Спазъм на аналния сфинктер МКБ K59.4

Към рубриката други функционални чревни нарушения се включва и развитието на спазъм на аналния сфинктер.

Състоянието се характеризира с поява на остра, силна и интензивна болка в областта на ректума, която е с неизяснена етиология и обикновено продължава няколко секунди до няколко минути (рядко повече от тридесет минути). Състоянието е известно още и като функционална рецидивираща аноректална болка.

Ранното изясняване на особеностите на състоянието и предприемането на необходимите мерки подобрява значително комфорта на пациентите и подпомага диференцирането на състоянието от някои сериозни и тежки заболявания, изискващи своевременна намеса.

Особености и характерни симптоми

Аналните сфинктери са два, а именно вътрешен и външен. Вътрешният анален сфинктер извън дефекацията е тонично съкратен. Тонусът му се поддържа от бавни вълни (авторитмична активност) с честота 15-35 в минута. Външният анален сфинктер също е тонично съкратен извън дефекация. Тонусът на външния анален сфинктер е резултат на постоянната активност на мотоневроните, които го инервират, и нараства рефлекторно при покачване на интраабдоминалното (вътрекоремното) налягане. Той е напречно-набразден и има соматична инервация, която е подкорова (под волеви контрол).

Спазъмът на аналния сфинктер включва краткотрайна прокталгия, като именно продължителността на болковия период го отличава от някои други аноректални увреждания.

Началото на заболяването може да бъде в детска възраст, въпреки това проучвания сочат, че появата е след 40 годишна възраст. Много изследвания показват, че жените се засягат по-често от мъжете, като причините не са напълно изяснени, но се обсъжда влиянието на хормоналния фон, по-слабата мускулатура, някои от промените, свързани с климактериума и други.

Причините за възникване на спазъм на аналния сфинктер не са съвсем изяснени, но към възможните причини се включват следните:

• неврологични увреждания: липса на чревни ганглийни клетки, при невропатия или при рядката форма на болестта на Хиршпрунг, когато аганглионарната зона се намира в аналния сфинктер
• хронична фекална ретенция: при дългосрочно задържане на фекални маси в ректума може да се развие спазъм на аналния сфинктер. Задържането на фекални маси в ректума води до активиране на нервната система в мозъчната кора и проприоцептивните сетивни органи. Ако пренебрегнем това, предназначението на контракцията на външния анален сфинктер, по този начин се стимулира свиването на аналния сфинктер, което води до рефлекторна релаксация (отпускане) на ректалната стена и до спад на налягането в ректума. Дълготрайната задръжка на изпражненията се превръща в навик, който води до спазъм на аналния сфинктер
• органични промени: дълготрайната спастична контракция на сфинктера може да доведе до хипертрофия на сфинктера

При повечето от пациентите със спазъм на аналния сфинктер не се установяват конкретни причини за появата на състоянието, като сред едни от най-баналните и възможни фактори, провокиращи появата на спазъм, са менструалният цикъл при жените, констипация (запек), стрес и хронично напрежение, сексуална активност, както и изхождане.

Често пациентите не могат да направят разлика между болката в аноректалната област и желанието за изхождане.

Пациентите със спазъм на аналния сфинктер се оплакват от дискомфорт в перианалната област, болки и може да страдат от запек или диария. Болката обикновено започва по средата на нощта и трае секунди до минути, много рядко продължава до един час. Болката се описва като остра, пробождаща или под формата на крампи. Налягането в аналния канал е увеличено. Едновременно стимулиране на локалната автономна система може да предизвика ерекция при мъжете.

Обикновено болката преминава от само себе си, самоограничава се и може да мине различно дълъг период от време до поява на следващия спазъм.

Важна особеност е времетраенето на болката, като при болки, продължаващи повече от няколко часа е необходима своевременна консултация със специалист за изясняване на състоянието.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при спазъм на аналния сфинктер обикновено не представлява трудност за опитните клиницисти, но в някои случаи за доуточняване на състоянието и изключване на други възможни подлежащи заболявания се налага провеждане на различни по вид изследвания.

Спазъмът на аналния сфинктер е заболяване, което се среща рядко в клиничната практика, но въпреки това диагнозата на заболяването е лесна и се основава на клиничните оплаквания на пациента (характерно описание на болка в аноректалната област, продължаваща няколко минути) и ректалното туше. Полезни изследвания, които могат да се направят за доуточняване на диагнозата и изключване на други заболявания, са някои образни методи (ендоскопско изследване, ултразвуково изследване или ехография), както и аноректална манометрия.

Важно е диференциране на състоянието от хемороиди, фисури, абсцеси, фекалом, гъбични заболявания, сексуално трансмисивни заболявания, улцерозен колит, хроничен запек и други, които също могат да провокират спазъм с изразен болков синдром. Необходимо е изключване на подлежащи заболявания с неопластична или възпалителна етиология, ангажиращи крайните отдели на храносмилателната система.

Лечение при спазъм на аналния сфинктер

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани със спазъм на аналния сфинктер, се определя индивидуално в зависимост от общото състояние на пациента, възраст, ангажираност, наличие на подлежащи заболявания и някои индивидуални фактори. Лечението обикновено е комплексно, консервативно и включва различни методи.

При някои добри резултати се получават от използването на локални средства (най-често под формата на маз или крем), съдържащи нитрати, калциеви антагонисти и други.

За облекчаване на болковия синдром при някои може да се назначат подходящи аналгетици (обезболяващи) или противовъзпалителни средства (особено в случай на провокация на спазмите от менструалния цикъл).

Добро симптоматично облекчаване се получава от топла седяща вана или клизма с топла вода или леко затоплен физиологичен разтвор.

При връзка с хронична констипация или диария може да се предприемат съответните промени в храненето на отделния пациент и да се назначат подходящи лаксативи или антидиарични лекарства.

При връзка на състоянието с тревожност, стрес, хронично напрежение може да се обмисли назначаването на подходяща лекарствена терапия (анксиолитици, антидепресанти и други).

Добри резултати при някои пациенти се постигат с помощта на биофийдбек терапия, техники за контрол над аноректалната мускулатура, техники за релаксация и други.

При установяване на електролитен дисбаланс (честа находка е дефицит на калий) в диетата се включват богати на минерала храни (банани, стафиди, авокадо) или подходящи добавки.

В редки случаи може да се наложи извършване на някои минимално инвазивни процедури, като например резекция на някои от мускулите в областта (изключително рядко се налага при пациенти със спазъм на аналния сфинктер, който не е свързан с конкретна причина).

Заболяването показва доброкачествен ход на протичане и рядко е причина за безпокойство. При спазъм на аналния сфинктер с по-голяма продължителност и редица съпътстващи симптоми е необходимо консултация със специалист за определяне особеностите на състоянието.

Заглавно изображение: freepik.com