Функционално нарушение на червата, неуточнено МКБ K59.9

Функционалните нарушения на червата включват различни нарушения в мотилитета на тънкото и дебелото черво и са едни от сравнително често срещаните заболявания на гастроинтестиналния тракт.

При невъзможност за категоризиране на функционалната увреда към някое от добре познатите други функционални чревни нарушения се говори за функционално нарушение на червата, неуточнено.

Причина за функционално нарушение на червата, неуточнено, обикновено е нарушена моторна нервна регулация, без да има структурни промени по червата. Те се смятат за безопасни в медицинската практика, тъй като няма органично увреждане и не ограничават продължителността на живота, но в известна степен пречат на извършването на ежедневната дейност на пациента, могат да причинят ограничаване на социалната активност и професионална ангажираност, поради което се препоръчва своевременна терапия.

Особености и симптоми

Мотилитетът на тънкото черво се изследва трудно поради особеното му анатомично разположение, като доскоро мотилитетните нарушения на тънкото черво се изследваха изключително рентгенологично, а в последните години се използват и други, с по-висока информативност методики.

Най-честата проявления при мотилитетни нарушения на тънкото черво са запек и функционална диария.

Мотилитетът на дебелото черво е по-комплексен и вариабилен в сравнение с този на стомаха и тънкото черво. Перисталтичните контракции в стомаха и тънкото черво пропагират дистално, докато контракциите на дебелото черво са принципно различни. В дебелото черво се различават два типа контракции, а именно хаустрални и мас-контракции.

Конкретните причини за поява на функционални увреждания не са изяснени, като много често са комплексни и включват комбинация от психически фактори (стрес, преумора, безсъние, прекомерно напрежение), медикаментозно лечение (прием на някои лекарства, особено в по-високи дози или продължителен период от време), някои други подлежащи заболявания (ендокринни, метаболитни, стомашно-чревни) и други.

Клиничната картина показва известна вариабилност при отделните пациенти, като при някои са налице само констипация или диария, докато при други се наблюдават различни придружаващи симптоми.

Сред основните клинични симптоми при нарушен мотилитет на дебелото черво са коремна болката или дискомфорт, запек или диария, бързо засищане, гадене, подуване на корема, функционална диспепсия. Функционалната коремна болка е продължителна и често повтаряща се, може да бъде локализирана или дифузна.

Функционално подуване на корема е нарушение, което болните описват като чувство за пълнота или подуване на корема. За запек може да се говори при по-малко от една дефекация на три дена. Обратно на него, при диарията са налице чести, кашави и воднисти изхождания (повече от три за един ден).

При упорити оплаквания е необходимо първо да се изключи органично заболяване и след това да се обясни на пациента естеството на заболяването. Не съществуват специфични критерии от изследването на мотилитета на дебелото черво за потвърждение на диагнозата.

Мерките обикновено са общи, неспецифични, но тяхното ранно предприемане намалява риска от поява на някои усложнения, които могат да съпътстват констипацията (хемороиди, анални фисури, абсцес и други) и диарията (обезводняване, малабсорбционен синдром, електролитен дисбаланс и други).

Диагностика и лечение на заболяването

Поставянето на диагнозата при функционално нарушение на червата, неуточнено, често се осъществява по метода на изключването.

Данните от анамнезата и физикалния преглед рядко са особено информативни, лабораторните изследвания се назначават главно с цел подпомагане на диференциалната диагноза и оценка на общото състяние на пациента, като се обръща особено внимание на хемопоезата, алкално-киселинното равновесие, маркерите на възпалението и находки, насочващи към инфекциозен процес.

Мотилитетните нарушения на дебелото черво се доказват обикновено с някои от методите от образната диагностика, а именно рентгеново изследване, сцинтиграфия на дебелото черво и колоноскопия. Често се назначават и ултразвуково изследване (ехография на корем), при нужда и компютърна томография.
Напоследък се въведоха методиките за изследване на транзиторното време на тънкото черво с помощта на дихателен водороден тест или сцинтиграфия. С помощта на манометрия може да се изследват движенията в различни отдели на тънкото черво. Все пак те се използват много рядко в практиката и резултатите от изследването не са толкова убедителни.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и след изключване на органично заболяване чрез колоноскопия и рентгенови методи.

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от другите увреждания на интестиналняи тракт (възпалителни, автоимунни, инфекциозни, неопластични и други), протичащи с идентични симптоми.

Терапевтичният подход се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от особеностите в състоянието му, основните прояви на заболяването, тяхната тежест, както и наличието на придружаващи заболявания.

Различните варианти на лечение обикновено включват лекарствена терапия, диетични мерки, алтернативни методи и в изключително редки случаи оперативна намеса.

Терапията обикновено е комплексна и предствлява комбинация от някои от следните лечебни подходи и средства:

• медикаментозно лечение: в зависимост от симптомите могат да се назначат антидиарични лекарства, лаксативни средства, ензими за подобряване на храносмилането, пробиотици, витаминни добавки, спазмолитици, аналгетици и други
• промени в храненето: при констипация се препоръчва повишаване приема на фибри с храната, прием на достатъчно течности, докато при диария се ограничават високовъглехдратните храни, някои плодове и зеленчуци, при необходимост и млечните продукти. Като цяло се препоръчва преминаване към здравословно и пълноценно хранене, задоволяващо всички потребности на организма
• общи мерки: препоръчва се регулярна физическа активност, мерки за намаляване на стреса и преумората, осигуряване на достатъчно почивка, лечение на подлежащите заболявания, справяне с депресивни и тревожни разстройства, чести причинители на състоянието
• алтернативна медицина: в зависимост от особеностите на протичане на болестта и редица фактори от страна на пациента може да се назначи лечение с различни добавки, билки, лечебни растения, медитация, биофийдбек терапия, акупунктура и други

Прогнозата при функционално нарушение на червата, неуточнено, в масовия случай е благоприятна, като пациентите обикновено се повлияват благоприятно от приложените консервативни лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: freepik.com