Пропилтиоурацил

Нарушенията в нормалната функция на щитовидната жлеза са често срещани в клиничната практика.

При повишена функция на щитовидната жлеза се развива хипертиреоидизъм, а повишеното ниво на щитовидни хормони в кръвта се означава като тиреотоксикоза.

Дължат се на автоимунни заболявания, неопластични или възпалителни процеси, които увреждат жлезата и променят функцията й.

Симптоми при нарушена функция на щитовидната жлеза

Най-често при хиперфункция на щитовидната жлеза се наблюдават следните клинични признаци:

• дифузно увеличение на размерите на жлезата
• екзофталм (изпъкване на очните ябълки)
• сърцебиене
• непоносимост към топлина
• повишена жажда и апетит
• редукция на телесното тегло
• безсъние
• неспокойствие
• топла и влажна кожа

Подробности относно причините за възникването и клиничното протичане на болестта може да прочетете на:

»Тиреотоксикоза

Диагностика

За поставяне на диагнозата основно значение имат анамнестичните данни и информацията получена от физикалния преглед, както и лабораторните изследвания.

Подробности може да прочетете в рубриката Медицински изследвания:

»Щитовидни хормони

Лечение с пропилтиоурацил

Без терапия или при лечение с неподходящи медикаменти или в недостатъчна доза заболяването може да се усложни с развитие на тежко, застрашаващо живота състояние.

Подробности може да прочетете на:

»Тиреотоксична криза или кома

Лечението при тиреотоксикоза и хипертиреоидизъм е комплексно, като включва медикаментозни средства, оперативна намеса и радиойодтерапия.

Основен лекарствен препарат за провеждане на медикаментозно лечение при повишена тиреоидна активност е пропилтиоурацил.

Дозата се определя индивидуално, според общото състояние на болния, като препаратът се приема перорално, под формата на таблетки.

Обикновено се прилага трикратно дневно, като при някои състояние е достатъчен и двукратен прием.

Пропилтиоурацил спадат към така наречените тиреостатици или антитиреоидни препарати.

Изображение: Fvasconcellos, Public domain, via Wikimedia Commons

Механизъм на действие и фармаккокинетика

Този лекарствен агент потиска синтезата на щитовидните хормони чрез блокиране на включването на йод в молекулата им. Принадлежи към групата на тиоурацилите.

Резорбира се бързо, но непълно, за разлика от другия основен представител на тази група, а именно тиамазол. Достига необходимата терапевтична концентрация след приблизително един час.

Препаратът се натрупва в щитовидната жлеза и се елиминира посредством отделителната система (екскретира се с урината).

Тъй като има кратък плазмен полуживот и не преминава през плацентарната бариера, пропилтиоурацил е за предпочитане през тиамазол при бременни жени.

Важна особеност в метаболизма му е екскрецията с кърмата, която може да достигне значителни концентрации, поради което не се препоръчва употребата му при кърмачки.

Механизмът на действие включва инхибиране на ензима пероксидаза и потискане на йодинизацията на тиреоглобулина. Пропилтиоурацил е с многократно по-слаб ефект в сравнение с тиамазол.

Приложение

Препаратът се използва за лечение на следните заболявания:

• базедова болест (тиреотоксикоза с дифузна гуша)
• автоимунен токсичен аденом на щитовидната жлеза
• при подготовка за тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза)
• тиреотоксикоза с различна етиология

Използват се възможно най-ниските дози, при които е налице овладяване на клиничните симптоми и нормализиране нивата на щитовидните хормони.

Терапията продължава различно дълго, в зависимост от конкретното заболяване, като най-често е в рамките на два до 18 месеца.

Нежелани лекарствени реакции

Най-честите нежелани лекарствени ефекти, които се наблюдават при терапия с пропилтиоурацил, са следните:

• обриви и сърбеж
• повишение на телесната температура
• преходни хематологични нарушения: гранулоцитопения и агранулоцитопения, левкопения, неутропения
• артралгии (болки в ставите)
• лимфаденопатия (увеличение на лимфните възли)
• увреждане на черния дроб, хепатит
• побеляване на косата, косопад
• вкусови и обонятелни нарушения
• васкулит
• повишение на телесното тегло

Лекарствени взаимодействия

Едновременната употреба на този тиреостатик с други лекарствени средства крие сериозен риск от лекасртвени взаимодействия с нежелани и непредвидими ефекти.

Задължително уведомете Вашия лекар, ако по време на терапията с пропилтиоурацил приемате и други лекарствени средства.

В комплексната терапия при някои форми на тиреотоксикоза се прилага и бета блокери, главно пропранолол, който потиска периферното превръщане на тироксин в трийодтиронин.

Подробности относно алтернативните методи за лечение и диетата при повишена функция на щитовидната жлеза може да прочетете на:

»Алтернативно лечение на болестта на Базедов

»Хранене при хипертиреоидизъм

Заглавно изображение: freepik.com