Лекарства за щитовидната жлеза

от 29 авг 2018г.

Нарушения на щитовидната жлеза е общо наименование на група заболявания, които се характеризират с разстройство в хормоналната й секреция. Тези заболявания имат сериозни последствия за организма, което налага приемането на лекарства за щитовидната жлеза, както и предприемането на други терапевтични мерки.

Щитовидната жлеза е разположена в предната част на шията. Тя се причислява към ендокринните жлези - жлезите с вътрешна секреция. Синтезираните от нея хормони имат жизненоважно значение за нормалната обмяна на веществата в организма.

Заболявания на щитовидната жлеза

Нарушенията на щитовидната жлеза могат да предизвикат:

свръхактивност на жлезата (хипертиреоидизъм), свързана с поява на симптоми като нервност, тревожност и хипертония или
понижена или липсваща на активност (хипотиреоидизъм), свързана със забавяне на химическите процеси в организма и на метаболизма, проявяващо се със симптоми, като увеличаване на теглото, умора и депресия.

За повече информация, относно симптомите при нарушена функция на щитовидната жлеза, прочетете:

Заболявания свързани с хипертиреоидизъм са:

болестта на Грейвс (или още Базедова болест),
възли на щитовидната жлеза (вид доброкачествен тумор).

Заболявания свързани с хипотиреоидизъм са:

тиреоидит на Хашимото,
кретенизъм,
микседем,
вродени дефекти (увреждане структурата на жлезата или пълната й липса).

Други нарушения на щитовидната жлеза, които може да не са свързани с промяна в секрецията й, са:

За повече информация прочетете:

Заболявания на щитовидната жлеза

Най-честите причини за разстройство във функцията на щитовидната жлеза са:

възраст - с напредване на възрастта (особено над 50 години) рискът се увеличава;
пол - обикновено повечето засегнати са жени;
излагане на радиация - рискът значително се увеличава;
начин на хранене - особено внимание заслужава недостигът на йод в храната;
начин на живот - стресът и умората може да бъдат причина за дисбаланс в секрецията на жлезата;
наследственост - съществува голяма степен на унаследяване на разстройствата на щитовидната жлеза.

Диагностициране на заболявания на щитовидната жлеза

Диагностицирането на заболявания на щитовидната жлеза включва проследяване на цялостното състояние на пациента, анализ на всички симптоми и завършва с обстоен преглед.

Други изследвания се извършват с цел проверка за потенциални усложнения от смущенията на щитовидната жлеза, като:

сърдечно-съдови заболявания,
хиперхолестеролемия,
повишени чернодробни ензими,
анемия.

Ранното диагностициране на нарушенията на щитовидната жлеза може да бъде затруднено, защото симптомите може да са леки и да бъдат отдадени на други причини, като прекомерна употреба кофеин, депресия, фибромиалгия, лупус, нарушения на съня, инфекциозно заболяване, стрес, преумора, липса на физическа активност или нормални изменения с напредването на възрастта.

Диагностицирането на евентуални нарушения във функцията на щитовидната жлеза може да бъде категорично, чрез провеждането на:

специфични кръвни изследвания за нивото на хормоните на жлезата.

Кръвен тест се извършва, за да се определят нивата на тиреоидния стимулиращ хормон (TSH - секретира се от хипофизата, за да контролира функцията на щитовидната жлеза) и тироксина (Т4 - основният хормон, който секретира щитовидната жлеза).

Високите нива на TSH и ниски нива на тироксин показват, че функцията на щитовидната жлеза е понижена.
Ниските нива на TSH и високи нива на тироксин разкриват, че щитовидната жлеза е свръхактивна.

Изследват се още нивата на трийодтиронин (Т3) - втория хормон, секретиран от жлезата.

Повече информация за тиреоидните хормони:

Тиреоидни хормони и техните заместители

Лечение на щитовидната жлеза

Обикновено няма начин да се предотвратят нарушенията на щитовидната жлеза, но чрез прилагане на подходящо лечение може да се коригират ниските или високи нива на хормоните на щитовидната жлеза.

Лечението варира, в зависимост от вида на заболяването, възрастта на пациента, медицинската история, наличието на съпътстващи заболявания и индивидуалните фактори. Ключов фактор е определянето на точния медикамент, както и подходящата дозировка.

Хормоналните препарати за щитовидната жлеза се приемат през устата (перорално), освен в изключителни случаи, като микседемна кома, когато се вливат интравенозно. Дозите варират в зависимост от възрастта на лицето и тежестта на заболяването.

Различните видове лекарства за щитовидната жлеза могат да се разделят основно в две големи групи: повишаващи и намаляващи функцията на щитовидната жлеза.

Лекарства повишаващи функцията на щитовидната жлеза се прилагат при лечение на хипотиреоидизъм. За да се коригира тази недостатъчна продукция на щитовидни хормони, те се приемат под формата на медикаменти. Хормоналната терапия има за цел да регулира нивата на хормоните, като внесе липсващото количество хормони.

Лекарства за щитовидната жлеза се предписват при:

лек (субклиничен) хипотиреоидизъм, когато сте с положителен тест за антитиреоидни антитела;
при увеличение на щитовидната жлеза - гуша.

Л-тироксинът, известен още като левотироксин, е синтетичният аналог на тироксина. Използва се натриева сол на Т4, защото Т4 не се абсорбира добре. В някои случаи левотироксин е показан за прием по време на бременност, тъй като не предполага риск за развиващия се фетус. Дори недостигът на хормони на щитовидната жлеза е по-опасен, защото може да доведе до усложнения, като спонтанен аборт, прееклампсия и преждевременно раждане. Важно е да се отбележи, че по време на бременност щитовидната жлеза трябва да увеличи продукцията си на хормони с около 40%.

Левотироксин е един от малкото препарати, показани за приложение по време на бременност, като употребата му не крие никакви рискове за мйката или развиващия се плод. При подлежащо заболяване преди настъпване на бременността след консултация със специалист може да се повиши дозата, за да се покрият увеличените нужди на организма.

Лиотиронин - синтетична форма на T3. Този препарат не се предписва много често поради по-краткото му действие.

Liotrix е комбинация между двата хормона, в комбинация 4:1. Използва се при:

тиреоидит на Хашимото;
вроден хипотиреоидизъм;
лечение на гуша;
при рак на щитовидната жлеза.

Не бива да се използва за лечение на затлъстяване. Прекомерните дози могат да доведат до животозастрашаващи сърдечно-съдови инциденти.

Антитиреоидни средства за консервативно лечение на хипертиреоидизъм са: пропилтиоурацил (propylthiouracil), тиамазол и комбинации. Тези медикаменти се наричат тиреостатици. Нежеланите лекарствени реакции са агранулоцитоза. Поради това пациентите трябва да се съветват да търсят лекарска помощ, дори при най-леките симптоми.

Пропилтиоурацил може да се използва при лечение на хипертиреоидизъм при бременни и в периода на кърмене, като се прилагат възможно най-ниските терапевтични дози и след задължителна консултация със специалист (в случай, че употребата му може да бъде избегната се препоръчва да не се натоварва излишно организма на жената). Лечението на бременната с тиреостатици е задължително, защото хипертиреоидизмът в повечето случаи може да стане причина за малформации на плода. Плазменият полуживот на пропилтиоурацила е по-кратък, затова той се прилага два пъти дневно. Може да доведе до повишаване на чернодробните ензими, което в някои случаи е индикация за прекъсване на лечението. Рядко употребата пропилтиоурацил може да причини алергичен хепатит.

Метамизол е приложим за всички възрасти. Прилага се един път дневно.

Подробна информация за медикаментите може да намерите в раздел Лечения:

Тиротропин алфа известен още като Thyrogen се използват като медикамент при провеждане на диагностично сканиране на щитовидната жлеза. Това сканиране се използва при болни от рак на щитовидната жлеза или за профилактика на рецидивите след оперативно отстраняване на тумора. Тиротропин алфа се използва, за да се избегне медикаментозния хипотиреоидизъм при диагностичните процедури.

Алтернативната медицина също намира приложение в терапията на различните заболявания на щитовидната жлеза, като под строг медицински контрол се прилагат различни билкови препарати, хомеопатични средства, както и различни алтернативни методики на терапия.

Подробна информация може да намерите на:

Ползи от лечението

Пациентите с хипотиреоидизъм, които приемат лекарства за щитовидната жлеза, обикновено съобщават за:

подобряване на енергийните нива;
постепенна загуба на тегло (при хора с тежък хипотиреоидизъм);
подобрение в настроението и умствената функция (мисловна дейност, памет);
подобрена функция на сърцето и на храносмилателния тракт;
намаляване размера на разширената щитовидна жлеза (гуша), при наличие на такова;
при деца с хипотиреоидизъм се подобрява развитието, растежа, постиженията в училище и поведението им като цяло;
нормализиране нивата на холестерол и триглицериди.

В повечето случаи лекарствата за щитовидната жлеза проявяват действието си бързо, като коригират симптомите.

При деца е от изключително важно значение нормализирането нивото на хормоните на щитовидната жлеза, за да се избегне забавяне във физическото и интелектуалното развитие.

Ползи от лечението

Странични ефекти

Както всички медикаменти, така и лекарствата за щитовидната жлеза имат странични ефекти. Много пациенти може да почувстват нежелани реакции от хормоналните препарати, които трябва да обсъдят с лекуващия ги лекар.

Всеки пациент трябва да знае, че:

обикновено ползите от лекарството са по-важни от всякакви незначителни странични ефекти;
нежеланите реакции може да изчезнат от само себе си, няколко дни след започване на лечението;
ако страничните ефекти дълго Ви притесняват и затрудняват ежедневието Ви, свържете се отново с Вашия лекар - той може да коригира дозата или да смени медикамента.

В никакъв случай не прекратявайте лечението си и не коригирайте дозите на лекарството сами!

Много сериозни и дори опасни странични реакции са:

затруднено дишане;
подуване на лицето, устните, езика или гърлото;
болка в гръдния кош;
сърцебиене;
изпотяване;
обливане на горещи вълни;
объркване;
виене на свят;
необяснима нервност;
психоза;
проблеми със съня;
тремор (треперене);
чести движения на червата или диария;
твърде голяма загуба на тегло.

Лекарствени взаимодействия

Някои лекарства могат да повлияят действието на лекарствата за щитовидна жлеза. Пациенти, които приемат такива медикаменти, трябва да обсъдят това с лекуващия си лекар, за да са сигурни, че приемат необходимото количество хормони. Ако не приемате лекарството си правилно, това може да има сериозни последствия за вашия организъм. Такива лекарства са:

калций - приемът на калциеви добавки следва да става най-малко 4 часа преди или след приема на хормони за щитовидната жлеза;
амфетамини;
медикаменти за отслабване;
медикаменти за лечение на диабет;
противозачатъчни хапчета или други хормони;
сукралфат и някои антиациди, съдържащи алуминиев хидроксид;
някои антиконвулсивни лекарства;
трициклични антидепресанти (например амитриптилин, дезипрамин);
някои антибиотици, използвани за лечение на туберкулоза и други;
дигоксин;
железни препарати (например железен фумарат);
кетамин;
фенитоин;
натриев йодид;
епинефрин, норепинефрин;
ксантини (например аминофилин, теофилин);
варфарин и други.

Лекарствени взаимодействия

Наличието на взаимодействие между медикаментите, които приемате, не означава да прекратите приема на някой от тях, а да потърсите мнението на лекар за възможностите за тяхното комбиниране.

Приемът на лекарства за щитовидната жлеза при бременни и кърмещи жени крие риск за бебето, ако не се прилага подходящият медикамент. Това налага провеждането на консултация дори и при най-малките съмнения за бременност, както и при планиране на такава.

Лекарства за щитовидната жлеза не бива да се използват за лечение на безплодие, освен в случаите, когато последното е било причинено от нарушения в секрецията на тироидни хормони.

Лекарствата за лечение на нарушенията на щитовидната жлеза се препоръчва да се приемат сутрин на гладно, половин час преди закуска и 1 час преди кафе. По този начин се създават благоприятни условия медикаментите да бъдат резорбирани в чревната лигавица.

Има изследвания, който доказват, че употребата на лекарства за лечение на щитовидната жлеза вечер, преди сън, много по-добре се усвояват. Причината за по-добрата резорбция е забавеният чревен пасаж, което увеличава времето на контакт между лекарствата и чревната лигавица. Медикаментите се прилагат докато се нормализират стойностите на щитовидните хормони в серума на болните. Лечението в повечето случаи е цял живот.

Нарушенията на щитовидната жлеза са лечими, но могат да бъдат изключително сериозни, ако не се предприемат своевременни мерки. Затова дори най-малките съмнения за проблеми с щитовидната жлеза трябва да бъдат проверени незабавно от лекар.