Тиреостимулиращ хормон (ТСХ/TSH)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?  

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез това изследване се определят стойностите на тиреостимулиращия хормон в кръвта.

Тиреостимулиращият хормон — ТСХ (Thyroid-stimulating hormone — TSH), известен също като тиреотропин, тиротропин, тиреотропен хормон — ТТХ или hTSH (human TSH, човешки TSH), е хормон произвеждан от хипофизата, който стимулира щитовидната жлеза да произвежда хормоните тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които стимулират метаболизма на почти всички тъкани на тялото.

Тироксинът (Т4) има слаб ефект върху метаболизма. Той се конвертира (превръща) в трийодтиронин (Т3), който е активният хормон, стимулиращ метаболизма.
Около 80% от това превръщане се осъществява в черния дроб и други органи, а около 20% в самата щитовидна жлеза.

Тиреотропният хормон е гликопротеинов хормон с полуживот от около един час, който се синтезира и секретира от тиреотропните клетки в предния дял на хипофизата.
Този хормон регулира ендокринната функция на щитовидната жлеза.

ТТХ се секретира през целия живот, като най-високи нива се наблюдават по време на периодите на бърз растеж и развитие.

В хипоталамуса (намиращ се в основата на мозъка) се произвежда тиреотропин-освобождаващ хормон (TRH), който стимулира хипофизата да произвежда ТСХ.

В хипоталамуса се образува и соматостатин, който има противоположен ефект върху производството на TSH от хипофизата — намалява или инхибира (потиска) освобождаването на тиротропин.

Концентрацията на хормоните на щитовидната жлеза (Т3 и Т4) в кръвта регулира освобождаването на тиреотропен хормон от хипофизата — когато концентрациите на Т3 и Т4 са ниски, производството на TSH се увеличава.
И обратно — когато концентрациите на Т3 и Т4 са високи, производството на TSH намалява.
Това е пример за отрицателна обратна връзка.

Изследването на ТСХ може да се назначи заедно с това за Т3 и Т4.

Подробна информация за изследването на щитовидните хормони в кръвта ще намерите в:

• Щитовидни хормони

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването на тиреостимулиращ хормон се назначава в различни случаи, включително:

• За да се установи дали щитовидната жлеза функционира правилно, ако са налице симптоми на хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм и/или когато е налице уголемена щитовидна жлеза (гуша):

При напалена функция (хипофункция) на щитовидната жлеза — хипотиреоидизъм — могат да се наблюдават следните симптоми:

1. наддаване на тегло;
2. умора;
3. суха кожа;
4. запек;
5. повишено чувство за студ;
6. честа менструация;
7. подпухнала кожа;
8. косопад;

При пациенти, страдащи от хипотиреоидизъм и приемащи тироксин, изследването само на ТСХ по принцип се смята за достатъчно.

Хиперфункцията (повишената функция) на щитовидната жлеза — хипертиреоидизъм — може да предизвика симптоми като:

1. загуба на тегло;
2. ускорена сърдечна дейност;
3. неспокойствие;
4. диария (понякога);
5. постоянно чувство на топлина;
6. нередовен месечен цикъл;
7. проблеми със съня;
8. тремор на ръцете;
9. обща слабост;
10. зрителни нарушения (чувствителност към светлина);
11. подпухналост около очите;
12. сухота, дразнене, а в някои случаи и изпъкване на очите;

При пациенти със съмнения за хипертиреоидизъм, освен TSH, се следят стойностите и на Т4.
В някои случаи изследването на Т3 също може да даде полезна информация.

• За да се установи причината за намалената функция (хипотиреоидизъм) на щитовидната жлеза.

Определянето на нивата на TSH може да спомогне да се установи дали хипотиреоидизмът се дължи на увреждане на щитовидна жлеза или на някаква друга причина (например проблем с хипофизната жлеза или хипоталамуса).

• Проследяване на ефекта от заместителната терапия с тиреоидни хормони при хора, страдащи от хипотиреоидизъм;
• Следене на функцията на щитовидната жлеза при хора, които са били лекувани за хипертиреоидизъм.

Лечението може да включва антитиреоидни препарати (тиреостатици), хирургична интервенция или лъчетерапия.

• Изследването на TSH се препоръчва като скринингов метод за установяване на заболявания на щитовидната жлеза.

Последните постижения в повишаването на чувствителността на ТСХ го правят по-добър скринингов инструмент, отколкото свободния Т4 (fT4).

През 2012 година Американската тиреоидна асоциация и Американската асоциация на клиничните ендокринолози издават гайдлайни (насоки) за клиничната практика, които препоръчват извършването на скрининг за хипотиреоидизъм при лица над 60-годишна възраст.

Тъй като признаците и симптомите при хипо- и хипертиреоидизъм са много сходни със симптомите, наблюдавани при други заболявания, много често се налага да се изключи заболяване на щитовидната жлеза, въпреки че пациентът е с друг проблем.

• Потвърждаване на диагнозата "намалена функция на щитовидната жлеза" при новородени (вроден хипотиреоидизъм);

Когато се коригира дозата на лекарствата за щитовидната жлеза, Американската тиреоидна асоциация (American Thyroid Association) препоръчва да се изчака 6-8 седмици, преди да се повтори теста за hTSH.

Необходима ли е предварителна подготовка?

За това изследване не е необходима специална подготовка.

Някои медикаменти могат да повлияят резултатите от изследването, поради което е необходимо да информирате Вашия лекар за всички лекарства, които приемате.
Не трябва обаче да спирате приема на лекарства без преди това да сте се консултирали с лекуващия си лекар.

Медикаментите, които могат да повлияят на резултатите от изследването, включват:

• фенотиазини;
• фенитоин;
• допамин;
• кортикостероиди;
• бета-блокери;
• фуроземид;
• хепарин;
• нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС);

Ако приемате хормони на щитовидната жлеза като заместителна терапия, препоръчва се кръвната проба да се вземе, преди да сте приели дневната доза от медикамента.

Трябва да информирате Вашия лекар, ако през последните 4-6 седмици сте провеждали изследвания, при които са били използвани радиоактивни вещества или контрастни вещества, съдържащи йод, тъй като тези субстанции биха повлияли резултатите на TSH.

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на тиреостимулиращия хормон е необходимо да се вземе кръв от ръката, а при новородени от петата.

Подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

• Изследване на кръв

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което ще усетите по време на вземането на кръв, ще намерите при:

• Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Подробности относно рисковете, които съществуват при вземането на кръв, ще намерите при:

• Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване:

Изследването на нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH) в кръвта се прилага, за да се установи дали са налице проблеми с щитовидната жлеза.

Резултатите от изследването на ТСХ трябва да се разглеждат заедно с резултатите от изследването на хормоните на щитовидната жлеза, особено с тези на тироксина (Т4).

Стойностите на ТТХ могат да варират при различните лаборатории, което зависи от метода на анализ, използван в съответните лаборатории.

Вашият лекар ще анализира резултатите от теста въз основа на текущото Ви здравословно състояние и други фактори.

Резултатите обикновено са готови в рамките на 2-3 дни.

  Нормални стойности:

• възрастни: 0.3-5.0 µU/mL (микроединици на милилитър) или 0.3-5.0 mU/L (милиединици на литър);
• деца: 0.7-6.4 µU/mL или 0.7-6.4 mU/L;
• новородени (1-4 ден): 1-39 µU/mL или 1-39 mU/L;

Ако са налице малко по-високи стойности на TSH от нормалното, може да не е необходимо лечение.

Лекарят ще анализира резултатите от изследването заедно с резултатите от други изследвания, за да прецени дали е необходимо лечение.

• Оптималният терапевтичен целеви диапазон на ТТХ за пациенти с първичен хипотиреоидиъзм, които са подложени на лечение с левотироксин, варира между 0,5 и 2,0 mU/mL.

  При възрастни пациенти горната граница на терапевтичния целеви диапазон може да е малко по-висока — 0.5-3.0 mIU/L;
  
  

   Отклонения от нормата:

Стойностите на ТТХ невинаги могат да предскажат или отразят нивата на щитовидните хормони.

При някои хора се образува анормална форма на тиротропин, която не функционира правилно.
При тях често се установява хипотиреоидизъм, въпреки че са с нормални или леко повишени нива на TSH.

При някои заболявания на щитовидната жлеза стойностите на хормоните могат да бъдат високи или ниски, независимо от нивата на ТСХ в кръвта.

Рядко, повишените или намалените стойности на TSH могат да се дължат на хипофизна дисфункция.

Високи стойности на тиреотропния хормон могат да се наблюдават при:

1. Хипофункция (намалена функция) на щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм) — тиреоидит на Хашимото (Hashimoto) е най-честата причина за първичен хипотиреоидизъм;
2. Тумор на хипофизната жлеза, който стимулира образуването на TSH.
   Това състояние не се среща често;
3. Недостатъчен прием на тиреоидни хормони при лечението на хипотиреоидизъм или на пациенти с премахната щитовидна жлеза;
4. Предозиране на антитиреоидните средства (тиреостатици) при пациенти с хипертиреоидизъм;

Повишените стойности на тиреостимулиращия хормон над нормалните нива при пациенти, страдащи от хипотиреоидизъм и провеждащи заместителна терапия с тироксин, насочват към недостатъчен ефект от лечението или че пациентът не спазва терапията стриктно.

Ниските нива на TSH могат да са резултат от:

• Хиперфункция (повишена функция) на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм).

  Причините за възникване на хипертиреоидизъм включват:

  1. болест на Базедов;
  2. определен тип гуша (токсична мултинодуларна гуша);
  3. доброкачествен тумор, наречен токсичен възел;
• Увреждане на хипофизната жлеза, което не й позволява да продуцира TSH (състояние, наречено вторичен хипотиреоидизъм);
• Недостатъчен прием на антитиреоидни средства при пациенти, лекувани за хипертиреоидизъм;
• Предозиране на медикаменти при лечението на хипофункция (намалена функция) на щитовидната жлеза;
• Първи триместър на бременността;

Значително намаляване на нивата на ТСХ са индикация за предозиране.

Стойности на ТТХ под нормалните или нормални, но много близо до долната граница, могат да насочват към заболяване на хипофизата.

Независимо дали са високи или ниски, анормалните стойности на ТСХ показват, че има проблем с нормалното функциониране на щитовидната жлеза, но не посочват причините за това.
Ето защо са необходими допълнителни тестове, които да покажат причината за променената функция на жлезата.

Тази ТАБЛИЦА обобщава някои от получените резултати при изследването на щитовидните хормони и тяхното потенциално значение.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които биха възпрепятствали провеждането на това изследване или биха могли да доведат до неточни резултати, включват:

• Промяната в нивото на протеините, които пренасят T4 и T3;
• Резистентност към тиреоидни хормони;
• Прием на някои медикаменти като кортикостероиди, леводопа, хепарин, допамин или литий.
  Използването на тези лекарства трябва да бъде обсъдено с лекуващия лекар преди изследването;
• Наскоро проведено рентгеново изследване с използване на йодни контрастни вещества или изследване, при което са използвани радиоактивни вещества;
• Системно заболяване;
• Наличие на тежък стрес или хронично заболяване.
  В повечето случаи се препоръчва да се избягва изследването на хормоните на щитовидната жлеза при хоспитализирани пациенти или изследването да се отложи до възстановяването на пациента от острото заболяване;
• Заболявания, които не са директно свързани с щитовидната жлеза, също могат да засегнат нивата на щитовидните хормони, които се връщат до нормални стойности, след като пациентът се излекува;

При провеждане на заместителна терапия с тиреоидни хормони е важно да се изчака най-малко 1-2 месеца преди повторното изследване на ТТХ.