Запек МКБ K59.0

Към рубриката други функционални чревни нарушения се включва развитието на запек.

Запекът, известен още като констипация (и като обстипация в най-тежката си форма), представлява патологично състояние на храносмилателната система, което се обуславя от втвърдени изпражнения, затруднено рядко изхождане или усещане за непълно изхождане след дефекация.

Запекът е често срещана причина за болезнена дефекация, като честотата му в световен мащаб е сравнително висока. Засяга представители от всички възрастови групи, като малко по-често се описва при жените в сравнение с мъжете.

Полезна и подробна информация по темата може да откриете и в раздел Здравни проблеми (Запек).

Познаването на причините и рисковите фактори, водещи до запек, характерните му прояви и начини за справяне намаляват риска от поява на различни по вид и тежест усложнения, свързани с хроничната констипация.

Запек: причини и рискови фактори за поява

Запекът обикновено се дефинира като по-малко от три дефекации седмично, придружени с болезнени усещания и чувство за непълно изхождане. Тежкият запек (обстипация) се характеризира с по-малко от едно изхождане на седмица и наличие на цялата гама от симптоми, придружаващи запека.

Запекът също така може да се редува с диария. Често този модел се установява като част от синдрома на раздразненото черво.

Теоретично запекът може да бъде причинен от бавен пасаж на усвоената храна през всяка част на червата. Но при повече от 95 процента забавянето възниква в дебелото черво.

Сред честите причини за констипация се включват:

• недостатъчен прием на течности: адекватната хидратация на организма подпомага чревната мотирика и съдейства за омекотяване на фекалните маси
• непълноценно хранене: при недостатъчен внос с храната на растителни влакнини (фибри) е налице повишен риск от поява на запек, като този фактор е сред водещите в страните с нисък социално-икономически статус
• понижена физическа дейност: заседналият начин на живот предразполага, особено в комбинация с непълноценно хранене, към развитие на констипация. Редовната двигателна активност подпомага изхвърлянето на фекалните маси
• прием на лекарства: някои медикаменти, особено при продължителен прием, крият риска от развитие на запек като част от очакваните странични ефекти. Такива лекарства са например опиоидни аналгетици, някои диуретици, антидепресанти, антихистамини, спазмолитици, антиконвулсанти, някои антиациди (особено тези, които съдържат алуминиеви соли), злоупотреба с лаксативи
• метаболитни и мускулни нарушения: редица подлежащи заболявания и състояния повишават риска от поява на запек, като най-често това са увреждания на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), повишени нива на естроген и прогестерон по време на месечния цикъл, хиперкалциемия, захарен диабет, кистозна фиброза, цьолиакия, мускулна дистрофия, миотонична дистрофия и други
• структурни и функционални аномалии: при увреждания на гръбначния мозък, болест на Паркинсон, рак или стриктура на дебелото черво, анални фисури, дивертикули, дисфункция на тазовото дъно, болест на Hirschsprung и други също е налице риск от поява на констипация
• психологични фактори: при депресия, стрес, волево задържане на изпражненията поради страх от болка, страх от обществени тоалетни и други е възможно развитие на запек. В детска възраст често се развива запек, обусловен психогенно във връзка с предхождащи болезнени изхождания и страх от болката

Повишен риск от поява на запек е налице също и по време на бременност, при дехидратация (обезводняване), някои хранителни разстройства и други, като изложени на по-висок риск са представителите на женски пол, особено при напредване на възрастта.

Характерни симптоми, усложнения и особености при запек

Обединяващият признак при всички пациенти е наличието на по-малко от три изхождания за една седмица в комбинация с наличие на болезненост в различна степен при дефекация и дискомфорт във връзка с чувство за непълно изхождане.

В зависимост от причините и факторите, довели до констипацията и редица индивидуални особености от страна на пациента, се наблюдават различни съпътстващи симптоми, като най-често това са:

• промени във вида на фекалните маси: изпражненията стават твърди, сухи, подобни на бучки, като може да се редуват с периоди на течни изпражнения
• затруднено изхождане: усещане за непълна евакуация на изпражненията от ректума, усещане за запушване на ректума, което предотвратява изхождането, необходимост от напрягане при дефекация
• други стомашно-чревни прояви: подуване на корема, различно проявен болков синдром, спазми, гадене, повръщане, загуба на апетит, повишено газообразуване, неконтролирано фекално зацапване и други
• общи прояви: дискомфорт и общо неразположение, чувство на умора и нервно изтощение, главоболие, повишена раздразнителност

Запекът може да се счита за хроничен, при наличие на няколко от гореизброените симптоми за последните три месеца. Хроничен запек може да предизвика сериозни усложнения, включително компликации от хирургично естество. Понякога застоят на твърди изпражнения в червата може да предизвика декубитални изменения с последващите усложнения, фекална задръжка, фекалом. Освен това при хроничен запек у болните настъпва хронична интоксикация поради резорбцията на токсини.

Понякога при хроничен запек може да се развие и картината на остра чревна обструкция, с балониране на корема, задръжка на газовете, тежко дишане.

Сред най-честите усложнения при запек се включват кървене от ректума, ректални изменения (хемороиди, анални фисури, разязвявания), ректален пролапс (изпадане на част от ректума), фекално задръстване и развитие на фекалом, синдром на ленивите черва и други.

Ранното предприемане на съответните мерки намалява риска от развитие на тежки усложнения.

Запек: диагноза и лечение

Поставянето на диагнозата при констипация обикновено се осъществява въз основа на подробната анамнеза и клиничния преглед.

Акцентът при разпита на пациентите е върху тоалетните им навици и особености, давност и вид на оплакванията, особености на изпражненията, наличие на подлежащи заболявания, приемани медикаменти, хранителни навици и други, провокиращи развитието на констипация.

При физикалния преглед може да се установи палпаторна чувствителност, при пациенти с нормално и слабо телосложение може да се палпира дебелото черво, а при ректално туше се прави оценка на ректума, наличие на болезненост, слабост на мускулатурата и други.

Лабораторни изследвания може да се назначат при съмнения за подлежащо недиагностицирано заболяване, наличие на анемичен синдром, хиповитаминоза и други дефицити.

При някои пациенти може да се наложи образна диагностика, главно при съмнения за подлежащо заболяване, изключване на неопластичен процес и сериозни причини за развитие на запек, изискващи своевременни мерки и лечение от спешен порядък.

Диференциална диагноза включва коремни хернии, апендицит, болест на Чагас, болест на Крон, илеус, колон иритабиле, токсичен мегаколон, чревни тумори, дивертикули, стриктури на червата и други.

Важно е да се разграничи остър (със скорошно начало) от хроничен (продължителен, персистиращ над три месеца) запек. Острият запек изисква спешна оценка, тъй като сериозно медицинско заболяване може да бъде основната причина (например тумори на дебелото черво). Също така констипацията изисква незабавна оценка, ако е придружена от тревожни признаци, като кървене от ректума, коремни болки и спазми, гадене и повръщане и загуба на тегло.

Терапевтичният подход при запек се определя индивидуално в зависимост от редица особености, като с най-важно значение са отстраняване на причините, довели до констипация, подобряване комфорта на пациента, контрол и лечение на подлежащи заболявания, причиняващи в хода на своето протичане запек.

Лечението в масовия случай е изцяло консервативно, като оперативна намеса се налага в изключително редки случаи, главно при развитие на тежки обструктивни усложнения.

Терапията при запек е комплексна и включва комбинация от следните мерки:

• медикаментозно лечение: за облекчаване проявите на запек често се назначават подходящи лаксативи, които са налични в лекарствени форми за перорална употреба или ректална употреба (свещички, клизми). Обикновено се предпочита локалната, ректална употреба с цел минимизиране риска от поява на странични ефекти. Важна особеност е рискът от влошаване на симптомите при продължително използване на лаксативи, поради което се препоръчва обстойно обсъждане с лекуващия лекар при избора на конкретен препарат и форма на приложение
• промени в храненето: при леките форми на запек промените в храненето водят до чудесни резултати, като обикновено се препоръчва повишаване вноса на фибри (пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки) и ограничаване приема на тестени и сладкарски изделия, високовъглехидратни храни и други
• прием на достатъчно течности: адекватната хидратация на организма (поне литър и половина вода на ден) улеснява изхожданията, като се препоръчва повишен прием на вода, неподсладен чай, прясно изцедени плодови или зеленчукови сокове
• повишена двигателна активност: регулиряната физическа активност и активен начин на живот подобряват моториката на червата, като се препоръчва поне тридесет минути ежедневна ангажираност със спортни занимания
• алтернативни средства: редица методи от алтернативната медицина идват на помощ при запек, като най-често се препоръчват билки и лечебни растения (сена, индийски живовляк, ревен, копър, мента, джинджифил и други), акупунктура, акупресура и други

Комплексните и индивидуализирани мерки водят обикновено до облекчение на проявите, а при установяване и минимизиране действието на причините, водещи до запек, се постига пълно лечение.

Прогнозата при запек обикновено е благоприятна, като в редки случаи се наблюдава развитие на различни по вид усложнения, някои от които могат да изискват хоспитализация на пациента и своевременни мерки.

Изображения: freepik.com