Неврогенни черва, некласифицирани другаде МКБ K59.2

Към рубриката други функционални чревни нарушения се включва развитието на неврогенни черва, некласифицирани другаде.

Неврогенни черва, некласифицирани другаде, представлява състояние на нарушена двигателна функция на червата. Нарушенията на двигателната функция на червата могат да бъдат в две посоки, а именно усилена и отслабена моторика. При усилена моторика червата се изпразват бързо, т.е. развива се фекална инконтиненция (проявяваща се с диария), а при забавена се развива констипация (запек).

Пациенти със заболяване или нараняване на централната нервна система често страдат от неврогенна дисфункция на червата, като ранното предприемане на съответните мерки за повлияване на симптомите значително подобрява прогнозата и качеството на живот.

Особености и характерни симптоми на болестта

Обикновено сред най-честите причини за поява на неврогенни черва се включват различни неврологични увреждания, като например травми на гръбначния стълб, инсулт, болести на централната и периферната нервна система (например множествена склероза, амиотрофична латерална склероза и други). В зависимост от особеностите в увреждането и развилите се усложнения заболяването протича най-общо под две основни форми, а именно с констипация или с фекална инконтиненция.

Усилване на чревната моторика се наблюдава при възпалителни процеси в тънките или дебелите черва под влияние на механични или химични дразнители от лошо смляната храна, при ферментативни и гнилостни процеси в стомашно-чревния тракт, при нарушена нервна и хуморална регулация.

Причините за неврогенни черва са заболявания извън храносмилателната система, като такива могат да бъдат например Адисонова болест, неврози, психози, захарен диабет. Механизмът на усилената перисталтика е рефлексен, като е повишена възбудимостта на нервните рецептори в чревната стена и на центъра на вагуса. Когато чрез усилената моторна функция на червата се отделят токсични продукти на организма, тя има защитна роля.

При продължителни и обилни диарии се нарушава сериозно всмукването на хранителните вещества, губят се вода и електролити, настъпва дехидратация (обезводняване) на организма (особено тежка при малки деца) и нарушения в алкално-киселинното равновесие. Фекалната инконтиненция (невъзможност за задържане на фекалии) при болни със захарен диабет е като резултат от необратимо увреждане на автономната нервна система и нарушена сетивна функция на ректума. Може да се появи и моторна и сетивна дисфункция.

Намалената чревна моторика при неврогенни черва, некласифицирани другаде, се проявява със забавяне придвижването на чревното съдържимо.

Дължи се на функционални промени в червата, а причините са извън храносмилателния тракт. Често срещани причини за неврогенна дисфункция на червата са увреждане на гръбначния мозък, амиотрофична латерална склероза, спина бифида, миеломенингоцеле, множествена склероза, болест на Паркинсон, инсулт и други. Перисталтиката е физиологичният механизъм, който придвижва фекалиите към ректума. Разтягането на амула ректи от фекалиите, чрез специални нервни рецептори, изпраща сигнали до мозъка и така се стимулира позива за дефекация. Нарушението на тези нервни пътища (на ниво мозък или на ниво гръбначен стълб) води до задръжка на фекалии.

Клиничната картина при неврогенни черва показва вариации при отделните пациенти, като значение имат вида на основните прояви (запек или диария), провокиращият появата на състоянието фактор и редица индивидуални особености на пациентите.

Симптомите на заболяването най-общо включват:

• констипация: затруднена евакуация на фекалните маси, задръжка на фекалии, загуба на усещане за пълнота на ректума
• фекална инконтиненция: загуба на волеви контрол над дефекацията, неволево изтичане на фекални маси, промени във вида на изпражненията
• други стомашно-чревни прояви: болка в корема, дискомфорт, подуване на корема, ранно засищане, промени в апетита, гадене
• други прояви: много често има придружаващи симптоми от странна на неврогенен пикочен мехур и придружаващи симптоми от увреждането на гръбначния мозък

Основните рискове, които крие състоянието, са свързаните с усложненията от хроничния запек (хемороиди, анални фисури, тежко кървене, обструктивни изменения) или хроничната диария (дехидратация, малабсорбционен синдром, хиповитаминози, нарушения в електролитния баланс).

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при неврогенни черва, некласифицирани другаде, често изисква провеждане на многобройни и различни по вид и техника изследвания за потвърждаване на предполагаемата в резултат от данните от анамнезата и физикалния преглед диагноза.

Обикновено за поставяне и потвърждаване на диагнозата се използват следните диагностични подходи:

• анамнеза и клиничен преглед: важен акцент от разпита на пациента е наличието на неврологично увреждане, заболяване или травма (болест на Паркинсон, множествена склероза, травма на гръбначния стълб и други), които могат да отключат болестта. Клиничният преглед включва физикален преглед на корема (палпация за установяване на болезненост, повишена чувствителност, установяване наличието на формация и други), ректално туше за оценка на аналния сфинктер и неврологичен преглед за груба и обща оценка на състоянието на периферната и централната нервна система
• лабораторни изследвания: лабораторната диагностика се назначава за подпомагане на диференциалната диагноза и обща оценка на хемопоезата, алкално-киселинното равновесие, наличие на данни за възпаление или инфекциозен процес, данни за начеващи усложнения, дефицит на витамини и минерали и други
• образни изследвания: образната диагностика включва различни по вид изследвания, които имат за цел потвърждаване на диагнозата и подпомагане на диференциалната диагноза. В зависимост от състоянието на пациента могат да се приложат ехография (често се назначава рутинно), рентгенография, компютърна томография, ендоскопия и други
• други изследвания: мотилитетът на червата се изследва трудно поради особеното му анатомично разположение. Доскоро мотилитетните нарушения на тънкото черво се изследваха рентгенологично. Напоследък се въведоха методиките за изследване на транзиторното време на червата с помощта на дихателен водороден тест или сцинтиграфия. С помощта на аноректална манометрия може да се изследват движенията в различни отдели на червата, а с помощта на електромиография може да се тества активността на мускулите около ануса и ректума за оценка на състоянието им

Диференциалната диагноза налага различаване от другите функционални чревни увреждания, изключване на други възможни причини за запек или диария, различаване от интестинални и екстраинтестинални заболявания с автоимунна, възпалителна и неопластична етиология.

Лечение на неврогенни черва, некласифицирани другаде

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с неврогенни черва, некласифицирани другаде, се определя строго индивидуално в зависимост от техните оплаквания, тежестта на проявите, наличието на подлежащи увреждания, редица индивидуални особености.

Лечението на това състояние обикновено е консервативно, като се прилагат комплексни мерки, представляващи комбинация от промени в храненето медикаментозно лечение, физиотерапия, алтернативни средства.

Един от основните фактори, определящ за избора на лечение, са проявите на болестта.

Така например при констипация лечебният подход най-често включва повишен прием на фибри (плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и ядки), прием на достатъчно количество течности, прием на лаксативни средства, използване на свещички или клизми за предизвикване на дефекация. Допълнително се препоръчва подобряване на двигателната активност за стимулиране моториката на червата.

При диария промените в храненето включват намаляване приема на високовъглехидратни храни, някои плодове и зеленчуци, ограничаване приема на кофеин и газирани напитки, прием на ензими за подобряване на храносмилането, пробиотици, някои витаминни добавки, а при липса на ефект се назначават и подходящи антидиарични лекарства.

Добри резултати при някои пациенти, независимо от формата на болестта, могат да се получат с помощта на биофийдбек терапия, упражнения за подсилване на коремните мускули, изготвяне на стриктен тоалетен режим и други.

При някои пациенти може да се наложи оперативна намеса и извършване на колостомия, като е необходимо наблюдение и обучение на пациентите за правилна грижа и хигиена.

Липсват специфични профилактични мерки срещу развитието на неврогенни черва, некласифицирани другаде. При рисковите групи пациенти увреждането може да бъде очаквано, макар и да не е с висока честота.

Ранното рапознаване на болестта и предприемането на необходимите мерки за контрол и повлияване подобряват прогнозата, облекчават симптомите и позволяват завръщане към обичайните битови и социални активности.

Заглавно изображение: freepik.com