Други функционални чревни нарушения МКБ K59

Функционалните чревни разстройства включват множество идиопатични нарушения, засягащи тънкото и дебелото черво. Нарушена е нормалната функция на червата, без да има соматично заболяване като причина. Въпреки че те са обезпокоителни и значително влошават качеството на живота на пациента, тези нарушения не са от сериозно естество.

Рубриката други функционални чревни нарушения включва различни състояния, някои от които се срещат често в клиничната практика, други са по-редки, но общото между всички е липсата на соматична причина за развитие на проявите.

Подходът при отделните пациенти се определя индивидуално, като основната цел е облекчаване на симптомите и подобряване комфорта им.

Видове функционални чревни нарушения и особености в протичането

В групата на други функционални чревни нарушения спадат различни състояния, като запек, функционална диария, мегаколон, спазъм на аналния сфинктер и други уточнени и неуточнени функционални нарушения на червата.

Често е трудно определянето и изясняването дори на рисковите фактори, съдействали за развитието на уврежданията, като най-често се касае за комплексното въздействие на психически фактори (хроничен стрес, преумора, напрежение, тревожност, депресия и други), някои други подлежащи заболявания (метаболитни, ендокринни, стомашно-чревни нарушения), прием на лекарства (прием на високи дози или продължително време на някои антидепресанти, опиоидни аналгетици, антибиотици, лаксативни средства и други), различни фактори от околната среда (прекалено топло или студено време, рязка промяна на климата) и други.

Към рубриката се включват следните заболявания и състояния с характерните за тях особености:

• запек: запекът се определя като наличие на затруднено изхождане, намалена честота на дефекациите, обикновено по-малко от три изхождания на седмица или според други автори едно изхождане на повече от три дни. Дефекацията е затруднена и след акта на дефекация болният има усещане за непълна евакуация на чревното съдържимо. За функционална констипация се говори, когато симптомите продължават повече от шест месеца. Причини за функционален запек са недостатъчен прием на фибри в диетата, недостатъчен прием на течности, намалена физическа активност и други
• функционална диария: функционалната диария представлява наличие на чести воднисти изхождания, над три пъти на ден. Диарията е хронична, което означава, че може да продължи месеци до години. Причините за диарията не са уточнени, но се предполагат диетични и психологични фактори. От направените изследвания не се намира патологични промени по червата. Продължителна диария може да доведе до нарушение на водно-солевата обмяна на болния
• неврогенни черва, некласифицирани другаде: при това нарушение промените могат да бъдат в две направления, а именно усилена или намалена чревна моторика. В зависимост от това основните симптоми на неврогенни черва са запек или диария. Други симптоми са подуване на корема, дискомфорт или болка. Неврогенните черва са като резултат от загуба на нормална сетивна или моторна инервация на червата. Често срещани причини са увреждане на гръбначния мозък, амиотрофична латерална склероза, спина бифида, множествена склероза, болест на Паркинсон, инсулт, захарен диабет и други

• мегаколон, некласифициран другаде: представлява вродено или придобито заболяване, което се проявява с разширение и уголемяване на дебелото черво, със затруднена дефекация, до хронично субилеусно състояние. Според повечето автори причина за мегаколон са функционални нарушения във вегетативната инервация, а улцерозен колит, болест на Crohn и псевдомембранозен колит са класически причинители на токсичен мегаколон. Заболяването се проявява със запек, метеоризъм, умерено подуване на корема, обща слабост. При ректално изследване се установява разширена и пълна с фекалии ампула
• спазъм на аналния сфинктер: състоянието е известно още като краткотрайна прокталгия или спазъм на аналния сфинктер. Може да се дължи на липса на ганглийни клетки в ануса или на задържане на фекалии в ануса за дълго време. Клинично се изявява с дискомфорт и болка в перианалната област, като болката е остра, пронизваща и с продължителност от няколко секунди до няколко минути
• други уточнени функционални нарушения на червата: атонията на колона и синдромът на Огилвие се включват към другите уточнени функционални нарушения на червата, като резултат от нарушена автономна регулация на червата. Травма на гръбначния мозък, коремна травма, метаболитни и фармакологични фактори, могат да доведат до нарушена регулация на симпатиковата и парасимпатиковата инервация на червата. Клинично се изявяват с гадене и повръщане, подуване на корема и болка
• функционално нарушение на червата, неуточнено: при невъзможност за категоризиране към някои от другите функционални увреждания се касае за неуточнена форма на болестта. Това е диагноза, която се поставя при първоначалния преглед, когато има клинична картина с предимно долнодиспептични оплаквания, болка в корема, запек или диария, подуване на корема, метеоризъм и не може със сигурност да се уточни видът на функционалното разстройство. Тези симптоми при част от болните могат да се явят изолирано, но обикновено са комбинирани

Функционалните нарушения сами по себе си рядко водят до тежки усложнения, но са възможни различни допълнителни увреждания в резултат от хроничната констипация (например развитие на хемороиди, анална фисура, ректален абсцес, фекалом и други) и хроничната диария (например развитие на електролитен дисбаланс, малабсорбционен синдром, хиповитаминози и други).

Поставяне на диагнозата

Диагностичният подход при различните функционални чревни увреждания се определя индивидуално, като в много от случаите диагнозата се поставя по метода на изключването. След изключване на възможните органични причини за поява на симптомите с помощта на различни лабораторни и образни методи на изследване, както и липсата на патологични находки често се поставя диагнозата функционални чревни нарушения.

Диагностиката на болестта обикновено се основава на информацията, получена от следните изследвания и диагностични методи:

• разпит на пациента: анамнезата рядко е особено информативна, но се обръща внимание на давността и особеностите на симптоматиката, наличието на подлежащи заболявания, приемани медикаменти, различни рискови фактори (вредни навици, нездравословно хранене, стрес, преумора)
• клинико-лабораторни находки: физикалните находки често са оскъдни (възможни са палпаторна болезненост, повишена чувствителност, промени в перисталтичната активност), резултатите от ректалното туше се използват за разграничаване от някои други заболявания с идентично протичане. Лабораторните изследвания се назначават за установяване наличието на допълнителни нарушения, промени в хемопоезата, електролитния баланс, данни за възпаление и/или подлежаща инфекция
• образни и инструментални изследвания: образната диагностика е с най-високо информативно значение, като се прилагат различни изследвания. Често се стартира с ехография на корема (ултразвуково изследване на коремните органи), последвана от рентгенография (контрастна или нативна), компютърна томография или ендоскопско изследване. Резултатите от различните изследвания подпомагат диференциалната диагноза, като липсата на патологични находки и изменения насочва към функционални увреждания

При някои пациенти могат да се назначат и други изследвания (манометрия, сцинтиграфия и други) при затруднения с изясняването на диагнозата.

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване на отделните функционални чревни нарушения едно от друго, както и различаване от редица инфекциозни, възпалителни, автоимунни или неопластични заболявания, ангажиращи интестиналния тракт, както и някои системни заболявания, водещи до идентична клинична картина.

Лечение при други функционални чревни нарушения

Терапевтичният подход при пациентите с други функционални чревни нарушения се определя индивидуално в зависимост от особеностите на нарушенията, симптоматиката при отделните пациенти, наличието на известни рискови и провокиращи фактори, подлежащи заболявания и други.

Най-често терапията е комплексна, като се използват различни консервативни методи (диета, лекарства, общи мерки), в много редки случаи (при усложнения, липса на ефект от консервативните мерки, както и по медицинска преценка) се преминава към оперативна намеса.

Най-общо лечението на различните заболявания включва някои от следните мерки:

• промени в храненето: в зависимост от проявлението на болестта (запек или диария) се преминава към някои промени в храненето, като най-общо се препоръчва повишен прием на течности, пълноценно и здравословно хранене с ограничаване на вредните храни, газирани напитки и алкохол. При запек се препоръчва диета, богата на фибри (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни), докато при диария може да се наложи ограничаване приема на млечни храни, храни, съдържащи глутен, високовъглехидратни храни
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение е обикновено симптоматично и може да включва подходящи аналгетици, спазмолитици, прокинетици, пробиотици, ензими за подобряване на храносмилането, витаминни добавки. При тежка констипация се назначават подходящи лаксативи за краткосрочно лечение, клизми, ректални свещички, а при тежка диария се назначават подходящи антидиарични лекарства за прием през устата
• общи мерки и алтернативни средства: общите мерки са насочени към контрол и лечение на други подлежащи заболявания, ограничаване на вредните навици, осигуряване на достатъчно сън и почивка, ежедневна физическа активност, съобразена с възрастта и здравословното състояние, а алтернативните средства включват голямо разнообразие от методи за симптоматично облекчение на проявите на болестта или ограничаване въздействието на някои от провокиращите фактори (например тревожност, депресия, стрес). Може да се назначи биофийдбек терапия, билки и лечебни растения, акупунктура, медитация, техники за релаксация, психотерапия и много други
• оперативна намеса: в редки случаи, главно при развитие на усложнения в резултат от наличието на други подлежащи заболявания, при липса на ефект от консервативното лечение, както и по преценка на лекуващия медицински екип може да се наложи оперативна намеса, като обикновено се предпочитат (при възможност) процедури с минимално инвазивен характер. Преди операцията се назначават необходимите изследвания и профилактични мерки за намаляване риска от следоперативни усложнения (кървене, вторична инфекция, изразен болков синдром), а след хирургичната намеса пациентите подлежат на активно наблюдение и физиотерапия до тяхното пълно възстановяване

Липсват специфични профилактични мерки срещу развитието на различните заболявания, включени в рубриката, като обикновено се препоръчва пълноценен хранителен режим, съчетан с подходяща двигателна активност и контрол над подлежащите заболявания.

Прогнозата при други функционални чревни нарушения обикновено е благоприятна, особено при ранно изясняване на диагнозата и предприемане на необходимите терапевтични мерки.

Изображения: freepik.com