Остри съдови болести на червата МКБ K55.0

Към рубриката остри съдови болести на червата се включват тези интестинални увреждания, които се дължат на нарушения в съдовия мотилитет. Тук се включват развитието на чревни увреждания в резултат от мезентериален емболизъм, тромбоза, инфаркт с остър характер, като може да бъдат засегнати участъци от тънкото черво, дебелото черво или неуточнен чревен сегмент.

Исхемичните увреждания могат да имат фокален (парциален, частичен) или дифузен характер, като протичането често е тежко и изисква своевременна медицинска намеса за намаляване риска от развитие на сериозни усложнения с дългосрочен характер.

Остри съдови болести на червата: етиология, особености, симптоми

Артериалното кръвоснабдяване на червата се осъществява от a. mesenterica superior и a. mesenterica inferior и двете са преки клончета на аортата. Остри съдови болести на червата се развиват при остра мезентериална исхемия, синдром, причинен от недостатъчен кръвоток през мезентериалните съдове, което води до развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително евентуално гангрена на чревната стена.

Съдовите нарушения на тънкото черво са по-чести от съдовите нарушения на дебелото черво.
Острите съдови болести на червата включват остър мълниеносен исхемичен колит, остър инфаркт на червата, остра исхемия на тънкото черво, мезентериална емболия, мезентериален инфаркт, мезентериална тромбоза, подостър исхемичен колит.

Причини за развитието на остри съдови болести на червата са многостранни, като при някои пациенти могат да останат и непълно изяснени във връзка с възможността от полифакторно развитие на болестта.

Най-често запушването на горната мезентериална артерия (ГМА) се дължи на тромбоза, развила се на мястото на предшестващи атеросклеротични изменения, които частично са стеснявали нейния лумен. На второ място по честотата са емболи, изхождащи от сърцето (при предсърдно мъждене, след миокарден инфаркт), приблизително в пет процента от всички периферни емболии. Емболичният материал засяда в големите съдови разклонения и в самата ГМА, но също и в дисталните разклонения.

По-рядко запушване на ГМА може да настъпи в хода на нодозния полиартериит, след феморална или лумбална артериография, както и при продължителен прием на контрацептивните средства от млади жени.

В исхемичния сегмент от тънкото черво настъпва хеморагична некроза, независимо от причината за исхемията. Некробиотичните промени се установяват още в първите минути от настъпването на исхемията, но до първите тридесет минути се счита, че все още са напълно обратими. Ако исхемията продължи повече от един час, освен лигавичния се уврежда и мускулния слой. Хиперперисталтиката се сменя с дистония и подчертана хипотония, а в отделни случаи се стига до перфорация.

Недостатъчно кръвоснабдяване на тънкото и дебелото черво може да се получи от емболична или тромботична артериална оклузия, тромботична венозна оклузия, вазоспазъм или нисък сърдечен дебит. Увреждането на засегнатата част на червата може да варира от обратима исхемия до трансмурален инфаркт на чревната стена с некроза и перфорация.

Клиничната картина при острите съдови болести на червата варира много в зависимост от обширността на чревното инфарциране, както и от продължителността на исхемията. Коремната болка е основният симптом и се среща при почти всички болни. Обикновено е остра, силна, дифузна, но може да бъде и умерена. В типичните случаи възниква внезапно с повръщане, изпотяване и колапс. Може в началото да бъде коликообразна, локализирана в областта около пъпа, но скоро става дифузна, продължителна и не се повлиява от промяна в положението на тялото.

Нерядко заболяването започва с диария, като при всеки пети болен е с примес на кръв към изпражненията. Интензивността на оплакванията може да понамалее временно, докато се развият симптомите на тънкочревен илеус и перитонит.

С цел минимизиране рисковете от развитие на тежки усложнения с дългосрочни последици се препоръчва ранна диагностика и своевременна терапия от спешен порядък.

Диагностика при остри съдови болести на червата

Поставянето на диагнозата при острите съдови чревни заболявания изисква комплексен, целенасочен и своевременен подход, като основната цел е от една страна установяване и потвърждаване на диагнозата, а от друга диференциране от идентично протичащи увреждания и при възможност изясняване на етиологичните причини, довели до увреждането с цел оптимизация на последващата терапия.

Тъй като диагнозата обикновено се поставя в кратки срокове, върху анамнезата не се обръща особено внимание (има слабо информативен характер, често пациентите не са в състояние да съдействат особено).

Изследването на корема може да не даде никакви болестни изменения, докато не се развие перитонит. Дразненето на перитонеума се последва от напрежение на коремната стена и затихване на чревната перисталтика. Скоро се развива истински дефанс, чревна пареза и повишаване на температурата.

Диагнозата обикновено е трудна. При всеки болен с илеус (чревна непроходимост), перитонит и шок трябва да се мисли за остри съдови болести на червата. В диференциалната диагноза трябва да се обсъждат странгулационен илеус, остър панкреатит, перфорация на пептична язва и др. Острата коремна болка, кървавата диария, възникнали при болни със сърдечни заболявания, изразена атеросклероза или продължителни оплаквания от гадене, безапетитие, коремна болка трябва да ни насочат към диагнозата.

Лабораторните изследвания нямат особено информативно значение, но могат да подпомогнат общата оценка на състоянието на пациента (чести находки са повишеният брой бели кръвни клетки, маркери на възпалението и други).

Образните и инструменталните методи на изследване имат по-високо диагностично значение от клинико-лабораторните изследвания, като се прилагат различни методики по преценка на лекуващия лекар (ендоскопия, рентгенография, сцинтиграфия и други).

Рентгенологичното изследване в началото не дава данни, но впоследствие се вижда раздуване на тънкото черво и на част от дебелото черво. Иригографията позволява изключване на „стоп” в дебелото черво. Диагностична стойност има селективната ангиография и тя трябва да се назначи колкото е възможно по-рано. Освен това, ако диагнозата се постави в първите 24 часа от възникването на острата чревна исхемия, прогнозата е добра.

При някои пациенти диагностичен и лечебен подход се явява извършването на експлоративна хирургична намеса в най-кратки срокове.

Диференциалната диагноза е изключително широка, което допълнително затруднява специалистите и налага назначаването на различни и многобройни изследвания за потвърждаване на съдовите увреждания като причини за симптоматиката.

Лечение при остри съдови болести на червата

Терапевтичният подход при остри съдови чревни увреждания се определя строго индивидуално, като влияние върху избора на лечебна схема оказват видът и особеностите на болестния процес, общото състояние на пациентите, наличието на развили се усложнения и някои други фактори.

Лечението на остри съдови болести на червата в масовия случай е оперативно. Отстраняването на ембола, реимплантация на артерията, протеза и други са напълно възможни и животоспасяващи. Разбира се, предоперативната корекция на водноелектролитните нарушения, шока, аспирирането на стомашното съдържимо, прилагането на широкоспектърни антибиотици е задължително.

Следоперативното третиране е също така съществено, като е необходимо поддържането на стомашната аспирация до възстановяване на пасажа, поддържане на водноелектролитния баланс, продължително антибактериално лечение. Смъртността достига до сто процента, ако не се извърши операция. След успешна емболектомия или частична резекция на тънкото черво, остатъчната стеаторея се понася сравнително лесно.

Антибиотичната терапия и профилактика се назначават своевременно, предоперативно и продължават до няколко дни или седмици след извършването на операцията с цел минимизиране риска от възникване на вторична бактериална инфекция. При нужда може да се наложи провеждане на противовъзпалителна терапия, заместително лечение, кръвопреливане и други в зависимост от състоянието на пациента.

Назначаването на подходящи антикоагуланти в съобразен със състоянието на пациентите дозов режим играе важно значение както за лечение на болестта, така и за превенция от рецидив.

Профилактичните мерки обикновено са общи и включват лечение и контрол на подлежащи заболявания (особено сърдечно-съдови болести, нарушения в коагулацията и други), ограничаване на вредните навици и своевременна медицинска консултация при първите симптоми.

Прогнозата при остри съдови болести на червата се определя индивидуално, като в някои случаи въпреки навременната медицинска намеса прогнозата е неблагоприятна във връзка с мълниеносното протичане на болестта и мултифакторната генеза.

Заглавно изображение: freepik.com