Мегаколон, некласифициран другаде МКБ K59.3

Рубриката други функционални чревни нарушения включва и развитието на мегаколон, некласифициран другаде.

Мегаколон, некласифициран другаде, е остра форма на мегаколон, тежка патологична дилатация на дебелото черво. Тя обикновено е свързана с патологични състояния като язвен колит, болест на Крон, амебна дизентерия, ентероколит, причинен от клостридиум. Дилатацията на дебелото черво често е с тревожни размери и изисква своевременна медицинска намеса.

Особености и характерни симптоми

Има различни видове мегаколон, като сред най-добре проучените са идиопатичен, симптоматичен, токсичен, конгенитален (болест на Hirschprung), болест на Chagas. Към мегаколон, некласифициран другаде, се включва развитието на токсичен мегаколон при състояния, които не са свързани с болест на Hirschprung, болест на Chagas и мегаколон, предизвикан от инфекция с Clostridium difficile.

Повече за вроден (аганглионарен) мегаколон можете да прочетете в раздел Заболявания (Болест на Hirschsprung). Полезна и подробна информация за болестта на Chagas може да намерите в раздел Заболявания (Болест на Chagas (хронична) с увреждане на храносмилателната система).

За мегаколон може да се говори, когато диаметъра на дебелото черво е над 12 сантиметра в областта на цекума, по-голям от шест сантиметра и половина в ректосигмоидната област и по-голям от 8 сантиметра във възходящото черво.

Токсичен мегаколон или мегаколон, некласифициран другаде, е остра форма на раздуване на дебелото черво. Тя се характеризира със значителна дилатация на колона, придружена с подуване на корема, понякога и повишена температура, различно по степен проявен болков синдром или шок. Токсичен мегаколон обикновено е усложнение на възпалителни заболявания на червата, такива като язвен колит, по-рядко болест на Крон и други възпалителна и невъзпалителни болести на интестиналния тракт.

Дилатацията може да бъде или пълна или сегментна в зависимост от обема на засегнатите участъци.
Класическите причинители на токсичен мегаколон са улцерозен колит, болест на Crohn, псевдомембранозен колит и редица инфекциозни чревни заболявания, които в хода на своята прогресия и усложнение могат да доведат до мегаколон, като например такива са Salmonella, Shigella, Campylobacter, Yersinia, Clostridium difficile, Entamoeba histolytica, Cytomegalovirus, Rotavirus и други.

Токсичен мегаколон също може да бъде причинен вследствие на радиационен колит, исхемичен колит, неспецифичен колит вследствие на химиотерапия, рядко усложнение на колагенозен колит, синдром на Бехчет и други.

При обикновения колит възпалителната реакция се ограничава до лигавицата на дебелото черво, като разликата с токсичния мегаколон е, че при него възпалението се простира до гладкия мускулен слой и серозта на колона.

Клиничната картина при мегаколон, некласифициран другаде, показва известни вариации при отделните пациенти, но често са налице някои от следните прояви:

• болков синдром: голям процент от пациентите се оплакват от болки в корема, дискомфорт, подуване
• други стомашно-чревни прояви: при много от пациентите се описват констипация (запек), която от своя страна може да причини и кървене от ректума, нараняване на лигавицата и разязвявания, тенезми, гадене и повръщане. При някои от пациентите вместо констипация може да се наблюдава развитие на профузна диария, често съдържаща и примеси на кръв и слуз, като е възможно и редуване на запек с диария
• общи прояви: често се описват повишена телесна температура с треска, тахикардия (ускорен пулс), хипотония (понижено кръвно налягане), прояви на дехидратация
• изменения в някои лабораторни показатели: при много от пациентите се наблюдават левкоцитоза, проявена в различна степен анемия, електролитни нарушения (хипокалиемия, хипонатриемия) и други

Състоянието има потенциален животозастрашаващ характер и при поява на някои от гореизброените симптоми е необходима своевременна консултация със специалист за предприемане на необходимите мерки и намаляване риска от развитие на усложнения.

Сред най-честите усложнения се включват развитие на шок, сепсис при разпространение и генерализация на инфекцията, перфорация на колона и свързаните с това рискове, кома.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при мегаколон, некласифициран другаде, обикновено се осъществява в ситуация на спешност, поради което е необходимо бързо и умело ориентиране в обстановката с минимална загуба на време.

Обикновено за потвърждаване на диагнозата се назначават образни изследвания, а за оценка на общото състояние и наличието на нанесените от болестта поражения се назначават разширени лабораторни изследвания:

• клинико-лабораторни изследвания: анамнезата рядко е особено информативна, поради което не се отдава особено значение, а и пациентите често са в значително влошено общо състояние и не могат да съдейства. Подробните лабораторни изследвания подпомагат поставянето на диагнозата и оценката на наличните увреждания. Изследване на пълна кръвна картина показва левкоцитоза с олевяване и анемия, при биохимично изследване се установяват електролитни нарушения, често са налице и повишени С-реактивен протеин и скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)
• хистология: хистологичното изследване показва остро възпаление, включващо всички слоеве на дебелото черво. Виждат се участъци с некроза и дегенерация, има изобилие от клетките на възпалението (неутрофили, макрофаги и лимфоцити)
• образна диагностика: за потвърждаване на диагнозата обикновено се назначават различни образни изследвания, като това може да са ехографско изследване на корем, рентгеново изследване, ендоскопия, компютърна томография. Обикновените коремни рентгенови снимки са от съществено значение за диагнозата и лечението, а компютърната томография е полезна при пациенти със сегментен мегаколон и за отдиференциране от други заболявания

При някои от пациентите може да се наложи манометрично изследване, електромиография и други за отдиференциране от други заболявания или за уточняване етиологията на развилия се мегаколон.

Диференциалната диагноза включва различаване от другите видове мегаколон, диференциране от редица болести с автоимунна, инфекциозна и неопластична етиология и локализация на основните прояви в интестиналния тракт. Изясняването (при възможност) на етиологията на болестта има важно значение при изготвянето на индивидуалния терапевтичен план при всеки отделен пациент.

Лечение при мегаколон, некласифициран другаде

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с мегаколон, некласифициран другаде, се определя строго индивидуално в оптимално кратки срокове, в ситуация на спешност.

Обикновено се налага спешна хирургична намеса в комбинация с подходящи реанимационни мерки и лекарствена терапия за стабилизиране състоянието на пациентите и предотвратяване появата на нови усложнения и допълнителни увреждания.

При голям процент от пациентите лечението включва:

• оперативно лечение: ранната хирургична консултация е от съществено значение. Показания за спешна оперативна интервенция са перфорация на червото, масивна хеморагия, увеличаване на токсичността и прогресия на дилатацията, тежко увредено общо състояние. Оперативната намеса може да включва приложението на различни методики и техники, като основната цел при всеки отделен пациент е възстановяване, доколкото е възможно, анатомичната и функционална цялост на засегнатия сегмент от интестиналния тракт. При някои пациенти се налага извършване на колектомия, колостомия, резекция с различен обем, като изборът на хирургично лечение се определя в зависимост състоянието на пациента и диагностичните находки
• реанимационни мероприятия: реанимационните мероприятия включват корекция на водния и електролитния баланс, коагулационния статус, дишане и сърдечна дейност, корекция на дехидратацията и други мерки, извършвани в спешен порядък, често успоредно или непосредствено преди или след оперативната намеса
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение стартира в най-кратък порядък, като обикновено се прилагат парентерално различни симптоматични средства (аналгетици, противовъзпалителни средства и други), интравенозни широкоспектърни антибиотици (за ефективно повлияване на инфекциозната компонента), при нужда се назначава и кортикостероидна терапия. Парентералното хранене продължава до стабилизиране на пациента, като впоследствие се преминава към течна диета, меки и кашави храни и едва след пълно възстановяване започва захранване с обичайните твърди храни

Своевременното, комплексно и индивидуално съобразено лечение значително подобрява прогнозата при пациентите с мегаколон, недиагностициран другаде, като намалява риска от възникване на допълнителни усложнения и облекчава дискомфорта.

Заглавно изображение: freepik.com