Витилиго МКБ L80

Дерматоза, характеризираща се с огнищна депигментация на кожа, коса и лигавици вследствие на апоптотична клетъчна смърт на кожните меланоцити, се нарича витилиго. Като резултат се получават различни по размер бели петна по кожата.

Витилиго е едно от заболяванията, познати от древни времена. Първите сведения за болестта са описани в египетския медицински папирус "Papyrus Ebers" през 1550 година преди новата ера.

Въпреки медицинския прогрес за етиологията и патогенезата на витилиго се знае малко. Счита се, че витилиго е придобито изчезване на пигмента, което може да се появи във всички възрастови групи. Причините за заболяването са неизвестни, но се предполага за влиянието на стреса, тъй като заболяването се обостря при стресов фактор. Също така се подозират и нарушенията във вегетативната нервна система.

Епидемиологичните данни посочват, че 1 % от човешката популация има витилиго, като по-голямото процентно отношение се пада на чернокожата раса. До 50 % от диагностираните случаи са преди 20-тата годишнина. При 1/3 от болните витилиго се среща и при друг член от семейството.

Спрямо наличните данни са съставени различни теории и хипотези за генезата на болестта, някои от които са:

• Генетична теория — в 15 % от случаите има фамилно обременяване, както и поява на заболяването при двуяйчни близнаци
• Автоимунна теория — съчетание с други автоимунни заболявания и установяване на антимеланоцитни антитела при 80 % от случаите
• Неврогенна теория — увреждане на меланоцитите от някои медиатори, например ацетилхолин, норадреналин, мелатонин. Установена в пряка взаимовръзка между тази теория и стреса като провокатор
• Метаболитната теория — при натрупване на токсични метаболити

При патоанатомичния анализ се установява липса на меланоцити в депигментираните участъци. Меланоцитите произвеждат меланин, пигмент, придаващ тъмно оцветяване на тъканите. Известно е, че хората имат почти еднакъв брой меланоцити, но цветът на кожата им се определя от производството на меланин. Депигментацията при витилиго е следствие от разрушаването или отслабването на пигментните клетки в засегнатите кожни участъци. Впоследствие тези клетки се замененят от Лангерхансови клетки.

Заболяването клинично се презентира с появата на едно или няколко бели петна по кожата. Те са рязко ограничени, имат неправилни граници и различна големина. Субективни оплаквания липсват при витилигото. Най-честата локализация е по откритите части на тялото:

• Лице
• Ръце
• Шия
• Гръб
• Предмишници
• Длани
• Стъпала
• Бедра
• Телесни гънки
• Генитално-анална област

Веднъж появили се, депигментните петна могат да останат с години или да започнат като малко петънце, което се разраства постепенно.

Понякога депигментацията може да се разположи по хода на сетивен нерв. Зоната на депигментация може да бъде сегментна или генерализирана. Времето за нарастване на депигментирането е различно - при някои индивиди по-бързо, при някои - по-бавно. Полулигавиците и лигавиците на устата и гениталиите могат да бъдат засегнати. Космите във вигиталиозните участъци побеляват. Макар и много рядко, депигментацията може да обхване цялата кожа.

Често витилиго се съчетава с болести на щитовидната жлеза, пернициозна анемия, захарен диабет и други, а от кожните заболявания - с кръговата алопеция (оплешивяване), макар и рядко с псориазис.

През лятото под действие на слънчевите лъчи границата между витилиго и нормалната кожа става по-ярка. През зимата петната избеляват и стават почти незабележими. Обикновено пациентите нямат оплаквания, освен погледът върху проблема като козметичен дефект.

При диагностицирането на витилиго от анамнестичните данни със значение са:

• Продължителността на депигментацията
• Дали преди депигментацията на кожата е имало предшестващи кожни възпаления
• Значение имат кожни травми, естествено или изкуствено излагане на ултравиолетови лъчи в рамките на 2-3 месеца преди оплакванията
• Данни за фоточувствителност
• Скорошни промени в емоционалното състояние
• Данни за други членове на семейството с витилиго
• Професионално излагане на вредни фактори от работната среда
• Данни на туморни образувания на кожата
• Важно е лекарят да бъде информиран за предишни кожни депигментации, както и лечението им

Диагностицирането на заболяването се осъществява се с помощта на хистохимични изследвания и електронномикроскопски изследвания. При светли индивиди се доказва чрез изследване с лампата на Wood.

Лабораторните изследвания включват оценка на хормонални нива, както и на автоимунни антитела.

Някои от заболяванията, с които витилиго се диференцира, са графично представени:

Повече информация за питириазис алба, системна склероза, разноцветен лишей и витилиго, представен като здравен проблем.

Лечението при витилиго е трудно и често безрезултатно. Използват се избелващи кремове за граничните участъци и козметични средства. заличаващи разликите. По лекарско предписание се прилагат:

• Витамини от група В
• Хормонални препарати
• Биостимулиращо лечение с природни продукти

Могат да се приложат локални кортикостероиди при лекарска преценка, особено при изменения на лицето - при автоимунни причини за витилиго.

Прилага се и:

• Фотохимиотерапия — локална при ограничени лезии
• Терапия с оралнен прием на медикаменти — при генерализирани форми
• Облъчване с УВ-А-лъчи (PUVA-therapia), като кожата преди това се маже с псоралени или се приемат през устата. Тази терапия е най-ефикасна засега и изисква проследяване от специалист дерматолог. 

Псоралените се прилагат по кожата само при засягане на 20 % от кожата, а при засягане над 20 % се приемат перорално (през устата). Потенциалната опасност от изгаряне има при приложението на PUVA-therapia.

Противопоказания за този вид терапия са: деца, бременни, както и пациенти с тежки чернодробни, сърдечни и белодробни заболявания.

• Продължителна хелиотерапия на морския бряг — сравнително добри резултати при начални форми на заболяването
• Депигментацията може да се използва като метод, когато витилиго обхваща повече от 50 % от кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона (Benoquin), като пациентите намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазването трябва да избягват контакта си със здрав човек. Основният страничен ефект от депигментацията е възпалението на кожата.

Към съвременната терапия е лазер; локални имуносупресори в комбинация с фототерапия.