първо се засягат мукозата (лигавицата) и субмукозата, в които твърде рано се развива едем (оток) и хеморагия (кръвотечение). Промените в този етап са все още обратими.

Засягането на малък сегмент с увреждане на мускулния слой също може да завърши с пълно оздравяване или фиброза (повишено разрастване на съединителна тъкан), но може да се оформи и чревна стриктура (стеснение). По-рядко промените прогресират и завършват с гангрена и тежки некротични изменения.

Проявите на съдови болести на червата, неуточнени, са предимно при хора над 50 години с исхемична болест на сърцето, колагеноза, инсуфициенция на периферните артерии или локални заболявания на дебелото черво, нарушения в кръвосъсирването, метаболитни нарушения и други.

Клиничното протичане е често неспецифично, с общи, нехарактерни прояви, чиято интензивност варира в изключително големи граници при отделните пациенти.

Типична е болката в лявата част на корема, често съчетана с диария и ректално кървене. Може да се появи фебрилитет (повишена температура) с локализирана напрегнатост в корема в зоната на засегнатия колон. Картината наподобява остър дивертикулит. Проявите варират по сила, спонтанно отзвучават, персистират или рецидивират. Силна абдоминална болка, персистираща диария, кървене и палпираща се резистентност на коремната стена, подсказват възможността за заангажиране на по-голяма част от чревната стена.

Ранното и целенасочено лечение намалява рисковете от усложнения, включващи тежко кървене и развитие на анемия, вторична инфекция и септично състояние, некротични и гангренозни промени.

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при неуточнени интестинални съдови увреждания обикновено се осъществява по метода на изключването и изисква провеждане на многобройни изследвания за отхвърляне на другите възможни причини за наличните симптоми.

За доказване на диагнозата съдови болести на червата, неуточнени, голямо значение има ендоскопията. В острия стадий чрез ректороманоскопия не се установяват изменения в правото черво.

Чрез фибросигмоидоскопия или фиброколоскопия по лигавицата се виждат зони на хиперемия (зачервяване), редуващи се с бледи зони, повърхностни язви с размери между два и четири милиметра, точковидни кръвоизливи или субмукозни хеморагии. Чревната стена е надебелена поради хеморагиите и субмукозния оток. С прогресиране на промените язвите стават продълговати, нагънати, с дължина над три сантиметра, но може да запазят дифузното си разположение. Рядко се развива гангрена, не по-рано от 1 седмица от началото на проявите. В хроничния стадий лигавицата изглежда нормална или гранулирана.

Морфологичното изследване на лигавицата след биопсия е с ограничени възможности поради субмукозния характер на измененията. Често заболяването се съчетава със засягане и на тънкото черво, като се оформя картината на исхемичен ентероколит.

Рентгенологично като типичен белег за исхемичен колит са промените, наподобяващи отпечатъци от палец по контура на засегнатото черво. Характерни рентгенови промени са също стесняване на чревния лумен и липса на хаустрации в засегнатия сегмент. Ангиографията на a. mesenterica inferior рядко показва наличие на тромбоемболии. Исхемичният колит може да завърши с образуване на псевдодивертикули, които се развиват поради неравномерната фиброза на субмукозата.

За диагнозата от значение са възрастта, характерните клинични прояви и лабораторните находки, като е необходимо комплексно оценяване на наличните с цел диференциране от другите заболявания и изключване на друго възможно заболяване.

В диференциално диагностичен план при неуточнени съдови болести на червата е необходимо изключване на инфекциозен гастроентерит, остра дивертикулна болест, перфорация (пробиване) на кух орган с перитонеална реакция в лявата коремна кухина, остър панкреатит, остро започващо или активирано хронично възпалително заболяване на дебелото черво, левостранна бъбречна колика, разслояваща аневризма на коремната аорта, ендофитен рак в левия колон, както и с исхемичен ентерит. Исхемичният ентерит е заболяване, при което изолирано е засегнато само тънкото черво и се среща сравнително рядко.

Лечение на заболяването

Терапевтичният подход при пациентите с диагноза неуточнени съдови интестинални увреждания се определя строго индивидуално, като се вземат под внимание общото състояние на пациента, тежестта и особеностите в протичането на болестния процес, наличието на усложнения и засягане на съседни структури, давността на оплакванията и други.

В най-общия случаи терапията се подразделя на оперативна и консервативна, а често се комбинират различните методики за постигане на оптимални резултати и свеждане на рисковете от странични ефекти и усложнения до минимум.

Лечението на съдови болести на червата, неуточнен, се състои оперативно отстраняване на наличните причини, водещи до исхемичните увреждания, корекция на хиповолемията и електролитните нарушения, лечение на основното заболяване (особено когато се касае за сърдечно-съдово заболяване, коагулопатии, хемопоетични заболявания, интестинални увреждания и други), назначаване на подходящи обезболяващи средства.

Поради опасността от бактериална инфекция е оправдано включване на тотално парентерално хранене (което с постепенното възстановяване и стабилизиране на пациента се замества с течна диета, прием на кашави храни и едва след това захранване с твърди храни) и широкоспектърни антибиотици.

По преценка на лекуващия медицински екип могат да се назначат и други медикаментозни и немедикаментозни терапевтични средства, като целта е симптоматично облекчаване на пациентите, корекция на наличните съдови увреждания и профилактика на последващи усложнения.

Прогнозата при съдови болести на червата, неуточнени, се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на симптомите, общото здравословно състояние на засегнатия и добрия терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: CCO Public Domain