Други уточнени функционални нарушения на червата МКБ K59.8

Рубриката други уточнени функционални нарушения на червата включва някои срещани по-рядко в клиничната практика заболявания, каквито са синдромът на Огилвие (Ogilvie's syndrome) или известен още като остра псевдо обструкция на колона и атония на колона.

Състоянията се срещат рядко, като етиологията невинаги е изяснена, но изискват своевременна медицинска намеса поради сериозен риск от развитие на различни по тежест и характеристики усложнения, включително и леталитет.

Особености и характерни симптоми

Процесите на храносмилане протичат под строго и фино регулиран и определен механизъм, като наличието на увреждания някъде по хода на стомашно-чревния тракт водят до различни по вид нарушения. Транспортът на храната в отделните части на храносмилателния тракт е изключително важен за нейното окончателно усвояване и този транспорт се осъществява благодарение на мотилитета на интестиналния тракт. Движенията на стомаха и червата са под първичния контрол на автономната нервна система. Стомашно-чревната стена допълнително притежава и собствена нервна система, която координира и интегрира мотилитетната активност.

В зависимост от особеностите в патологичния процес при развитието на други уточнени чревни увреждания могат да се развият синдром на Ogilvie или атония на колона, всяко от които се характеризира с някои особености в етиопатогенезата и клиничното протичане:

• атония на колона: патогенезата на атония на дебелото черво не е напълно изяснена, но най-вероятно състоянието се развива в резултат от дисбаланс в регулацията на автономната нервна система. Метаболитни и фармакологични фактори, както и спинална или перитонеална травма, могат да променят вегетативната регулация на функцията на дебелото черво, което води до прекомерно потискане на парасимпатикуса или стимулация на симпатикуса. Точната честота на заболяването не е известна, като състоянието се среща по-често при мъжете, особено след 60 годишна възраст. Симптомите при атония на колона обикновено включват констипация (запек), метеоризъм, подуване на корема, болки, гадене и повръщане. При леката форма на атония пациентите имат тежък запек, поради факта, че в колона възникват единични контракции. Тежката форма на атония може да доведе псевдо обструкция или паралитичен илеус. По-рядко се наблюдава спонтанна перфорация на червото, исхемични и некротични увреждания
• синдром на Ogilvie: представлява остра псевдо обструкция на колона, възникваща в резултат от остра дилатация на червото и липсата на анатомични лезии и други причини, водещи до обструкция. Състоянието е рядко срещано в клиничната практика, като засяга предимно възрастните хора, по-често представителите на мъжкия пол. Етиологията не е напълно изяснена, но се обсъжда ролята на фактори като предшестваща операция (гинекологична, тазова или коремна хирургия), органна трансплантация, травма в коремната или тазовата област, подлежаща инфекция, електролитен дисбаланс, прием на лекарства (опиоидни аналгетици, антидепресанти и други), продължително залежаване във връзка с тежко боледуване. Основните клинични симптоми силно наподобяват чревна непроходимост и могат да включват коремна болка (под коликообразна или под формата на спазми), значително подуване на корема, гадене, повръщане, запек и други, като при липса на своевременна медицинска намеса е налице риск от перфорация и исхемични увреждания

Двете състояния показват много общо помежду си и изискват лечение от спешен порядък, тъй като могат да доведат до тежки усложнения и увреждания с дългосрочни последици.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите с други уточнени функционални нарушения на червата често изисква комплексен подход и провеждане на различни изследвания.

Клинико-лабораторните находки обикновено са слабо информативни, но могат да подпомогнат диференциалната диагноза и да подпомогнат цялостната оценка на общото състояние на пациентите.

Фокусът при анамнезата е акцентиран върху установяването на скорошни травми, предшестващи операции, подлежащи заболявания, приемани лекарства. Физикално се установяват различни находки при отделните пациенти, като най-често се описват различна по степен увредено общо състояние, палпаторна болезненост в ниската абдоминална област, промени в перисталтичната активност и други.

Лабораторно се назначават подробни изследвания за оценка на състоянието (хемопоеза, коагулация, електролитен баланс, данни за възпаление, находки, насочващи към инфекция).

За поставяне и/или потвърждаване на диагнозата, както и за дефинитивно различаване от други, идентично протичащи, локализирани в долния интестинален тракт увреждания, се назначават различни по вид образни изследвания.

При атония на колона и синдром на Огилвие се установяват различни находки. Рентгенологично може да се установи удължен, разширен колон с единични хаустрации, манометрично не се установяват контракции. При тези болни хистологично се открива намален брой нервни клетки в интрамуралния плексус на колона.

Мотилитетните нарушения на колона се диагностицират също предимно с помощта на образни методи на изследване. Рентгеново изследване, освен за изключване на органични заболявания на колона, позволява добра преценка на спазъм или дилатация (разширяване). Чрез даване на маркирана храна рентгенологично е възможно да се определи транзиторното време на колона. С помощта на кинерентгенография може да се извърши дефектография и да се проучи актът на дефекация. Сцинтиграфия на дебелото черво и колона е метод, с който може да се проследи и измери транспортът в дебелото черво. Радиомаркираният материал се дава чрез сонда или в капсули, които се разтварят при попадане в дебелото черво.

Колоноскопия се назначава при някои пациенти, като освен за изключване на органично заболяване, може да докаже спазми на дебелото черво.

Диференциалната диагноза при други уточнени функционални чревни увреждания обикновено включва различните форми на илеус, адхезии, дивертикулит, болест на Hirschsprung, паразитози, неоплазми (колоректален карцином) и други болести на интестиналния тракт с инфекциозна, автоимунна или неоплстична етиология.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с други уточнени функционални увреждания на червата, се определя строго индивидуално в някои случаи в ситуация на спешност. Основната цел е стабилизиране състоянието на пациента, предотвратяване появата на допълнителни усложнения, симптоматично облекчение, при възможност и отстраняване на причините или факторите, довели до развитието на болестта.

За постигането на тези цели обикновено се прилага комбинация от някои от следните терапевтични средства и подходи:

• лекарствена терапия: медикаментозното лечение включва различни средства за симптоматично и патогенетично повлияване на болестта. Често се назначават прокинетици и антиеметични средства (например метоклопрамид), интравенозни вливания, антибиотици при данни за подлежаща инфекция, при пациенти със синдром на Огливие може да се включи интравенозен неостигмин. Лечението на констипацията при пациенти с атония на колона е трудно, упорито и продължително. При голяма част от пациентите е необходимо да се възстанови нарушеният дефекационен рефлекс. За целта се използват хранителни (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, повишен прием на течности, билки и лечебни растения с доказан и безопасен лаксативен ефект) и медикаментозни (лаксативни средства, клизми, свещички и други) стимулатори
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага при част от пациентите, главно при данни за развили се усложнения (перфорация, исхемични нарушения, перитонит и други). Тежката форма на атония на колона, довела до илеус или чревна перфорация налага спешно оперативно лечение. Прилагат се различни хирургични техники и практики (лапаротомия, ендоскопски методи, цекостомия, колектомия, колостомия и други) в зависимост от особеностите на болестния процес при отделните пациенти. При нужда от хирургична намеса е препоръчителен превантивен прием на антибиотични средства парентерално за намаляване риска от развитие на вторична инфекция
• общи мероприятия: общите мерки се определят индивидуално при всеки отделен пациент. При възможност се предприемат мерки за лечение и противодействие срещу причините, довели до развитие на болестта. Препоръчва се адекватна хидратация, парентерално хранене за набавяне на необходимите нутриенти, стриктен мониторинг на основните физиологични показатели, раздвижване на пациентите и други мерки в зависимост от индивидуалното им състояние

Прогнозата при други уточнени функционални нарушения на червата се определя индивидуално, като голямо значение оказват възрастта на пациентите, ранното и адекватно лечение, инвазивността на оперативната намеса, оптималното възстановяване след хирургичното лечение и други.

Заглавно изображение: freepik.com