Щитовидна жлеза (glandula thyroidea)

Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза. Теглото й е около 20-40 грама. Разделя се на десен и ляв дял - lobus dexter и lobus sinister. Двата дяла са свързани с провлак - isthmus glandulae thyroideae. При част от хората от този провлак изхожда тънък израстък, които е насочен нагоре - lobus pyramidalis. Той има различна дължина, като в някои индивиди достига до подезичната кост и се свързва с нея посредством съединителна тъкан.

В ембрионалния стадии на развитие на човешкия ембрион щитовидната жлеза възниква като нечифтно разрастване на предната стена на гълтача, което се появява пред нечифтния зачатък на езика. В началото на този процес зачатъкът на жлезата осъществява връзка с гълтача чрез плътно епително повлекло, което на по-късен етап се трансформира в канал - ductus thyroglossalis. Остатък от този канал представлява foramen cecum на езика. Жлезните фоликули се формират от разрастващи се епителни клетки и през 11-та гестационна седмица се изпълват с келоид. Парафуликуларните клетки на жлезата произхождат от пролифериращи клетки на пето фарингеално джобче.

Анатомо-топографски щитовидната жлеза влиза във важни взаимоотношения с околните структури. Страничните дялове на жлезата покриват част от щитовидния хрущял, както и трахеята. Странично те влизат в контакт с общата сънната артерия и вътрешната яремна вена, а със задната си повърхност - с гълтача и хранопровода. Провлакът лежи върху предната страна на трахеята на нивото на втори до четвърти хрущялен полупръстен. При увеличаване на щитовидната жлеза в резултат на болестен процес може да се притиснат някои от органите, разположени в съседство, което да причини поява на съответни оплаквания. Отпред щитовидната жлеза е покрита от долните подезични мускули, като не покрити остават срединния участък на провлака и obus pyramidalis. Благодарение на здравата съединителнотъканна връзка тя е свързана плътно с трахеята и гръкляна, което обуславя движението й едновременно с последните по време на гълтане. Жлезата е свързана с гълтача и хранопровода посредством хлабава съединителна тъкан.

Щитовидната жлеза е покрита от тънка съединителнотъканна капсула - capsula fibrosa. От нея изхождат прегради и гредички, които се насочват в дълбочина и разделят жлезния паренхим на делчета. Основна структурна единица на жлезата е фоликулът. Фоликулите са изградени от един ред клетки - тироцити, залягащи върху фина базална мембрана. По форма всеки фоликул наподобява неправилна сфера с различна големина. Вътрешността му е изпълнена с гелообразно вещество - колоид.

Тироцитите (фоликулни ендокринни клетки - endocrinocyti folliculares, thyrocyti) обикновено са с кубична форма, която се променя в зависимост от функционалната активност на жлезата. Имат сферични ядра, които също се променят във формата си според активността на жлезата. В апикалните си части тези клетки се свързват помежду си посредством тънка ивица - zonula occludens.

Фоликуларните клетки произвеждат секрет, който попада в колоида на фоликулите и от там посредством активен пренос през тироцитите преминава в кръвта на перифоликуларната капилярна мрежа. Тироцитите произвеждат хормоните тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Тези два хормона при свързването си с белтъци образуват сложна гликопротеинова молекула - тироглобулин. За синтезата на хормоните на щитовидната жлеза е необходимо в организма да постъпва достатъчно количество йод. Във фоликуларното пространство се отделят непрекъснато секреторни продукти. Попадналият в колоида тироглобулин се подлага на хидролиза от протеолитични ензими, след което продуктите на тази хидролиза се резорбират от тироцитите, които ги отделят през базалната си мембрана. След нея хормоните на щитовидната жлеза преминава през ендотела на капилярите, попадат в кръвта, като се свързват със специфични транспортни протеини, които ги пренасят до прицелни органи.

Регулацията на активността на фоликуларните клетки се осъществява от тиреотропния хормон, отделян от предния дял на хипофизната жлеза (аденохипофиза). Този регулаторен хормон участва в контролна на всички фази на хормоналния синтез и секреция.

Хормоните, които се произвеждат в тироцитите, стимулират обмяната на веществата, остеогенезата по време на растеж и дейността на нервната система. При хипофункция (намалена активност) на щитовидната жлеза у възрастни индивиди се развива микседем, а хиперфункцията (увеличена активност) предизвиква - Базедова болест. Намалената продукция на щитовидни хормони у подрастващи води до развитие на кретенизъм.

Допълнителна информация относно хипо- и хиперфункция на щитовидна жлеза може да прочетете при:

• E03.1 Вроден хипотиреоидизъм без гуша

• E03.9 Хипотиреоидизъм, неуточнен

• E05 Тиреотоксикоза

В стената на фоликулите са разположени единични или струпани по няколко парафоликуларни клетки - endocrinocyti parafolliculares, които не влизат в контакт с колоида. Наричат се още C-клетки. Откриват се и в съединителната тъкан между фоликулите, като са с по-големи размери от фоликулните и имат овална или клиновидна форма. В тях се произвежда хормонът калцитонин и други активни субстанции. Този хормон понижава нивото на калция в кръвта и подпомага задържането му в костите. Калцитонин е антагонист на паратхормона, секретиран от оклощитовидните жлези (връзка). Секреторната активност на парафоликуларните клетки е независима от аденохипофизните хормони.

Кръвоснабдяването на щитовидната жлеза се реализира от четири артериални съда, от всяка страна по две:

• a. thyroidea superior - представлява клон на външната сънна артерия;
• a. thyroidea inferior - клон на truncus thyrocervicalis от подключичната артерия.

Венозната кръв на жлезата се оттича по множество малки вени, които формират субкапсуларно сплетение. От него изхождат по три венозни съда от всяка страна:

• vv. thyroideae superior et lateralis - те се оттичат във вътрешна яремна вена;
• v. thyroidea inferior - влива се във v. brachiocephalica sinistra.

Лимфният дренаж на тиреоидната жлеза се осъществява от лимфни съдове, които вървят по хода на артериите и се отварят в следните лимфни възли: nodi paratracheales, cervicales laterales profundi et prepericardiaci.

Инервацията на жлезата се реализира от нерви, идващи предимно от средния шиен ганглий на truncus sympathicus и от n. vagus.