Хронични съдови болести на червата МКБ K55.1

В рубриката хронични съдови болести на червата се включват увреждания по хода на интестиналния тракт, причинени от нарушения в мотилитета на съдовия ендотел. Тук се включват развитието на исхемични промени, водещ до колит, ентероколит или ентерит със засягане на различни сегменти по хода на интестиналния тракт. Своевременното поставяне на диагнозата и назначаване на ефективно лечение намалява рисковете от развитие на различни по тежест усложнения, някои от които могат да имат фатални последствия.

Хронични съдови болести на червата: етиология, особености, симптоми

Хронична непроходимост на горната мезентериална артерия е едно от хроничните съдови болести на червата. Хронична мезентериална исхемия се характеризира със стесняване на кръвоносните съдове, които доставят в червата хранителни вещества и богата на кислород кръв. Хронична мезентериална исхемия е по-честа при жените, отколкото при мъжете и се появява обикновено след 60 годишна възраст.

Заболяването показва мултифакторна етиология, като за развитието му съдействат множество рискови фактори, обикновено в продължителен период от време.

Към факторите, които повишават риска от атеросклероза и хронична мезентериална исхемия, са:

• вредни навици: дългогодишното тютюнопушене, някои наркомании и злоупотребата с алкохол, заседналият начин на живот и други значително повишават риска от развитие на съдови инциденти
• други подлежащи заболявания: наличието на подлежащ дългогодишен и лошо контролиран захарен диабет, артериална хипертония, някои заболявания на интестиналния тракт, атеросклероза и други съдействат за развитието на интестинални съдови увреждания
• други: генетичната предразположеност, наличието на отклонения в нормалните нива на липидния профил (високи нива на лошия холестерол, триглицеридите, общия холестерол и ниски нива на добрия холестерол), някои дефицити и други

Хронични съдови болести на червата е сборно понятие, което включва в себе си развитието на хроничен исхемичен колит, ентерит или ентероколит, исхемична стриктура на червата, мезентериална атеросклероза, мезентериална съдова недостатъчност.

Атеросклеротичното запушване на горната мезентериална артерия се наблюдава често при болни с коронарна атеросклероза, които съобщават за повтарящи се пристъпи от болка в корема. Такива болни имат значителни изменения и в другите мезентериални съдове, защото богатата колатерална мрежа между горната мезентриална артерия, a. coeliaca и долната мезентериална артерия не позволява така лесно възникване на хипоксия. Поне два артериални съда трябва да са значително стеснени, а в редица случаи и при изменения и в трите артерии може да липсват клинични прояви.

Клиничната картина при отделните пациенти с интестинални съдови увреждания може да показва много големи вариации, като при едни от засегнатите заболяването може дълго време да протича без съществени симптоми, докато при други може да е налице пълна изява на проявите в ранен етап.

Симптомите на тънкочревната исхемия възникват обикновено след нахранване в условия на повишени функционални изисквания. Характерните оплаквания от коремна болка или коремен дискомфорт започват 15 до 30 минути след нахранване и продължават два до три часа.

Зависимостта на болката от храненето е подчертана, особено след обилно нахранване, преяждане, смесване на много и различни по вид храни. Болните сами установяват тази връзка и намаляват количеството на приетата храна, което пък довежда до отслабване. Болката се локализира в горната средна част на корема, но може да бъде и дифузна, като обикновено има характер на колика, но може да бъде постоянна и да ирадиира към гърба.

Възможни са наличието на запек или диария, както и редуване на запек с диария. Някои болни имат умерена стеаторея с обемисти изпражнения, възможна е промяна в ритъма на дефекацията и редица диспептични оплаквания, но те малко помагат за диагнозата. Може да се установи понякога окултна кръв в изпражненията, но мелена липсва.

Липсата на своевременно лечение, неглижирането на проявите и прогресията на заболяването крият риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като е възможно развитие на некротични и гангренозни промени, вторична инфекция, септично състояние, тежка хеморагия и други, изискващи спешна медицинска намеса.

Диагностика при хронични съдови болести на червата

Диагностиката при хроничните съдови интестинални заболявания изисква комплексен и целенасочен подход с назначаване на различни по вид изследвания.

Обстойният разпит рядко е информативен, но може да насочи към въздействието на редица рискови фактори, които следва да се отстранят за провеждане на ефективната профилактика.

Физикалното изследване показва общо отслабване, систолен шум в областта около пъпа без други изменения. Лабораторните изследвания обикновено са нормални, възможни са леки отклонения в нивата на белия кръвен ред, повишение на някои от маркерите на възпалението и други.

Може да се установят повишен чревен мотилитет, дистония на тънките черва и рядко рентгенологични промени, описвани при синдрома на малабсорбция. Описват се участъци със стеноза, единични и множествени язви, последица от остра исхемия, при която колатералната циркулация е била причина, за да не се развие тотална некроза.

Диагнозата трябва да се има предвид при всеки болен с дифузна артериосклероза и дифузна коремна болка. Тя се поставя въз основа на клиничните прояви, изключване на друга причина за болката и главно въз основа на аортографията. Последната трябва да бъде направена по начин, че да се разполага непременно и със снимки в странично положение, а не само в предно-задно положение. Аортографията позволява да се установят изменения на мястото на отделяне на мезентериалните съдове от аортата. С висока информативна стойност са и данните, получени от селективната ангиография, която дава възможност за онагледяване на наличните колатерали.

Макар че липсва корелация между клиничните прояви и степента на стеснение на съдовете, наличието на хронични съдови болести на червата се приемат, ако луменът на две от трите артерии е стеснен повече от 50 процента. Ако артериографското изследване не позволява диагностично заключение или не може да се извърши, при значителни оплаквания може да се извърши лапаротомия. Лапаротомията е оправдана и поради това, че в част от болните клиничните оплаквания нарастват и могат да завършат с остра мезентериална недостатъчност.

Терапевтичен подход при хронични съдови болести на червата

Терапевтичният подход при хроничните интестинални съдови увреждания се определя строго индивидуално, като с важно значение е общото състояние на пациента, особеностите на болестния процес, диагностичните находки, наличието на развили се усложнения и редица други фактори.

Лечението на болните с хронични съдови болести на червата за постигане на дефинитивен характер е обикновено хирургическо. Липсва ефективно лекарствено лечение, а освен това е висок рискът от развитието на остър чревен инфаркт при провеждане единствено на консервативна терапия.

Успешна ендартеректомия на горната мезентериална артерия, протеза на съда с реимплантация и някои други оперативни опции са методи на избор. Ако оперативното лечение по някакви причини не е възможно, се назначават някои хигиенно-диетични мерки, като пълноценно и здравословно хранене, с прием на малко количество храна, бедна на липиди и почивка след нахранване в удобно за болния положение с избягване на легналата позиция и тежко физическо натоварване.

Лекарствена терапия и други консервативни мерки се назначават обикновено след успешното оперативно лечение, като включват подходящи антикоагуланти, антибиотична профилактика (за намаляване риска от вторична инфекция), витаминни добавки, ензими и други средства за подобряване на резистентността на съдовите стени. Назначава се ефективно лечение на подлежащите заболявания (атеросклероза, диабет, хипертония) и се коригират отклоненията в липидния профил.

Ограничаването на вредните навици и другите рискови фактори, допринасящи за развитието на заболяването има както терапевтично, така и профилактично значение и намалява риска от рецидив на съдовите увреждания.

Прогнозата при хронични съдови болести на червата се определя строго индивидуално, като с най-важно прогностично значение са ранната диагностика и ефективната, целенасочена и индивидуализирана терапия.

Заглавно изображение: freepik.com