Изследване на хормони на щитовидната жлеза

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването на хормоните на щитовидната жлеза (glandula thyroidea — тиреоидея) представлява кръвен тест, който се използва за оценка на функционалното състояние на щитовидната жлеза.

Щитовидната жлеза използва йода от храната, за да произвежда два хормона — тетрайодтиронин (тироксин - Т4) и трийодтиронин (Т3).
Тези хормони се съхраняват в тиреоидеята и се освобождават при необходимост.

Хормоните на щитовидната жлеза са необходими за нормалното развитие на мозъка, особено през първите 3 години от живота.

Ако щитовидната жлеза на бебето не произвежда достатъчно количество хормони (вроден хипотиреоидизъм), могат да се появят признаци на умствено изоставане.

При по-големите деца щитовидните хормони са необходими за нормалния растеж и развитие, а при възрастните индивиди хормоните на жлезата регулират начина, по който организмът използва енергия (метаболизъм).

Препоръчва се всички новородени да бъдат изследвани за вроден хипотиреоидизъм.

Изследването на щитовидни хормони включва:

Oбщ тироксин (total thyroxin — T4): По-голямата част от тироксина (Т4) в кръвта е свързан с протеин, наречен тироксин-свързващ глобулин, като по-малко от 1% от тироксина е свободен.
Изследването на общия тироксин включва изследване на свободния и свързания тироксин.
Ефект върху функциите на организма има само свободния тироксин.

Свободен тироксин (free thyroxin — FTI или FT4): Свободният тироксин (T4) може да бъде измерен директно (FT4) или да бъде изчислен като индекс на свободния тироксин (FTI).
Индексът дава информация за концентрацията на свободния T4 в сравнение със свързания T4.
Индексът на свободния тироксин може да спомогне да се установи дали отклоненията в стойностите на Т4 не се дължат на промяна в концентрацията на тироксин-свързващия глобулин.

Общ трийодтиронин (Total triiodothyronine — T3): По-голямата част от Т3 в кръвта е свързан с тироксин-свързващия глобулин, като под 1% от Т3 остава несвързан.
Изследването на Т3 включва изследване на свободния и свързания трийодтиронин.
Т3 има по-силен ефект върху обмяната на веществата в организма в сравнение с Т4, въпреки че нормалните нива на Т3 са по-ниски от тези на Т4.

Свободен трийодтиронин (Free triiodothyronine — FT3): Като цяло се повишава при хипертиреоидизъм и се понижава при хипотиреоидизъм.

Tироксин-свързващ глобулин (Thyroxine-binding globulin — TBG): Повишените концентрации на тироксин-свързващия глобулин водят до повишаване на общия Т4 и общия Т3, без да е налице действително увеличаване на хормоналната активност на щитовидната жлеза.

T3 uptake (насищане с Т3): Mярка за количеството на несвързаните тироксин-свързващ глобулини в кръвта, тоест това са глобулините, които не са наситени с тиреоидни хормони.

Количеството на ненаситените тироксин-свързващи глобулини се увеличава с понижаване на нивата на хормоните на щитовидната жлеза.
Този показател не е пряко свързан с трийодтиронина (Т3), въпреки названието T3 uptake.

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Показанията за изследване хормоните на щитовидната жлеза включват:

• Установяване на причината за отклонения в стойностите на тиреостимулиращия хормон (ТСХ/TSH), като това е най-честата причина за изследване на щитовидните хормони.

Въпреки това, стойностите на TSH невинаги отразяват правилно промените във функцията на щитовидната жлеза.

При някои хора например се образува анормална форма на ТСХ, която не функционира правилно и затова при тях често се установява хипотиреоидизъм, въпреки че са измерени нормални или дори леко повишени нива на тиреостимулиращия хормон.

• При симптоми и признаци на хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм:

Симптоми при хипертиреоидизъм:

• • повишена сърдечна честота;
  • безпокойство;
  • загуба на тегло;
  • проблеми със съня;
  • тремор на ръцете;
  • мускулна слабост;
  • диария (в някои случаи);
  • чувствителност към светлина, смущения в зрението;
  • подпухналост около очите, сухота, дразнене, а в някои случаи и изпъкване на очите;

Симптоми при хипотиреоидизъм:

• • наддаване на тегло;
  • суха кожа;
  • констипация;
  • усещане за студ;
  • подпухнала кожа;
  • косопад;
  • умора;
  • менструални нарушения;
  • щитовидната жлеза е уголемена (гуша);
• Проследяване на ефективността от лечението при заболявания на щитовидната жлеза:

Общият тироксин (Т4), свободната му фракция (fT4) и индексът на свободния тироксин (FTI) често се използва за проследяване на лечението при хипотиреоидизъм.

• Скринингово изследване при новородени — с цел да се провери дали щитовидната жлеза функционира нормално при раждането.

Състояние, наречено вроден хипотиреоидизъм, може да попречи на нормалния растеж и развитие на детето, както и да причини други сериозни проблеми, като например умствена изостаналост, ако не се лекува веднага след раждането.

↑Върни се в началото

Изображение: www.freepik.com

Необходима ли е предварителна подготовка

Необходимо е да информирате лекуващия си лекар за всички лекарствени средства, които приемате (без рецепта и с рецепта), тъй като някои медикаменти могат да повлияят резултатите от изследването.

Ако приемате лекарства за щитовидната жлеза, трябва да уведомите Вашия лекар кога е бил последният прием.
Може да се наложи временно да спрете приемането на някои от тези медикаменти, но това трябва да стане само след консултация с лекар.

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването

За изследване на хормоните на щитовидната жлеза е необходимо да се вземе кръв от ръката.

Подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

»Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което ще усетите по време на вземането на кръв при изследване на щитовидни хормони, ще намерите при:

»Изследване на кръв

↑Върни се в началото

Има ли рискове от провеждането на изследването

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв ще намерите при:

»Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Изследването на тиреоидните хормони в кръвта се използва за оценка на функционалното състояние на щитовидната жлеза.

Нормалните стойности на щитовидните хормони могат да варират при различните лаборатории.

Резултатите от теста са готови за няколко дни.

Изображение: www.health.harvard.edu

Нормални стойности:

Лабораториите обикновено изследват свободната фракция на тироксин (FT4), но също така може да се измери общ тироксин (Т4) и T3 uptake — T3U.

Получените резултати от изследването на щитовидните хормони могат да бъдат сравнени с резултатите на тиреостимулиращия хормон (ТСХ/TSH).

Референтни стойности на хормони на щитовидната жлеза:

Отклонения от нормата:

Тъй като при изследването на новородените за вроден хипотиреоидизъм могат да възникнат фалшиво положителни резултати, изследването на щитовидните хормони може да се повтори няколко дни след първото изследване.

Повишени нива на щитовидни хормони (хипертиреоидизъм) могат да се наблюдават при:

• заболявания на щитовидната жлеза, като например:
  • Базедова болест (известна още като болест на Грейвс [Graves]);
  • тиреоидит;
  • нодозна струма (гуша), с наличието на един или повече нодули (възли);
• прием на високи дози тиреоидни препарати;

Ниски стойности на тиреоидни хормони (хипотиреоидизъм) могат да се дължат на:

• заболявания на щитовидната жлеза;
• заболявания на хипофизната жлеза;
• увреждане на щитовидната жлеза след хирургична интервенция или лъчелечение;

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които биха могли да възпрепятстват провеждането на изследването на тиреоидните хормони или могат да доведат до неточни резултати, включват:

• Прием на някои медикаменти, като например:
  • кортикостероиди, естроген, прогестерон или орални контрацептиви;
  • антикоагуланти (предпазващи кръвта от съсирване) — аспирин, хепарин или варфарин;
  • антиепилептични медикаменти като фенитоин и карбамазепин;
  • медикаменти, повлияващи сърдечната дейност — например амиодарон или пропранолол;
  • литий (използван при някои психични разстройства);
• При наличие на сериозно здравословно състояние като:
  • инфаркт;
  • инфекция;
  • травма;
  • тежко чернодробно заболяване;
  • бъбречна недостатъчност;
• След наскоро проведено рентгеново изследване, при което е използвано контрастно вещество;
• Бременност;

↑Върни се в началото

Заглавно изображение: www.freepik.com